Магнитуд 7.3 по скалата на Байер

 

Адам Байер отново покори българските земи – за трети път в рамките на година. Техно властелинът от Скандинавия, един от доайените на по – твърдото електронно звучене, маниакът Байер…

Наложи се да изчакам родната подгрявка на Ялта и два часа лигавене на “почти нашумелия” Nick Curly преди двуметровия швед да застане на пулта. После още половин час проба. След нея сервира и основното блюдо.

Потопих се наново в неизбежния ефект на патентованата Байеризация: Тек – хаус ритъма бива събран в един – единствен коловоз. Бас подплатата не е най – дебелата, нито нараства отведнъж, но е непрестанна. Средно силно земетресение, което отказва да спре.

Всяко следващо парче отваря все по – дълбок разлом в земната кора. Така действа магнитуда на Байер. Не спира да дълбае, с трусове осветява нови и нови сектори от електронната бездна, докато най – накрая не ни отвежда в самото ядро на чистото техно. Където всичко е разтопена магма. Когато кръвта ни е превърната в лава. А когато се втвърдим пак, сме пречистени до абсолютния максимум.

Поглеждам към пулта. Там на мястото на диджея виждам геометрична решетка. Меридиани и паралели. Адам Байер не действа в образа си на човешки индивид, трансформирал се е в илюзия.

Поглеждам под ръцете му. Там са четири миксера. Два за смяна на минаващите тракове и още два, на които пише Sofia. Не ми става ясно дали са записи на предни визити у нас или записва случващото се на момента, но получавам най – точното и пълно значение на думата сет. Мрежа и в същото време настройка. Той просто е включил на режим за мозаечно възпроизвеждане. Превърнал се е в решетка.

Наблюдавам всичко през нея, но го разбирам едва, когато Адам Байер идва и я отключва.