Меденото Поле на Беглика

Някъде в ядрото на планетата на име Родопи…

С всеки следващ завой по дивия земен път покрай ръкавите на Беглика умората и нетърпението биваха изсмуквани от полузабравената енергия на мястото. Пролуките между боровете, искрящата вода, студения чист кислород. Хората. Поляните около големия полуостров отново са оживели под енергията на ежегодния форум за “айляци”.
Тъмнината в нощта няма, тя е светла от оживлението, от музика, палатки и огньове.

Сцените са две: Каба сцена – главната, с по – важните и международните колективи – и Айляк сцената, прикътана край езерните води.
Няма момент от денощието, в който някой някъде да не свири на нещо. Тъпани, тарамбукита, диджеридута и вездесъщата гайда се чуват зад всеи завой на язовира. Барабанната работилница работи ударно, както и по тъмно, така и по светло. Бъни от Оратница преподава и на начинаещи перкусиите на Африка, България и Бразилия. Във всяка гора гори огън и усмихнати хора сноват като мравки. като пчели, открили своето райско медено поле.

А спокойните хладни води отразяват и пречупват всичко. Те се появяват и изчезват от всички страни. Накъдето и да се завърти човек и да опъне хамак или да поседне в някой от книжните уркшопове да почете или послуша.
Единствен язовира побира в съзнанието си всичко това.Подобно на царицата – майка, която направлява всички жужащи пчели в едно общо кошерно съзнание.

Говорейки за неща като работилницата по пчеларство и насекоми, няма как да не споменем изявата на Насекомикс само след като вокалистката им роди дете седмица преди феста. Открилите втората вечер германци от проекта Кословски от далечния студен хамбург показаха, че могата да бъдат сбъркани с балканци. Музиката и енергията им не бяха много по- различни от Мерак Стандарт например. Щурите чужденци дори си импровизираха късно нощно къпане. По това време Хорхе от Оратница в компанията на три вида тарамбукита и домашни ракии се обясни в любов на Родопа с голямата си нова гайда. Към импровизираната край водата явка се присъедини и гол нощен сумист с тарамбура под мишница. Това се случваше край ракиения бар от изпечена кал с запалените отвътре отвесни дънери – още един от уникалните козове в ръкавите на язовира.

В този късен късен момент малко по – надолу на малката сцена Айляка бе туширал бахъра. След цял ден рага-джа-кузита по никое време се бе сформирала странна импровизация. Към Dj Skill на два грамофона се бе включил в системата един дебело ръмжащ контрабас. Незнайният русенски воин поддържаше толкова плътно и точно темпо, че от пулта “умелият” жокей на котлоните си вкарваше серии скречове в манджата. Това бе застройката към рапиращия скоростен Цецо. Класически квартален бг-рап със задъхване от емоциите на горещата ни страна. След поредното струпване на строфи той си сядаше на тревата, а изгряваше една чудна лунна Надя с тюрбан на главата. Тя нежно залюляваше последната рима с тяло, крака и уста, отдалечена от микрофона точно на 20 сантиметра през цялото време. Тя навярно имаше невидима цедка и през нея минаваха само най – гальовните тонове. И заедно с притаената в шатричката кротка китара се обаждаше и допълваше мрежата за насекоми.
Петимата “антидепресанти” -(в една от римите им присъстваха и антидепресанти наред с другото)- бяха като срещнали се кунг – фу майстори от петте класически Шао – Лински стилове…

За Жерава, Дракона, змията, тигър и леопарда пък можеше да се научи през деня на голямата поляна. Имаше цели два уъркшопа по бойни изкуства. Преподаваха се първи стъпки във Винг Чун (стила на Брус Ли). По – напреднали ученици от Иранската школа the path of kung fu в София пък се упражняваха помежду си и под негово ръководство.

На третата вечер все пак дойдоха балканизаторите Попа Шапка от северната ни съседка. Те предвестиха задаването на Оратница по – късно. Те излязоха във видеоизменен състав, – както и Мерак Стандарт от предната вечер, където се включи Шаманчето (Tripple – A) – с Митачето на Саксофона и тандем визуализационисти като Splash Damage. Характерния им стил отново не се загуби, въпреки поредните инструментални рокади. Това като цяло остава и най – характерното звучене за този фестивал. Завръщане към природата и традициите е това, към което наред с последния технически писък, се стремят напредничавите млади хора. Същите, които бяха пременени в продължение на три дена като едновремешните си прадеди на луди години отпреди двеста години.
За оригиналния Климент, с който завърши програмата е достатъчно просто да споменем името му, то носи вече достатъчно силно усещане: Климент.