МARCO CAROLA до Минус Безкрайност


 

Ялта в събота вечерта.  Препълнено е. На гости от името на Minus records идва Marco Carola.
Всички са разгорещени от сета на Liubo Ursiny. До него на пулта снажния италианец си чака реда. Tанцьорите тази нощ са роботи.
Марко Карола започва, всички усещат. На бара до входа, при прозорците на втория етаж, в тоалетните, всички едновременно са запокитени в плътния ритъм. Така както настъпва навсякъде Нова Година, така се премина в епохата на Карола. Там, където времето не тече непрестанно напред. Не. Там, където то се повтаря… докато не забравим какво е било преди последната верига от звуци, по която се движим като трамвай по образуващи кръг релси.
Това, което действа на съзнанието като сладка и силна упойка е БАСА. Звукът е въздуха, в който е проникнала и се е разпростряла и до най – тъмния ъгъл гъста до невъзможност мъгла, мъглата на БАСА. Ударната вълна застига скоропостижно и неусетно. Kато надстопроцентово съдържание алкохол в кръвта, където времето не тече непрестанно напред. Там.
Източникът на всичко това ? – ТАМ стои и не мърда, прав между два грамофона.
На всички страни от котлоните всичко ври и кипи. Пулсът на минималистичния ритъм тупти, връхлита в мъглата на баса като граблива птица, която наместо да се спуска, кълве и разкъсва, само снове. Трепти отгоре невидима като ангел, ръсейки с криле минуси и до най – тъмния ъгъл.
Тенджерата е под високо налягане, след малка вечност започва и да пищи предупредително. Появява се нещо като първия гласов семпъл. Не цяла дума. Не, това не е нужно в този момент – никой наоколо не разпознава вече думите на никой език. Това е вик първобитен, племенен зов. По – точно ехо от ехото на такъв. Идва като първата кисела краставичка мезе за изпил половин литър водка руснак. Първата изстреляна топка сняг. Тя започва да се отблъсква от излъсканите полирани стени в рокамболи и след всеки следващ се завръща все по -малка, като парче дърво, от което хвърчат стружки изпод равномерно длето. Все по- рязко и отривисто. Пинг – понг по повърхността на ушните тъпанчета… тъпан на вожд или заклинател ? Ехо от ехо от ехo…

Викаше ли някой ?… бийта продължаваше да вали равномерно, давейки всичко в захлас. Добро чисто потапяне в разтвора на минимъла. Че даже и по – добро: На няколко пъти професор Карола направи показна лоботомия, прекъсване на връзката между двете мозъчни полукълба – бас и основен минимъл ритъм. Само така може да се нарече неговата версия на похвата с нагнетяването. Такова на практика липсваше – абсолютно чист разрез. Вместо да завърта високи/ниски честоти, той направо ги изключваше, изолирайки основния мотив от два – три бийта. Тези тънки капиляри, в които циркулираше сгъстената целокупна кръв на посетителите в клуба. Пълна изолация и общо съсредоточаване. И наместо да пусне пак завесата на баса след мига откровение, Марко поставяше нови един – два бийта редом до другите. ТАМ, в най – чистия разтвор те се завръщаха. Не идваха като нови чужди тела, а като временно липсвали. И наново биваха включени.  Италианецът събуждаше за нов живот мозайка скачени съдове без да трепне дори, че той, сам човек, отговаряше за системата, която единствена ни крепи.


Имаше ли го това ? Кога беше ??  Случи ли се нещо??? – изтрито е в паметта всичко от БАСА. Картата и часовникът са празни като бяло платно. От БАСА от БАСА от БАСА! От този невъзможен за добиване БАС. Точно, когато сме навътре във фазата, при която не сме съгласни на никаква промяна, сигурни че не може да съществува нещо по – добро, се оказва че има такова, че даже и по – добро. ТОЙ започва да се разстяга по – надълго. Усещам как с всеки НЕГОВ удар мембраната на колоните се прибира и издава напред все повече и повече. Като сонда, която добива нефт от максимална дълбочина ? От началния първи миг на всеки изблик БАС  до края му, времето е небивало много. Няма такава дълбочина!… Но е факт. Моментът на катапултиране, толкова сладък, но кратък, винаги предизвиква жал със свършването си, която бива компенсирана единствено с повтарянето му. А ето, че сега той се уголемява, разстяга се и разпръсква със всяка своя дълбока и дълга поява мъката и сее в добре прекопаните с бийт редове радост.
Редове радост. Редове радоcт. Редове радост.