Байеризация На Щафети

 

Байер(изация) На Щафети.

Снощи, на седми откомври, в Клуб Ялта се случи събитие от световен мащаб. Добре познатия на България още от клуб Индиго техно гуру Adam Bayer избра София за място, където да отпразнува петнайстия рожден ден на лейбъла му Drumcode.

Най – напред той не дойде сам, а с шведската си сънародничка Ida Indgberg. Няма как да не се сетим за съвместната визита на техно гиганта с Магда по покана на Метрополис отпреди две години. Изненадващо русокосата скандинавка се оказа не само с добри сини очи, но и със съвсем прилични умения зад пулта. Аудиторията остана доволна от почти лирическото и чувство за ритъм.

 

Адам даже не се появи в клуба преди три и нещо след полунощ. По този повод някои от по – старите фенове се поизнервиха от тактиката на Ялта, промотирайки доста родни диджеи, да остявя чуждестранните звезди да започват все по – късно и по – късно… когато доста хора са на прага на неадекватността, но това е друга тема.

 

Байер застъпи постепенно и джентълменски изчака до четири и половина. И отново си припомнихме разликата между шампионската лига в този спорт. Уж смесва добре познати имена, Paul Ritch, Carlo Lio и Calderone в ремикс, пушките Joseph Capriati и The Advent, но разликата се набива в очи веднага. Малката Ида – също като героинята на Андерсен – сяда на столче до него и въпреки, че играе на хорото с големите вече, поостава да понаучи едно – друго. Байеризацията на саунда застъпва още с първите мотиви. Вярно, че  е хаус, а не техно, но въздействието е една идея по – зашлевяващо дори в затишията на парчетаta.  Dirty Thoughts – едва долоявимия вокал – при Байер той никога не се чува отгоре в тона на жестокия риръм пришпорва до пяна в устата, после ни масажира прешлените на всички с деликатеса Funk It Up, само за да ни зашлеви пак с някой камшик като Take Dat на Ben Sims. Рано – рано забелязва страстта на ялтенци по избухванията и не ги разочарова. Самоче тук именно личи най – отчетливо специфичен почерк. Не знам дали винаги прави така, но със сигурност не бях чувал друг да използва така нагнетяванията и преходите между парчетата: Докато всички дълбаят в едното или другото или и в двете поотделно, той пък използваше често именно насъскванията на честотите и завръщането на баса за вкарване на следващия трак в играта. Вярно е – и други добавят още в средата на педин трак следващия  или пък допускат куки – анонси, но тук ставаше въпрос за повтарящо се действие неизменно в един и същи момент и така през целия сет. Тъкмо започне да се катери обратно към високото падналия мотив и зведнъж редом до него в същия коридор изплува още един състезател и продължават напред двамата заедно в щафетата.Невероятно, но той изнесе порядъчна лекция по този въпрос.

Екрани пред пулта представят впечатляващи анимации с мозъци, кабели, тела и тунели. Оказва се, че ги е направил сам Любо Урсини. Браво Любо, обърках те с чуждестранен екип.

След Kaiser Disco – Drum, изникват дълги серии от летописите Дръмкод.

И когато последователно ни инжектира Can`t Leave You, Stop Your Hate и Can`t Leave You в ремикс, започвам да осъзнавам, че това наистина е единственото празнуване на голяма за цялата електронна сцена годишнина. Не е просто едно обикновено парти за двамата шведи, които започват и да пускат заедно от време на време, докато отвън вече има задръствания с тролеи, коли и тролеи. Да, публиката в Ялта винаги си пляска и иска още, а по някой път работното време на диджея не свършва, дори  и това на местните да започва, но тези скромни, внимателни и едва откликващи люде от севера просто нямат практиката да показват толкова явно емоциите. И въпреки това се усмихват, очаровани.

Часът е осем и половина сутринта и звучи Adam Beyer – No Rain като задаващ се гръм.