Adam Beyer В Мания

 

2011 година, Слънчев бряг , клуб Мания. Адам Байер e в очакване да раздаде поредното тесте виокочестотни сигнали до добралите се на срещата.
Стълби, стълби – балкон. Внезапен вход вляво. Oкъпана в жълто в камера за обезвъздушаване. Хора се завръщат отвън през портала, флуоросцентни знаци проблясват на ръцете им, никой не ги спира. Гест листа е виртуален – с ново поколение телефон…

Гмурване в залата. Команден пулт в дъното – диджея. Команден пулт и на горното ниво – виджея. На визуализация прилича цялата Мания. Стълби нагоре… по които се изкачва шведa. Постепенно хората нагъстяват.

При поредното ми оглеждане зад пулта е Adam.

Фина байеризация на саунда от първата секунда. Осъзнаваме, че сме в друга галактика. Чувството обаче бързо отшумява. Не искаме повече нищо по – различно, забравяме, че е съществувал друг звук освен настоящия. Приближавам се към скандинавеца под ударите на повтарящия се бийт бийт бийт. Да, пред мен е той – съмнение няма.

Отдалечавам се с повтарящия се бийт бийт бийт. Назад, назад в търсене на моето сепаре. Шок – моето сепаре липсва. Не е там. Къде е ? Напред – назад към сепарета – близнаци из лабиринта на Мания. Музиката е нишката, следата след мен. Проследявам се до изхода… който не се оказва изход. Но пък скоро си намирам сепарето. Дали не се е пренесло на друг етаж ?

И пак Байер.

Пред мен е дори като затворя очи. Изхода, жълтото, вакуума пак – излизам навън, – а Байер е още в главата ми, скрил се на топло. Обсебващ, изпипващ. И на следващия ден не мърда оттам.

Излязох ли от мания или всичко беше сън ?