Tehnivalic 23: Jilted England

 

На втория ден от технивала след неколкократни отлагания излязох от лагера в горичката, за да ида до езерото да се разхладя. Реших да мина по пътя през сцените, само че зад тях. Английската сцена, обаче, беше обърната обратно – на гърба на останалите, и заседнах там. Тя беше с най – красивата на вид саундсистема. Отново прототипно сковани колони, но бели като сняг отпред, а отстрани и отзад лилави, току – що разопаковани от целуфана шоколадови бомбони или наполовина срязана торта. До тях, на пулта диджеи се сменят с коктейли в ръка по хавайски ризи и роби с гердани. Всичко е покрито с мрежа до над главите да не пече прекомерно; Отрупани маси с напитки, смески, сладкиши, мезета; Отдолу – килими с възглавници. Пръскаше се с водни пистолети, а още повече се разхладих, когато някой ми пъхна бира в ръката. Заплувах в рейв миш – маша пред пудинговите тонколони.


Убедих се че неслучайно британците са родили есид хаус културата. Хората просто имат ген да изпипат външен вид,  атмосфера, общуване и най – вече обилната музикална смеска от всякакви семпли. И всичко това подчинено на ритъма. Никъде без него. Той е като неделима съставка в кръвта, която предизвиква  и разгъва желанието за танц. Като бийта в Charlie, на който изгряват „продиджита” , като гласа, който напява shouting lager lager lager”, да не забравяме и първородния сух пра-бас в космоса на Pump Up The Volume. „Pump it – pump it – pump it” и помпането преминава в Pump The Jam, където се намесват и пра – пра – МС-тата. Родоначалниците на хип – хопъри, бийтбоксъри и всички чернокожи евродиско риморедачи. Те нямат музикално образование, нито си знаят стила, гте просто нагазват като слонове в широката музикална река на света, размахвайки вместо хоботи месестите си устни и нацепват всичко до атоми… Оцелява едничък баса. Той винагиоцелява, толкова е дебел, че го усещам как ме натиска от светлите колони под обедното слънце, а на SNAP си въобразявам че съм на закрито. It’s gettin’ kind’a of hacked – пространството е тотално хакнато. Намирам се в лазерната space тъма на първите гигантски клубове и партитата, от които KLF записват и тези записи после вървят по – добре от студийни версии, а U96 пренасят визията в първите емблематични електронни видеоклипове.

Поглеждам към пулта, ако така може да се нарече айляк тезгяха с апаратура, виждам там стройна мацка с дълга коса и черно везано кимоно с далечен азиатски вид. Тя е опънала платаната насред хип – хоп водите. На Can’Touch This, отивам да попитам за Ice Ice Baby, в отговор тя надига брадичка към седминчовата плоча в ръката си. Познал съм какво следва – след минута ме връхлита дебелия, колкото екватор бас. Пия от баса на отлежалите класики с едри глътки. Все едно ги слушам за пръв път, или по – скоро едва сега ги чувам най – сетне. Това се казва уредба.

Току пред меката бяла стена с говорителите всички започват да бъркат в сандък. Вадят от него като от пещерата на Али Баба пъстри костюми. Това са куп познати и непознати герои и същества, антиу- пародии, турбо супермени, диско императори, пернати генерали, фредимеркюрита и какаво ли още не. Тече Ghostbusters от едноименния осемдесетарски филм с beat като никога и vibe като на кино. Моят костюм е син, покрива гърба, очите и носа са в жълта маска, има и две жълти уши върху моите. Кълва с човка такт, въртя се из дансинга сред маскарада. Снимаме , наздрависваме и избухваме всички заедно с Beastie експлозията:
You gotta fight
for your right
to PAAAAAARTY!