Technivalic 23: Jilted France

 

Технивалците са хора от друг вид. Приличат на герои от научнофантастичен филм, които не са от нашето време. Най – лесно е да се приеме, че са се капсулирали като в кехлибар завинаги в един определен момент. Това беше времето на рейвовете от 90 – тте, кецовете и суитчърите, които носят, както и техното което слушат. Стриктно класически техно, есид и хардкор парчета. Дали от перспективата на съвремието изглеждаха като да са от далечно минало ? – особено французите от Monkey Family с техните първобитни расти, перчеми и пиърсинги. Всъщност те отдавна са престанали да бъдат французи.. или каквито и да било по националност. Не попадат в познатите категории.

Тези номади са много по – близо до индианците с техните ежегодни миграции, отколкото до познатия ни уседнал живот с апартаменти, интернет и постоянна работа. Със сигурност не им пука за часови пояси. Съществуват успоредно с нас и пресечни точки почти няма, дори не искат пари за посещаването на техните племенни събори. Светът, какъвто го познаваме, за тях не се върти по същия начин. Всичко това обаче съвсем не са белези на изостаналост. Определено се явяват и по – напреднали, поне що се отнася до техническо отношение. Направо се явяват като пришълци от бъдещето с техните огромни саундсистеми, подредени като пирамиди. Дълго са избирали, преправяли и комбинирали различни видове тонколони, а после са ги донастройвали за специфични видове електронна музика. Да звучат наистина силно, чисто и надалеч на открито. Истинско предизвикателство за всеки озвучител и недостижимо що се отнася до чистото техно. И ако мощта на „техните” тракове все пак може да бъде достигната някой ден и от други, то окомплектоването на техните „тръкове”, тези бивши камиони, рейсове и каравани, със сигурност не е от познатите времеви и пространствени измерения.

И не щеш ли се озовах в един от тези камиони. Цяло лято бях кръстосвал и картографирал родното крайбрежие, очаквайки технивалците. Когато уречения таен час дойде, потеглих на автостоп дълбоко на юг към Варвара, мястото на легендарните им първи тукашни събирания – технивала се завръщаше там за десетото си издание. Висях повече от час до устието на поредната река край пътя малко преди Царево, когато видях мръснобял кемпър с чужда регистрация. Замахах по – силно и в този момент и аз, и типът зад волана осъзнахме едновременно, че сме за едно и също място. Продължихме заедно с усмивка. Беше французин. Ретро рейвър с много ъндърграунд техно изригвания на открито, от семейството извънземни маймуни. Разполагали саундсистемите на Варвара още от сутринта. Неговите колони също били част от общата френска сцена, прекарвал ги в същия този камион и сега бързаше да се върне за началото на партито след като презаредил в Бургас.

Разпитвах го за различните държави, където се отбивали за по седмица – две. Оказа се, че били ходили дори в Египет и Мароко. В страните от Източна Европа по принцип нямало закон, който да забранява техните изяви. Стига разбира се да не били в непосредствена близост до населено място, което да отвеят с титаничния си безкомпромисен звук. Най – големият проблем се случил преди няколко години в Чехия, по принцип си е много електронни фенове и организации. Там ги нападнали три хиляди организирани полицаи. Обсадили ги от всички страни, включително и с хеликоптер във въздуха.

–          Беше истинска война. – моя домакин ме погледна право в очите. Бе преживqл много и нямаше много неща, които да го притеснят. Тревожеше единствено за тонколоните си. – Даже са ни прибирали саундсистемите.

–           Спокойно! Тук, в България най – много да ви накарат да спрете звука, но няма никога да посмеят да ви вземат колоните. – сетих се как преди четири години им бяха спряли партито и ги бяха изгонили и тук, именно от Варвара, където сега отивахме…

–          Ние сме говорили с местния кмет, имаме подписа му. – обръщаше за кратко към мен и кимаше отсечено преди да се съсредоточи пак върху пътя.

Скоро щяхме да минем край Царево. Наблюдавах франсето, докато си говорехме. Безцветни вечни дънки до под коленете; повдигнатата нагоре класическа бейзболна шапк; набола брада; тлъсти кецове, били някога скейтърски, а сега отказваха да се предадат и натискаха педалите като в детска игра;  Изпитвах полупознато чувство като от среща със стар познат, който се е променил през годините почти неузнаваемо. По всяка вероятност ставаше въпрос за моето лично есид его…

Когато за пръв попаднах на електронно парти като юноша бях изумен от пъстрата различност на рейвърите, за чието съществуване не бях подозирал. Не разбирах какво точно се случва, но гледайки ги в действие, усещах че е нещо хубаво, което ще ми хареса и ще приема. Сега процесът беше обратно по стрелката на същия този часовник. Знаех много добре точно какво най – много ми харесва от техно музиката. Сега предварително знаех, че ще ми хареса това, което ме чака на технивала. Не го предвкусвах обаче. Апетитът ми бе залинял през годините без плътен цикличен откос на големи колони. Чувство и осъзнаване бяха разменили местата си наопаки. Но за добро. В момента, в който застанех пред звуковата вълна успях в един миг щях да забравя пак всичко, което знам. А чувствата щяха да се оголят под милион разпукали се черупки.

И тогава ни спря полицията.

–          Fuск ! – възкликнахме в един глас.