На трудово обучение с UMEK

 
Какао окончателно се превърна в парти точка номер едно в страната. Без конкуренция от други плажове, клубове и градове. Там отбиват вече лятната си военна служба, и Solar , и Metropolis, също и Renesanz. Последните организираха три партита без да дърпат бога за шлифера с голяма сцена и НЛО лазери, но пък последния им гиг ще се запомни като едно от редките мероприятия с по – твърдо звучене на емблематичния плаж.
Balthazar & JackRock извикаха Umek. Една от големите техно икони наред с Крис Либинг и Адам Байер, които наскоро също ни посетиха. Първият през пролетта, вторият преди броени дни пак на Слънчев Бряг. Всички те бълваха с години дълги серии техно сингли, а напоследък се съобразиха с хаус вълната и понамалиха частично броя удари в минута на траковете, макар и не до ниво чист хаус. Словенецът запази своята астрономическа скорост от поне дузина издания на година, разработвайки империалистично лейбъла си 1605. Именно от резервната скамейка с юношите на лейбъла бе и Dataminious, спаринг партньора на Умек, който довърши вечерта и дозачена сутринта. Перспективен младеж. Може и да стане нещо от него, стига да доизглади склонността си към изгубени за ритъма циклажи.
Но да върнем лентата в началото на вечерта, да заредим филма от началните надписи. JackRock на самотек, а после и Balthazar. Единият не помръдва, докато подбира внимателно съобразена поредица. Другият повече набляга на смесването и преходите, клатейки се в ритъма. Агитката е уцелена добре с няколко от авторски  изпълнения и ремикси като Donau и Superbock. 
През това време “дължината” Умек е седнал отзад и се настройва за пускане. Явно мястото и обстановката му харесаха. От два до четири изкара може би най – добрия си сет у нас от всичките му шест визити през годините.  По – младата гвардия влезе за пръв път на трудово обучение в дъскорезницата: Гланциране, балиране… – Не, ами – струг!
Всички на струга. Под Строй. Дебело шлайфане, после ситно и по – ситно и още по – ситно и накрая лакиране с баса. И пак, и отново. В часа никой не стана да отиде до тоалетна дори. Нататък вече треските хвърчаха равномерно и без засечки.
И тогава захвърчаха и цедетата. Както и при откриването на клуб Element в началото на годината в София, Умек зараздава компактдискове от пулта. И морето загъмжа пак от разбунени пирани. Той сече промо тестето и раздава картите ловко и бързо, те хищно прииждат все повече и  драпат с ръце за дискове  все едно отварят гладни уста за още и още храна.
Мнозина, които посетиха повече партита на Какао тази година едва сега разбраха, че не надувките и рекламата правят партито, а качествената музика. Mark Knight, Martin Ten Velden и Fedde La Grand си смесваха тримата по един трак, а Умек, който сам работеше на три стана. Човекът просто преподава трудово още от зората на демокрацията.
Малко преди края на урока показа и най – висш пилотаж като смеси на живо по неузнаваем начин дъб на How Is Your Evening So Far. Непрекъснатото пускане по пързалката продължи и докара феновете до екстаз точно навреме за края на изявата му. Просто музиката спря. Ослепителна светлина. Всички ръце триумфират като при гол и победа. Гърлата се дерат отново и отново:
– Умек! Умек!
– Умек! Умек!
Майсторът на свой ред се поклони. Впечатленията бяха взаимни.