Заразата SASHA

 

В събота невероятният Sasha закри The Masters of Sound.

За Саша можем само да кажем, че бе като Слънцето. Откакто има електронна музика и партита, го има и него. Дълго сме го чакали да дойде и у нас, сега го дочака и Ялта за пръв път. Ще го чакаме и отново. Без него не може. Всяка среща с него протича като един почти безкраен изгрев. С много чувство.

Чувството е което пропива всяка една секунда от траковете на Саша. И пак то е причината всеки един електронен артист, че и поп светила от ранга на Depeche Mode и Madonna да желаят неговото сътрудничество.

Тънката разлика при Саша е в посяването на чувството, въпреки, че и при него уж става въпрос за прогресив хаус, както и при толкова други. После оперираме мрежата парчета от цикличните издигания и спускания – в резултат отпадат едно две трети поне от миксаторите в световен мащаб. Когато говорим за плавност на смесването, която донася усещане за реене из небесата или морски вълни, които люлеят съзнанието като в сладък сън – мечта, докато намиращите се под това влияние забравят къде се намират, кръга от истински водачи намалява още повече.  И за да го отличим накрая от неговата “сянка” в редица копродукции в студиото и зад пулта, Дигуийд, разграничаваме чисто технически зараждането на музикалните мотиви. Тук няма дедукция на много мотиви до един, който отдавна е присъствал, а ние не сме го забелязвали, а напротив, всеки нов семпъл или цял трак бива въвеждан направо с есенцията си. В разгара. И се разбира ясно, че  се е излюпило нещо току – що, въпреки че насетне  плавността се разстила като непрестанна мъгла над нотите и даже не е спирала тлеенето в никой момент. Това е Саша. Прави го само той и никой друг.

Вече над двайсет години неговата рецепта не е успешно копирана нито веднъж. Най – блестящите постижения винаги изглеждат простичко отстрани. И ето наистина, Саша не е променил нищо в музицирането си за цялото това време. Човек, спрял времето. И не само не доскучава, а уникалността му продължава да заразява  целия свят безотказно.