Ed Solo, Deekline and MC Darrison – Дивата Банда На Гости

 

 

Откога ми се ходеше на брекбийт парти не е истина. След всички подобни събития, които изпуснах напоследък, а те не бяха малко. И ей ме на и мен смо с небръснати фенове, шапки и кецове да контрабандирам домашна ракия в клуба, а на сцената да превъртат някакви английски типчета. те така ни се кефеха, че дори си извадиха апаратите да ни снимат: “Йеее Бългерияяя!” – МС-то всъщност бе маниака, който направи пара.

Близо два часа се опитвах през тупаници от заблудени ученички, избягали от час по дъбстеп, да пробия и да се уверя този диджей Deekline дали е бил надзирател в нацистки концлагер, така като гледаше с изцъклен поглед право напред. Ама не – просто така си гледаше човекът. Е, вярно е , че пи уиски, после бира и накрая пак уиски преди да мине на водка, но явно героите идват от махали като в кинолентата “Гепи”.

Hа сцената дерайлира МС-то. Човекът пееше като Тина Търнър на млада средна възраст, после пробва за малко бийтбокс, преди да се съсредоточи върху маймунски крясъци към края. Основната му хватка бе да прекъсва диджея и да му казва какво да прави, но за пръв път се улових да не се ядосвам на паузи между парчетата.

 Все пак този Дарисън трябваше да обяснява на най – неадекватните типчета, че не може да се разлива бира по сцената , за да не се подхлъзне горкия, а после и да обяснява на някакъв още по – наквасен конквистадор, че микрофона е  само за него. Когато след едноминутен спаринг за микрофона се появи охранител, Дарисънката горещо благодари на съдбата като спасена от изнасилване героиня в турски сериал.

А имаше и втора зала – току що построена! При всяко влизане там се опитвах да ида в третата зала и всеки път забравях, че на стенатапросто  има голямо огледало.  Май беше от светлината. Най – хубавия ми спомен от там бе едно слабо девойче с ризка, което по време на сета на местната подгряваща микстейпка, разцъка с крачетата на денсфлора като онзи висок невъзможен брейксупермен Лирой от младите Продиджи. Айде и да не беше чак като него, поне на Кийт Флинт от перидода му с дълга коса го докарваше. И това въпреки непрестанните опити на момичето със забрадката от пулта да убие тотално ритъма.

После се върнах в тази пуста зала да видя дали не е била денсърката онази диджейка от острова Donna Dee, дето щяла да пуска също, понеже била известна… ? – но ми обясниха че изпитото боди със забрадката била Дона Дий. Определено имах нужда от повече “Дий” аз… та се направих кръгом към главната зала.

Всъщност, колкото повече време минаваше, толкова повече се събуждах. И към пет сутринта, когато се разбра че англичаните трябва да освободят пулта, установих причината за моето нежелание да спрат. Наричаше се Ed Solo. Пичът изглеждаше като осмокласник на габарити, но пък бе изобретил новата градскостопанска машина на име брейкомелачка. Пускаше  вътре, каквото му изкласи от харддиска в главата, а резултата бе потресаващо добър:

I wish I was A Little Bit Taller настоява Skee – Lo, James Brown бил Sex Machine, а Ram Jam викат Black Betty нон – стоп. Fugees ни питат дали сме Ready Or Not, но Prodigy вече ни пращат с Pendulum заедно в Out Of Space, само за да ни пусне на пързалката още веднъж Wildchild и да се върнем дома back once again with the Ill Behaviour
 with the Ill Behaviour
 with the Ill Behaviour
 with the Ill Behaviour…