Пред Хищния Рони Сайз

18 септември 2011, след полунощ. София, Интер Експо Център:

Рони  Сайз застава на високия и широк пулт.

 

Започва с дръм енд бейс като в началото го редува с дъбстеп – навярно от уважение към партито до този момент. Разликите постепенно започват да се набиват в очи. Най – голямата е че въпреки плавните преходи пуска цели тракове, наместо да смесва едновременно. Заиграва се с предица вокални семпли по абсолютно фамозен начин. Като отделен вид бойно оръжие, непознато на никой наоколо. Някои са си мислели, че за разлика от гиговете му с емсита, сега когато е сам, няма да може да борави с гласове така ефектно… –  заблуда! Ефектът е като на меч със стомана, която е калена преди хилядолетия. Или оръжие на по –  напредналa цивилизация.

Следва ново бръкване в торбата с трикове:  минути акапелно скречиране. Представлението е достойно за съперник, на който и да е цял трак. Нищо, че се случва ей така, на момента. Воинът е на плочи, нищо че е двайсет и първи век вече от единайсет години насам. А той е в тази война от още толкова.

Постепенно всички хора, стояли поне за малко отвън, влизат. На топло. Номерът в тази перфектно правоъгълна зала е в ехото. От всички гладки голи стени  то се завръща умножено. Звукът се наслоява плътно като в пералня. Космите по ръцете настръхват, вибрациите заливат ушите и отвън, усеща плътен полъх, който се втрива в кожата. Най – отпред хората са се накачулили едни върху други и върху оградите като мушици, привлечени от топлината на запален двигател. Само че тези тонколони в тази зала с тази музика двигателя е реактивен. Би следвало човек всеки момент да бъде убит от силата там  между двете вдигнати колони от тонколони и току пред наредените по средата в редица „бас – шкафове”. Само че въпреки цялата ударна сила, в този дръм енд бейс е скрит строг ритъм на всяко възможно ниво. И това хипнотизира до степен мозъка фда изключи за физически усещания, за всичко по – различно от самата музика. Тук Рони Сайз няма право на грешка. Ако го направи всичко ще рухне. Нещо като индийски свирач на флейта пред кобри.

Кобри се появяват, само че това са черните тънки пренавити расти. Сега вече Рони прилича точно на  Хищникът от едноименните филми. Той се ядосва не на шега. Развърта растите на нечувано агресивни баси. Смее се  вече горе на пулта, а из уредбата броди вокал за някакъв „serial killer”. Оказва се премиера. Запитан впоследствие какво е това парче, той отговаря, че се казва serial killer  и се задава следващата година.

Поредният му финт изненадва и най – закоравелите. Спира след поредната серия ударии като за край, Гора от аплодисменти. И после пак така отсечено зарежда пак гориво в машината. Не е свършил, ще има още. – всички се раждат отново!

Горе при него се е качил Fresh, който пуска допреди това злобни дъбстеп ремикси до загробване. Поздравява го на няколко парчета поред като не спира да подскача като изненадал охраната фен. Рони Сайз със сигурност е бил име, което му е било на най – първите страници в буквара, когато е почвал някъде там през 90 – тте. Ето че Рони  обръща и от онези първи страници преподава урока на име Wildchild – Renegade Master по взаимоучителната метода посредством Danny Byrd. По – тежко, по – скоростно и най  вече по – дълго: Рефрените „with the ill behaviour, with the ill behaviour”  омотават всички в халето като отскубнала се под бясния напор на хипердвигателя корабна котва, тя описва  безброй параболи във въздуха като омотава де кой свари подготвен и неподготвен.


Стените в Интер Експо Център си препредават звуците като пинг понг. Максимална акселерация. Хората са в делириум. Майсторът с плитките е заредил този път най – сериозната томахавка, тя не попада в рамките на никой конкретен стил и все пак идва по – хард от всичко бивало досега на тази планета. И тогава точно, след отсечка с по – малка скорост и мощт, идва нов епизод от развръзката. По – тежка, е отколкото е възможно.  То не е парче в смисъла на… “сега е това, после следва другата част, после се повтаря основното и свършва”. То просто отказва да свърши, отказва и да намали. Продължава постоянно да се нагнетява, много след като вече всякакви граници са преминати. Това определно не е по план – поне не по начините, които ние сме виждали или може да си представим, това не е и по неговия собствен план. Не само, че още не е дал име на канонадата, която не попада в никой познат стил. Зададена е качествено нова посока.
От непознат нам вид. От един хищник,
излязъл да ловува
за нас.