Technivalic 23: Jilted Austria

 

Не знам кои точно построиха първи сцената си, но на поляната се подредиха една до друга пет масивни сцени. Всички бяха насочени срещу северните скали на котловината. Помежду им бе паркиран по един камион напреки да не се смесват звуците. Диджеите в повечето случаи бяха скрити на сянка някъде зад колоните. За всяка от сцените пускаха едва по пет – шест души близо седмица. Тръгвах на обиколка отляво надясно и щом темпото не ми допадаше, мръдвах с двайсет метра по – нагоре при следващата техно офанзива. Накрая тръгвах обратно да не би да изпусна нещо добро, проблемът беше, че през повечето време всички бяха ужасно добри.

Открая чехи бяха стоварили най – различни видове тонколони. В двата края на тяхната каскада се оттличаваха няколко с митичната марка Cerwin Vega. За тези неодушевени колосални боздугани всичко бе като на шега. Имаше и някои дървени, изцяло домашна изработка, те също не трепваха от високите децибели.

След тях бяха италианците. Те сами не се различаваха много от заканителните картинки по черно-белите виниловите си арт платна . Бяха разделили колоните на два острова. В празното място по средата бяха поставили само една, зад нея се намираше и пилота на системата. Всичко това бе овързано и кръстосано с ленти.

Средната саундсистема беше на австрийците, имаше най – дългата стена от колони. През нощта над тях мигаха сини и червени фарове като в нощно рали на фона на спийдкор.

Следваше още една сцена с предимно чешко участие. Тук колоните бяха поне две дузини. Двете тройки най – отгоре бяха с изрисувана върху тях линия на електрокардиограма, тях си ги спомнях от две години преди това. Отстрани бе сврян малкия павилион на диджея, скрит зад много артуърк.

Накрая бе високата сцена на французите. Пултът на диджея бе прикрит зад камуфлажна мрежа и знак за забранена улица, а в компилираната им саундсистема нямаше повече от 4 еднакви колони. На франсетата не им пукаше за нищо. Почиваха по никое време, силеха се рано сутрин като никой друг, не спряха, когато останалите направиха пауза за презареждане на агрегатите с гориво на третия ден и през цялото време връткаха стиловете – от No Limits  на 2Unlimited през дръм енд бейса на Ed Rush & Optical до реге и James Brown в хардкор. Те бяха и единствените, които не предлагаха храна и напитки.

Впоследствие се оказа, че зад стената от сцени между камионите и гората имало и чил аут сцена за релаксиране от скоростните удари на техното. Така въздействаше скритата цветна сцена на англичаните.

Не можех да се нарадвам на качествено удрящото техно отпред. Но това което ме вцепени от удоволствие бе есида на австрийската сцена. Там като цяло подбираха най – добре траковете от мазето с антиките. Още от първия ден занареждаха Pump Pannel, DAVE The Drummer, Brain-ове и куп други жужащи в подредена мрежа линии. Не бях ги чувал и знаех, че няма къде другаде да попадна на тях. Минах между колоните и там под една тента между камионите намерих виновника за това избухване, държеше в ръка поредната плоча – реликва. Усмихнати, си стиснахме си ръцете в единомислие – Австрия и България.

–          15 години ? – сочех винила.

–          Поне! – кимаше.

В този момент години, държави и имена губеха смисъл…

Държаха ме на въртележката – Instant. Tакъв Joey Beltram, не го бях чувал никога. Това парче, символ на най – минималистичното техно, бе така поробено под игото на баса, че се удави в първияната есид хаус мараня. Онази първобитна пещера, от която произхождат цялото поколение електронни стилове и подстилчета. Оттам бяха излязли всички тези синове на великата мечка около мен. Сега бях влязъл и аз на същото място, газейки в самородно злато. Насред най – големия пек изкристализира и се завихри Vodoo People, както никога не съм го чувал, че и виждал. Затече клипа с познатите кукловоди в джунглата.

 

Препуснах  из полето със слама в прахоляка. Тичах отвъд камиони, рейвъри и кучета. Звукът препускаше край мен, разстилаше се и се завръщаше отвсякъде в гигантската фуния в зелено. Тичах към язовира в дъното, ръсейки пот през шубраци, камъни и глина. Хвърлих се, заплувах. стигнах отсрещния бряг. Там се запровирах между вековни дъбове и въдици на рибари. Препусках в самата вибрация през притоци, гора и обратно към технивала.

Вглеждах се в странните вуду хора с по един син, жълт или зелен перчем на главата; фланелка с  гизображение на глава с коса от зелени змии; суитчър с нарисувани рояк. Момиче с прасец, цял татуиран като индиански тотемен стълб на мъченията на дялове с разна окраска, най – горе с разперените криле, както са били; друга си бе татуирала двата клепача горе и долу по средата с по една тъмна точица и гледаше напред като извънземно с по три зеници от всяко око.  Край големия  ярък огън неколцина сновяха с мачете и сечаха близки дървета, а Кюнеца хвърляше целите наръчи в пламъка и хищническата му уста зееше само с два кучешки зъба отпред.

А на чешката сцена пък между колоните наред с останалите арт изображения имаше и една фосфоресцираща в нощта „Тайната Вечеря”. Грешка нямаше – дванайсет апостоли и Исус, всички с плаващи над главите алени и жълти ореоли.