На ски – скок пистата с Карола и Калдероне

 

Арена Армеец отново се превърна в домакин на мащабно електронно парти. Гостуващите диджеи бяха трима. Испанецът Карлос Фоврел, фаворитът зад пулта у нас Виктор Калдероне и вечно регенериращия  от Неапол Марко Карола. Събраха се накуп за Великден и отново, както на Коледа, организатор бе Солар. Наистина дебела канонада с минимъл хаус на максимум площ и озвучение.

 Близо 5 000 „играча” напълниха закрития терен. Залата от спортно съоръжение бе превърната по план „Б” в космически кораб. Долната третина от секторите със седалки се бе прибрала навътре подобно на супер кит, глътнал сам корема си. Самите седалки бяха сгънати, редовете – прибрани плътно един над друг, беше се образувала гладка стена от всички страни на същинска арена. Четириизмерният екранен хиперкуб бе изтеглен със стоманените въжета нагоре до тавана. Пратен бе в хибернация за сметка на два предълги „соларни” екрана под и над диджейският пулт. Като филм на цял екран, само дето горе и долу черното бе заместено от богати йонизирани цветове. И всичко това в идеално осъразмерена звукова камера, звукът се блъска, лети и завръща без да губи дори частица по пътя… към нас.

Карлос се оказва стабилен, но не колкото Калдероне, който пое волана след него.

Нюйоркският латинос изпипваше отвсякъде траковете като катинарчето на брадичката си. Степенуваше игривия минимъл с една степен по – тек. Все пак е зала, не клуб. Закантваше една идея по – отчетливо. Отново и отново, докато не успя да закотви характерен почерк. Изписваше акордите със сходни заврънтулки. Душата му е втасвала двайсет и две години на пулта отатък океана, в „Голямата Ябълка”, градът, наблъскан с всички видове етноси, и все пак изградил свой собствен чар.  И при Виктор ритъма просто удря накрая на всеки такт леко с откат.

Встрани и отзад, далеч горе в тъмата блещукаха осветените като ски – скок писти пътеки между горните сектори. Някъде в средата на тълпата бе центрирана като в картечно гнездо камера с големина на бариера. Над долния й край оператор буквално залягаше, докато тя се извисяваше, спускаше и кръжеше в широки махове над всички.

В пет сутринта високият сериозен „Скарфейс” Карола застана мирно и започва от до – ре – ми. Въобще не изглеждаше да му пука какво е вървяло допреди минута. Завърташе оборотите бавно и без да бърза за никъде. Най – минимъл в минимъла!… като с всеки бийт наслояваше бас подобно на постоянно нарастваща лавина. Уредбата в ръцете му се оказа многофункционално оръжие, което диджеите допреди това бяха използвали като пистолет или автомат, а той откри и премина на режим ракетомет. И макар да не оползотворяваше всяка своя атака определено имаше попадения. Като “Pump Up The Volume” към 7 сутринта, когато зората освети ъглите на хиперконструкцията горе.

Малко преди това Карола акумулира непосилно звуково сътресение от един – единствен насечен семпъл. Сричката бе издялана и засилена до такава скорост на повтаряне, че се стигна наглед невъзможен ефект: зазвуча като протяжен момент, в който не се повтаряше вече звука от един човек, а мнозина надаваха глас. Илюзията от безкрайно множество бе пълна. Не по – малко пълна от зала, в която това се случваше.