LEFTFIELD Копаят Кости На Плажа

 

С баса като косачка напред в неизследвани територии. В нови поля. В Leftfield.

С шнорхел и маска на първите три трака… Добрите стари болкуспокояващи  от библията Leftism. Онзи албум с обложката на препарирани рибени уста, уста – раззината маска, която поглъща всичко и всички на ситни малки капки. Като огромен кит, в чиито дълбини потъват всички плитки човешки създания.

Inspection- – – Проверка!: Тука ли сте:  “Сheck One” Първи път…. втори път… Тука сме, готови за едно истинско Space Shanty.

Инструменталите са доудължавани на място от пулта… И СИНТЕЗАТОРА. Една машина, чиито разлиствания отпреди две десетилетия се губят в музикалната пустош подобно на неоткрити никога преди острови, които Магелан изнамира на първото околосветско пътешествие.

Само че кораба на SPIRIT  OF BOURGAS акостира на африканския бряг.

Наизскачат МС- та. Черният изригва. Тръпката наподобява подканящия всички пого маниаци Макс Риалити от Продиджи на същия плаж отпреди година.  Но тук си имаме даже и бисове – напълно редовен концерт. И все пак това, което накладе огъня в душите бе първобитното, неосъзнатото, дивото. Племенните тъпани и подвиквания. Става въпрос за култовото Afro-Left и за пеене на чист Зулуски език, който хвърля всички директно в битката. Също и за шестизмерния аудио – визуален епос Afrika Shox. Под диктовката на шамана.

 

И пак изцъклени версии на максимум. Подканяния от микрофона, лайв инструменти и аналогови томахавки. Всички – издигащи право във вечните ловни поля. Набиране на скорост. Разплискването, от което съзнанието го е било страх, започва да се случва в ритъм. В ритъм, който откликва естествено на пулса, на мозъчните вълни, на мускулните разтягания и свивания… на всичко!

Концертът свърши. Ама не свърши. И след края си пак продължава. Ехото продължава…

Тази статия и трябваше да свърши, но не можа. Подадена е команда на пръстите да прекратят дейност, да се оттеглят. Но не става – те продължават автоматично сами. Контролът идва от другаде, не е ясно чий е.

Неизследваните територии – се оказва – сами определят правилата. Неведоми, но все пак правила! Оказва се, че  човек няма и най – малка представа до къде точно се простират неговите възможности, физически и психически. Там, отвъд се оказва, че сме дълбок кладенец.

Дълбок кладенец.