Technivalic 23: Jilted Czech

 

Някъде след третия ден първата чешка и италианската сцени спряха, бяха свършили нафтата.  Остана да работи само най – големия агрегат  за всички останали сцени. Жалко за италианците с техните пици, ръчно изработени дрехи и бодлив като подивял питбул артурк. Повечето големи винилови платна бяха в черно бели краски, така че освен с изображения да въздействат и чисто оптически. Австрийците имаха разпънат транспарант с жълт багер, но като цяло безцветната тенденция бе естествената за техно звученето, изчистено от лиризъм до границата на възможното. Французите бяха наредили всичките си картини накуп. Маймуни този път нямаше за сметка на ядосан слон , криви шофьори с каски и очила, както и неизбежната гигантска жена-робот.

 

На втората чешка сцена техноидните рисунки бяха най – много. От покрива на камион висеше момиче с мастиленочерна коса върху бяло лице… скрито наполовина в боен противогаз. Изглеждаше толкова сериозна, колкото може да бъде само рейвър, който атакува дансинга като на война. До колоните имаше транспарант с три фигури, средната се набиваше в очи. Як тип с каска, която се слива със самия му череп, а погледа му със сериозното си намерение предизвиква едновременно уплаха и възхита. Зад него бе прикрит пулта на диджея. Там някъде до него назад, ако се вгледаше човек, се разкриваше и още по – въздействаща скица на червен фон. Глава в плътна черна качулка от кожа, садо – мазо стил. Имаше отвори за огромните ядосани очи и цип на устата, той бе отворен и разкриваше два реда равни бели зъби. Бяха полуотворени, като за захапка.

На четвъртата нощ  първата чешка сцена възкръсна. А бях видял как натовариха колоните предния ден ! – Оказа се, че нови чехи са пристигнали и са заели свободното място. Появи се някакъв Stargate. Огромен кръг от незнайна материя бе закрепен отпред на самите колони. Имаше си всичките триъгълни издатини с йероглифи като за телепортиране, а вътре в него теччше усилен живот. Там вървяха прожекции. Насреща му, малко след танцуващите, бе направена широка люлка като за няколко души, които да си полегнат като на лятно кино пред телепортала. Разпитах и дори ми обясниха как създателите на „звездната порта” планирали да я разрушат след това парти, писнала им била – направо ме разбиха чехите. Разбира се че прилягаше името Space Picnic на най – големия техно фест в родината им. Само тук имаха в същия момент поне три парти организации:  Unknown frequencies, FDM freaks, Kometa Punkrave…

Зазяпах се във визуализациите на техно портала. Някои се повтаряха натрапчиво като младия рейвър от друго подобно събиране на открито, който куфееше пред колоните сам. Имах чувството, че съвсем ще се стопи. Циклеше с наведена глава, потръпваше, отдръпваше се и пак се връщаше най – отпред, колко още щеше да издържи ? Колко дни можех да издържа аз тук ? Колко дълго можеха да живеят по този начин технивалците , тези  непукисти с расти и кучета ? Това бяха двойки пънкари от особено поколение, спестили достатъчно да обработят и оборудват по един камион за живот си любимата музика навсякъде и завинаги. Видях какви ли не самоделки на колела: камион, облицован отвътре с дърво и рога от елени; изрисувани като пътуващ цирк парти рейсове; камион със заварена цяла каравана  на покрива – някой си беше скалъпил мобилен мезонет. С години преценяват идеала си от този свят, съшиват го някак и накрая го подчиняват… до края на дните си. Те сами бяха оковани с вериги и шипове досущ като изрисуваните жестоки лица по украсите им. Доброволно се бяха преселили в този парелелен свят, замразен във вакуум, безкрайно дежа ву, от което няма излизане. Деца по поляната не видях…

Научих и за историята с числото 23, което виждах навсякъде – от камъните на пътя до обърнатата татуировка 32 върху жената – робот с платките:

Имало някога в есид хаус епохата на забранените рейвове момиче, което се подвизавало в младия интернет под псевдонима Бети23. Била позната на цялото ъндърграунд общество, но за зла участ Бети била убита. Обстоятелствата около смъртта й бледнеят, но тя се превърнала в символ на цялото това общество от непримирими любители на класическия електронен звук. Общ мит за всички страни и епохи. Нищо чудно Бети да се е прехвърлила изцяло в своето транседентно виртуално аз. Надеждата остава винаги жива.

Отсега насетне следя за номер 23. Видя ли го на необичайно за цифри място, ще знам, че ще има яка музика, при това на воля. Не го ли видя, пак го търся – нали вселената е безброй цифри ?