В Люлката На STEVE LAWLER


Големият LAWLER. Застъпва на пулта. Започва. Замират всички в задоволство.

Клуб Ялта в цялата си богата история не помни друг такъв. Който не вярва, значи не е бил между 2 и 6 часа през нощта на 11 – ти март в заведението с гладките черни тавани на ъгъла срещу Софийския Университет, няма алиби, не може да има.

Когато Стив Лолър започва да пуска музика, няма никакво значение къде се случва това, нито кога. Лолър пристига и без да се съобразява с нищо друго освен вътрешния си усет за хаус пластика, качва всички на люлката. Започва леко – леко без да бърза за никъде и в резултат хората в периметъра на апаратурата на свой ред забравят за всичко.Отказват да възприемат, каквото и да било друго освен така естествено накривените ритми на англичанина. Някой се нагиздил за пред хората и вече два часа в клуба се чуди дали му стоят добре очилата… друг търси навсякъде загубена мацка… момиче се опасява дали няма да й дойде цикъла скоро… охраната тайно си опипва трицепса под якето…  Няма! – Всичко спира да прави, каквото там прави. Спира и да мисли. Всяка мисъл замръ – з – з  – з – зва…

Видоизменената мисъл на всеки един от нас започва да се прокрадва и да бълбука на равномерен огън с по няколко щипки сол и пипер на всеки десетина минути. Усмивки, широки колкото гръден кош на всички страни.

Така отминава първия час, с който „законодателят” показва, че таланта е нещо, което не се накърнява нито с един атом, колкото и време да е минало. Доволен е от отклика на българската тълпа. От управата на клуба правилноса счели за напълно излишно присъствието на танцьорки този път – мнозина са със затворени от удоволствие очи. Някои редовни посетители след Hernan Cattaneo, Sharam, Dubfire и Loco Dice си мислеха, че са освидетелствали най – изпипания хаус. След първия час те бяха забравили за всички тях. Прокрадваха се вокалите, предимно латински мотиви, които улавяха за кратко и отпускаха хватката след всяко от зачестилите наслоявания на средните честоти и басите.

Единственото друго подобно явление с, което сме се сблъсквали в нашата бедна малка България е John Digweed. И в двата случая имаме хора, чиято кариера започва още в началото на 90 – тте. В зората на прогресив хауса те школуват уменията си за смесване в безброй партита с жадни за новата електронна вълна почитатели и достигат до прага на човешката възможнсост като сравнителен усет за тракове и тяхното плавно смесване. В резултат на добитите умения избират пътя на миксовете и изявите на живо до степен да не издават почти никаква собствена студийна продукция. Преведено на прост език: те не издават албуми, а само миксват цели сетове. Издават собствено средно по едно парче на година, което „конкурентите” им се скъсват да ремиксират.

 

И Слава Богу! – не искаме да губят нито минута от живота си за нищо друго освен сетове на живо, да микират, миксират, миксират.

И така неусетно, тайно и полека, ритъма порастна на няколко века:

Всяко следващо издигане и спускане траеше една идея по – дълго от предното. Подобно поредица мъчително протяааааааааааажни оргазми, всеки следващ по – дълъг и по дълъг и по – дълъг. И между тях ритъма на движението не намалява. Всички сърца бият безотказно на максимум. Съпротивление на телата – минимум. Телата отдавна са едно – единствено тяло, на което „Люлър” е вече главата. Това, което му предоставя пълната власт и контрол над присъстващите обаче не е способността за нагнетяване на ритъма, ами „така наречените” куки. Периодично повтарящите се мотиви, често вокални, също така и изолирани линии от предходни и последващи тракове.
STEVE_LAWLER_FLYER_520

Steve Lawler (general-2)

От много много години никой не бе използвал до такава степен отиващите се и завръщащи се обратно в мелодията напомняния… На-помп-помпвания. Тази начупена Менделеева Таблицаа е това, с което Лолър остава в паметта.

Парчетата се приближават (не започват, поради перфектното смесване), захващат се с куки за борда на Ялта, превземат на абордаж, после сам капитана ги изтласква обратно на отлив и точно на границата, в момента в който сме готови да ги забравим окончателно, те се завръщат и се вкопчват в нас пак.

Кука след кука след кука. “Vamos Locos”!

Да кукат започват мнозина в разни части на заведението. Надават се индиански и туземски викове на пресекулки. А отгоре Стиви люлее люлката люто, ала с любов. Започва вече да използва арии от опери дори – всичко във воденицата. И успява. Пъзела се нарежда.

Хората долу, ту пляскат с ръце, ту размахват раздадените бели плакати с надписи STEVE LAWLER. Надписвани с червило, му ги подарват, някои биват отнесениа към гардероба за вкъщи.

Той снима с телефона си.