Elevation До Предела ot Stereo MC’s до Darren Emerson и Satoshi Tommie

 

На 24 – ти юни от Предела – между Рила, Пирин и Родопи слънцето напича върху равното поле. Голяма част от него е заградена за двудневния международенфестивал Elevation. Той е с родно и чуждо участие, и като посетители, и като организатори, и като артисти. Всички те се озовават на едно широко място с чудна гледка.

 

Три Оу Файв са първите, които успяват наистина да освежат тълпата. Те са в лек контраст с предхоните групи не само с това, че пеят на английски и имат колоритен фронтмен, но с фънкарската лекота, с която отвиват кранчето на танците. След тях застъпват Стерео Ем Си и това е единствения плавен преход в музикално отношение. Имената на чуждите гости наистина са добре подбрани, но само тук последовартелността бе улучена напълно.

Темпото бавно се покачва малко след началото с основните Стерео хитове. Тези, които не са чували на живо „рижия глас” си мислят: „Какво още може да ни предложи този с плитката и червените очила ?”. Типчето се оказва, че може да свири невероятно на най – различни инструменти – включително на виола, от тези детските, както и да издава животински и машинни звуци на микрофона, без да е бил бийтбоксър. За китара да не говорим. На всичко отгоре всички установяват, че това наистина е група: колкото и красив и ехтящ навред по околните планини глас, да има Rob Birch, двете чернокожи беквокалистки хипнотизираха с не по – малка сила. Едната – синеока и с бели плитки, другата танцува затоврени очи импровизира на моменти свободно. Сработени до границата на постижимото. Роб се надвесва от ръба на сцената, искрено развълнуван и изкарва акапелно интро и аутро на  deep… deep… Deep, Down And Dirty, а след края остава агитка, която не спира да приглася в продължение на минути.

 

 

С наситена програма, емоции и колоритното тромпетно закриване с Parov Stelar Band програмата изтощава приятно публиката, която е готова да прости липсата на Джей Кей. А за феновете с останали сили следват още предизвикателства на денс сцената:

 

Там вече се чува „Dark Train” на Underworld. В локомотива е Дарън Емерсън, диджеят – съосновател на култовата електронна формация от 90 – тте. Започнал, милият, по – рано. Да няма недоволни. Е няма няма няма! Нито един, озовал се под шатрата на Джей Би след 1 часа през нощта не остава недоволен, без значение дали предпочита хаус или техно. Супермен Емерсън подчинява всички на равномерния ритъм, така добре познат от ранните издания на Ъндъруърлд и така ценените му сетове. Сега за пръв път и ние ставаме свидетели на уменията му „от първа ръка.” Зазвучава Energy Flash на Joey Beltram. Улавям се отпред на тонколоните за пръв път от години. Малко по- настрани куфее и Rady, който преди дузина години не се уморяваше да пуска същия трак. Дългогодишното чакане си струва за дара на Дарън.

Хаус – шампионът от страната на изгряващото слънце Satoshi Tomiie се качва да си нагласи апаратурата. Двама велики диджеи се прегръщат и възхищават един на друг. Сатоши също е дошъл предварително, а Дарън остава за компания още дълго след края на сета си. Сатоши умело поема щафетата, макар да има по – лек стил. Намалява постепенно оборотите, но като цяло запазва цикъла с дълго оставяни да изтляват равномерни парчета мозайка. Метрополис, които имат основен дял в избора на двете лектронни светил си свършват блестящо работата. Нищо не е в състояние да угаси жаравата в душите на меломаните. Не успява дори започналия към 4 часа дъжд.