София на режим ON с LTJ Bukem и Gridlok

 

София през есента на 2012-та година.
Киселинният дъжд от несгоди и борба за насъщния хляб спират за три дена. От режим standby столицата е превключила на ON! Големи и малки тупкат баскет и тела на асфалта, някои преплитат ръце и крака в ритъм, други се боядисват, костюмират или виртуализират като  герои от електронната епоха в EXPO центъра, предлагат се и безброй книги – игри.
Най – голямата от всички игри се провежда на 21 – ви септември срещу 22 – ри, денят на националната независимост. В огромно хале няколко хиляди мозъка се свързват в гъста звукова мрежа. Пенестата електронна мъгла се носи от тонколоните в дъното между видеостените, синтезирана от безброй кабели, които всички водят началото си от диджейския пулт горе. Там е човекът с широките металически очила без възраст. LTJ Bukem. Легендарен майстор в куп стилове, създател на ефирното атмосферно електронно звучене и доайен на цялата дръм енд бейс сцена.
Този път той решава да сече с големия меч… и МС Stamina до себе.

Както Рони Сайз на предходното издание на ОN Феста (пак по покана на HMSU), и той се вдъхновява от софийската ърбън вибрация. Толкова голяма зала е нещо рядко за ДнБ партитата в последните години навсякъде по света. Посича най – сериозно и въпреки всичко звученето е жигосано с логото „LTJ”, бас с кадифена подплата и дръм, който гъделичка наместо да се боксира. Ударите заваляват после.

 

След тандема за второто полувреме на ON – терена излезе и Gridlok. Безкомпромисен, брутален, последователен. Точен. Отново и пак. Изгаря, преповтаря, съсипва. Не се бави, не мисли, не спира. Нокаутиращ…

Подредена музикална мощ безгласно изтрива егото поотделно на всеки един и го преформатира. Индивидуалностите се разпукват под неспирния напор на акордите, за да разкрият и други механизми. Хора – самонавиващи се часовници, набор програми. И една от заложените функции се оказва сливането на тези хиляди пробуждания в едно общо.  Онова, което се протяга и докосва дори музиканта. Tърси, намира, пие от него.

То е и отвън. Вижда се ясно на графитите по стените на Експо центъра, тези образи от бездната  на града. Деформирани до един, те някак си са успели да изскочат отпред, да пробият измежду кофи за боклук, комини, жици и антени, електромагнитни лъчи, отпадъци, кучета и газове. Те не се предават, а изплуват на повърхността с матов отблясък като дадено обещание. Духът на града тлее зад маската. Тя е бойна, направена за издържливост, и не отстъпва на никоя чуждаа п, нрактика е уникат с надминати всякакви възможни срокове на годност. Готови на всичко ! – това е лицето на София.