ТРАПЕРИТЕ НА РЖАНА

 

Петото издание на Rjana Open Air под билата на безкрайната Стара Планина се състоя през изминалия уикенд.


Поклонниците на този чудничък фест яхнаха „железния кон” и избродиха Искърското дефиле почти до самия му край. От село Игнатица ги натовари нагоре към края на света големя добър ЗИЛ. През това време единствения работещ магазин с бира бе изпразнен до дъно… започна се с оригинален чешки Будвайзер по грешка на левче и се свърши с бидони Леденика. Големия добър ЗИЛ прекара до високото плато Ржана палатки, бири и хора общо 5 пъти за два дена – четвъртък и петък. Паралелно се придвижиха нагоре и местните. С УАЗ-ки, джипове и бъгита. Планинци, децата им, ловци, горски патрули… и мълчаливия доктор. Горе, на повече от километър надморска височина, не липсваше нищо: скара, сандвичи, пържени картофи, супа, кафе и дори таратор и кисело мляко.

 

А, да – там беше и музиката! В първата вечер имаше качествен, но клубен хаус и некачествен дарк сай – транс в по – късните часове. Добре поне че нямаше дъбстеп, той можеше вече да дойде в повече най – малко за местните. Истински подходящите за този род събитие и място мелодии се появиха на сутринта и по обяд. Както и на втората сутрин. Също и на третата и последна в неделя. Това беше чил аут. Независимо от привкуса – разфокусиран или леко трансиран ембиънт или пък било дъб, който отекваше от околните върхове навред – сам по себе си ехо.
На втория ден доктора вече бе облякъл камуфлаж и се провикваше към всеки огън:

– Ехеей! Трапери!
Въпреки горещината не бяха малко феновете, които предприеха разходка още по – нагоре по пътя. Към самото Старопланинско било, досущ като местните ловци. Младежи се носеха нагоре между гористите хълмове. Беряха диви ягоди, най – напред ги помирисваха преди да ги съзрат, откъснат и хапнат. Достигаха голия рид и снимаха от скалисти върхове умопомрачаващи гледки. Виждаше се целия керван върхове от края на Искърския Пролом. Имаше и вулканичен разлом, а скоро след него и затънала в мочурище чешма. До нея  огнище, пънчета и самотна пейка с навес, всичко потънало до половина като отдавна захвърлена на брега лодка. Полупобедено наново от природата дело на човешка ръка – точно като „Зоната” в руския филм Сталкер. Реплики от кинолентата се дочуха от уредбата, както и от български фрази. Най – запомнящ се бе натрапчивия анонс: ”В Кремковци няма никой. В завода има само роботи.”

Американски насъсквания имаше дори от устата на Ice Cube: “Now you are about to witness the strength of street knowledge!”. Безспорно най силна се оказа последната, съботната вечер. Започна се с половинчасов дъжд, след който изведнъж всичко живо наскача. На пулта в този момент грееше чернокожия панамец DIESEL J. След него Дики и Калоян обединиха усилия като 80’s Clash със залеза за тричасова съвместна прогресия, в която така и не се разбра кога точно преминаха от лайв акт към сет с авторска музика. Към полунощ Skiller събра току пред сцената с микрофон, длани, уста и гърло всичко живо на митинг. Докторът ловец също бе там. На третия ден в него възкръсна и рейвъра. Акомпанимента бе дело на Ванката, който продължи самостоятелно след като прочутия му колега – бийтбоксър предизвести какво се задава:
–    А сега ще има класически траци!

Никой от останалите в нощта пред колоните фенове не бе сънувал, че ще преживее едночасово дежа ву само с електронни химни: 24 – каратово техно на Richie Hawtin (Minus Orange), Josh Wink пита ннеспирно How IS Your Evening So Far, импровозирана на момента комбинация от хардажа – Moaner на Underworld и просветата Sunshine на Tomas & Filterheadz.
Като най – сюблимен момент може да се отбележи началото на въпросния сет – мечта с CJ Bolland – Desolate 1. Редуващите се мелодични акорди и удари на ковашки цехове дойдоха като квинтесенция на целия събор Ржана. Ржана е уникалния фест, който успява да събере в единомислие и общо светоусещане жителите на планината и децата на новия век, обогатяйки ги всички. Едните откриват с готовност по – различни звуци, а другите пият на живо от планината.
А те звуците, родени в главите на младите, се оказва, че намират своя любим дом именно там, между върховете.