Yaltaneo – Срок На Годност До Вечността

 

Танцувам в кръг на втория етаж на Ялта. Около мен тъмните прозорци с изглед към булеварда туптят в ритъм и се разтварят като новия терминал 12 на летище София, където пътниците се телепортират направо от чакалнята. Хаус  е горивото. Хаусът потушава хаоса, когато отварям очи и виждам на пулта добродушния аржентински Титан Ялтанео. Отварям очи за втори път, установил че сънувам.
Събудих се отново, този път наистина, за да разбера че втори ден след поредното парти с Ернан Катанео на пулта в клуб Ялта, то продължава в главата ми и отказва да спре. Ходя, возя се, обядвам, спя, говоря по телефона – все едно какво правя –  мелодиите, с които високия светъл човек ни затапва, не ме напускат. Прекрасен сън, който не пожелава да си отиде.
Още първият път като дойде през 2009 и остана до към обяд, заливаше с обич изтерзаните софийски души този познат без запознаване странник от далечна страна.  И сега беше така: някак успяваше невидимо да следи с полуусмивка реакциите на тълпата без да отделя поглед от дековете. Направо усещаше как тече самата ни кръв като своя собствена.
Кога беше това ?…
Там в тъмнината, сред мъглата от танцуващи тела черните плочки на пода и тавана се преместват от само себе си. Една стена се отдръпва и виждам пулта от невъзможна позиция – преградата е ту там, ту изчезва. Мелодията се сменя, няма плавност при прехода, но бийта започва отново да набира сила, натъртвайки все по – правилно по невидими точки.  Тръгвам надолу по стъпалата, те се преподреждат и предреждат в нозете ми – накрая излизам пак горе. Завъртам се по втория етаж, така че да изляза точно срещу диджея. Искам да го гледам и гледам и гледам. Аржентинецът ме побърква като нов вид алкохол, който след всяка чаша отпуска за момент преди да ме напипа пак вещо с ментални ръкавици и да продължи масажа с разпростирането на поредния трак.
Къде съм ? – уж срещу пулта, но в същото време наблюдавам от гледната точка на диджея. Виждам пред себе си гъстата, компресирана като дърво в хартия, тълпа горе и долу и матовия блат между тях. Пластове на гигантска торта, които наблюдавам от открит асансьор. Асансьорът се движи обаче напред към стената. Пулт и стена от тела се приближават взаикмно като преса, която намачква концентрирания чист звук без да го сплесква докрай, а вибрациите се усещат със срок на годност до вечността.
Клубът бе престанал да бъде сграда и диджеят – човек. Бяха се бяха намерили и сляли в нов вид органиъм, Ялтанео.