Un-broken BalkanZ 2011Със Супер Disphonia

 

Електронното движение H.M.S.U. организира традиционния си оупън еър фест с мотото Broken Balkanz този уикенд.

Събитието се състоя на Витоша, малко над Владая, точно там, където бе  Artmospheric миналата година.

Всички присъстващи се надяваха на добро време, особено след екшъна с Elevation, и бая фенове си бяха взели билети отдавна. За щастие лека мъгла имаше в петък, но дъжд – не.

Паркинг до пътя. Скрит в гората и къмпинга – на половин километър по–нагоре. Прохладно, сенчесто. Палатките изникнаха една край друга като пресни гъби. Хората? Cофийските басъри с вид на гимназиални скейтъри, независимо от възрастта. Но се мяркаха и попаднали за пръв път в гора, на палатка.

В зоната на феста – на още половин километър нагоре до пътя, бяха разположени барове и кухни, че и фризери със сладкиши. Намираше се и връзка с интернет, както и безплатна възможност за СПИН–тест. Плюс бонус кашонче презервативи.

Разбира се, имаше и сцена. Средна големина –  идеално съобразена с броя посетители. За звука на Clear Sound System никой не е имал съмнения. Чуваше се чисто дори в лагера, а ехото препредаваше ритмите от връх на връх. На стъмване небето се проясни, а поляната се напълни с хора.

В това време родните артисти, които се редуваха на всеки час още от обяд, бяха сменени от балканските си колеги. Codex от Сърбия и друг път е гостувал у нас. Той, както и всички артисти от петъчната програма, показа дръм-ен- бейс от високо качество. Поради сгъстената програма никой не падаше под най–доброто ниво, на което е способен. Но Disphonia (на снимката) от гръцката организация–братовчед на H.M.S.U. – Funxion Crew, накара всички да не обърнат внимание дори на закъсняващия от Холандия Micha Heyboer след полунощ. Disphonia заеха сцената след четири и просто размазаха. Без да им пука, без да се оглеждат, изчакват или замислят. Още първото парче беше директен дръм и бас тупаник в хипофизата – дълбока плътност и постоянна честота, второто – пак така, третото – също…

Членът на Black Sun Empire застъпи зад пулта след нашия Cooh, пробвал да сцепи сцената с най –тежкия възможен хардкор дръм-ен- бейс… който е изобретен именно в Холандия. Така че никой не се учуди, когато наследникът му на пулта продължи по същата пътека в електронната гора. Почти не чухме собствена продукция, за разлика отпреди 3 години при визитата на Rene Verdult, пак от прословутото трио. Парчетата сега бяха пускани дълго и едно по едно, като общото беше в бруталността им, вместо съвместяването на повече мотиви накуп. Е, никой не се разсърди на Slip Trough на Ed Rush & Optical например…

 

За разлика от началото на Exo в съботната вечер с “Time”. Класиката на Pink Floyd се чу навсякъде. Но – да не избързваме.

Вторият ден (събота) по програма следваше да е посветен на дъбстeпа. Някои си отидоха, но не малко се оказаха и любителите на свръхтежкото звучене и останаха. Започна се от сутринта с нова суперизява на артисти от южната ни съседка в лицето на тандема Abend. Те се сменяха на всяко парче, за разлика от едновременно пускащите им сръбски колеги Kinetik & Worke. По обяд вече гората се кривеше от чист дъбстеп. Заедно с него се показа и слънцето, а хората наизвадиха фрисбита, хекове и футболна топка. Чаровната Error Beauty покоси с невероятно наситена дори за чуждестранните посетители плътна подборка следобед. Те не бяха малко, а, за разлика от нашите, не я бяха чували. Дамата напълно оправда името си – в нейните баси нямаше нищо сладникаво. Dynamic от Mirizma не остави топката да падне на земята. Harris обаче отново удари от гръцката бас империя. Всеки техен представител бе перфектен. В интерес на истината, именно гърците покориха феста на “фалиралите Балкани”. Колабирали народи ли сме, не е съвсем ясно, но в тази планина, с тези хора и звуци, всички изживяхме момента до дъно. Присъстващите почувстваха истинска свобода и въодушевление. Сред армадите диджеи имаше и чешит, дошъл чак от Нова Зеландия. Core сподели, че България е първата европейска страна, която посещава. И не мърда оттук повече от седмица.

Съботната нощ на дарк–дет–дъб–степа не остави незадоволен и най–закоравелия “мазохист”. Румънската “нощна” красавица Drop Dread (и да прочетеш death, все тая) докара комоцио на юношите пред тонколоните. След нея  James Bongg докара с бас линии направо тремор. (Между другото имаше и румънски диджей с това име на феста). Bashment се изяви съвместно с Бонг като МС с добър английки, но безспорно най–силна бе последната му реплика. С нея той представи Stenchman в полунощ:

– … казано на български, он не е добре!

И това си беше самата истина. Англичанинът застъпи на пулта с маска на чудовище и след сътресението и тремора, вкара народа направо в кома. Дори говореше през маската на микрофона, докато цепеше с бийтове дърва на ситни трески.

След него и кратък антракт със Скилър, преминахме обратно към дръм заливка на постния бас. Camo и Crooked от Австрия представиха достойно заслужилия лейбъл Hospital, за койно записва и нашият Куух.

Проводихме нощта с появилия се най – после дъжд и македонеца с култовото име Дарко Степич (Darko Stepic). Някои започнаха да измислят на момента имена като Брейко Битич, Тего Тегич и прочие, но всички замлъкнаха при неговия високочестотен дръм. Неслучайно за госта се шумеше не Exit.

Последва мешана скара с джънгъл от Черна гора (Logical Dream), а след него – отново качествен бас с Acidtrip, който, също като своите съратници в организацията H.M.S.U. – Targy и Mocks, сервира само отбрани ястия. Неделната утрин действаше като шкембе чорба, подпикантена с всички възможни подправки. След баса – пак джънгъл, този път от Хърватска. Jah Pants изсипа и солницата с рага мотиви. Той бе един от поканените представители на Balkan Kolektiv, хората от Риека (Хърватска), които организират партита в замъци и крепости по адриатическото крайбрежие всяка седмица. Музикалната балканиада приключи с родно участие. Yango зареди скоростни “джунгли”, а Витоша не спираше да пои всички обилно с вода.

Но на никого не му пукаше. Купонът приключи с ентусиасти, които почистиха боклуците от ливадите край сцената. 

И уж било свършено с нас тук, на Балканите, а?

Да, ама не!