Drum & Sky Fest 2012: ОРЕНДА

 

Небето над Родопските била се вижда от птичи полет в  1 + 5 подвижни измерения. Това е звездния калейдоскоп от визуализации на Иво Христов за Бalkansky. Баня в родопско светлозелено, дървосекачи и свистене на орлови криле зад сцената на Drum & Jazz Fest 2012. Хората забравят къде се намират. В друга импресия струи ален огън. Пламтящите обръчи се оказват полите на въртящи се фолклорни танцьори. Пет еднакви сегмента се приближават и отдалечават един от друг, гравитирайки всички около център със същото изображение. Всичко  формира голяма мандала от пурпур.

През 1977 човечеството е поставило крак на прага на космоса. В желанието си да стигне безкрая и да срещне чужд разум то решава да изпрати станцията Voyager с музикални записи от различни епохи, които да представят културата на човешката раса пред възможни извънземни цивилизации. Сред избраните редом до Моцарт, Бетовен и Бах е и родопската народна песен „Излел е Делю Хайдутин” в изпълнение на Валя Балканска. Пътят на автентичния фолклорен глас е еднопосочен – навътре в космоса.

Когато на сцената стъпва Иван Георгиев с гайда, хората пляскат. А когато ЧУВАТ гайдата изведнъж забравят за всичко останало. Излъчена през фунията на Балканскай тя звучи както никога. Пред каба гайдата на „пастира” с меха от корема на агне има втори допълнителен микрофон, той е за провесеното дълго ручило. Именно ручене е надавания от пастира на опияненото стадо топъл стон на Родопа.

40 години след изстрелването на станцията – знаменосец, по нейните следи се отправят Балканскай.  двама българи. ”Последният хайдутин” Теодосий Спасов и Иван Шопов, по – известен досега като дръм енд бейс продуцентът Cooh. Симбиоза между традиционния планински кавал, естествен като самата плът на планетата и легналата стена от сложна техника в ръцете на диджея като разгръщащ се на момента килим на входа на бъдещето.

Пултът пред Иван прилича на космически кораб с хакери на лов за новите, най – новите и следващите след тях още по – нови музикални апаратури. Той полазва пулта като мегаоктопод. С перчем и ръце наместо пипала. Абсорбира се цял в комбинацията от странно изглеждащи предмети като например буркана с вкарани през капачката жакове или реагиращите на светлината на малкото му джобно фенерче рефлектори като мембрани в подводния му „хомо сепиенс” разум.  Същински Татко Барба, същество, което няма край и е в състояние да се разтегне до всякакви размери, да обхване всичко. Семплира, възпроизвежда, ражда на място и после клонира. Човек прозее ли се, после поради постоянните промени в стратосферата от звуци, няма как да е сигурен  затворил ли си е вече устата или не е; Или пък дали не се е озовал под вода. Иван се оказва океан с кабели вместо водорасли, който се разстила на цяла планета. Планетата на име Бalkansky.

 

Студийния дебют на Балканскай, „Кукер”, е представен на Drum & Jazz Fest през 2008 – един нов опит за разпращане на звукова смес, подобен на „пътешественика” от 1977. Ала и той като повечето представители на „етно бийт” модата е просто едно бърникане из ефира, макар и загатващ за скрита сила. Идеите узряват, артистичното сработване между двамата инициатори се трупа и в крайна сметка бива гарнирано с естествено попаднали на място съмишленици. Такива се оказват визионерът Иво Христов, гайдаря Иван Георгиев и известната народна певица Янка Рупкина. Всички те участват в работата по новия албум „Оренда” (2012). Като колабориране с гости и стилова неограниченост наподобяват Масив Атак. Янка Рупкина се издига като вечнозелено дърво под клоните, на което си играят другите,  досущ като възрастния растафариански гуру Хорас Анди.

Янка Рупкина не е като другите певици на сцена. Когато пее не се опитва да впечатли някой конкретно или публиката, тя просто пее. При това така, че не е в състояние да помръдне. Косата и е бяла и естествена като снега по коледа. Единственото движение е леко повдигане отстрани на едната река, в момент, когато извисява с някоя нова октава. Стои непоклатимо като кладенец с отколешни дялани камъни и вади студена вода от там дето няма дъно, а погледа й е вперен право напред. Геранът се оказва тунел, галерия със стени, които се отдръпват, разместват и завръщат, местени вещо Иван Шопов. Но той, който увенчава почти всяка от музикалните мозайки с по няколко завършека, на свой ред бива изненадан от липсата на финал. Възрастната певица изпада в емоционално лирично соло, което разплаква. Един от онези моменти за хората на изкуството, в които самия Творец оставя режисьорското кресло празно.

Силата на Балканскай не е просто сигнал към чуждата и глуха все още за малкия нищожен землянин Вселена… както през 1977,а също и както пре четири години при представянето на дебютния им албум.  Ако тогава Теодосий, Иван и компания пробват да се пренесат до непосилни галактики, то сега на DRUM AND JAZZ 2012 се завръщат направо от бъдещето да ни разкрият всъщност кои сме. Директно пренасяне до произволна точка във всички посоки.

Теодосий Спасов е „в притежание, или на чисто нова за човека способност, или на много стара такава”. И в двата възможни случая едно е сигурно: Не той е избрал и намерил тази дарба, а тя него. И това съвсем не е талант, ограничен в сферата на мелодиите. Теодосий е виртуоз с кавала в безброй вариации на инструмента, доста от които са лично негово изобретение. Също така пее като водещ и поддържащ вокал, изпява дори подухването на вятър. Друг път подвиква отсечено, както само той може: „И – ха, И – ха” Нарежда, пленява и омагьосва. Сам успява да го изрече само с една дума, както отшелник монах казва молитва: ОРЕНДА ! Виждаме я в черните дупки на зениците му, съзираме я в искрящите фосфорни жилки в косите му, усещаме я в скалното русло на бръчките по лицето му. Ттук с нас е и в същото време не е. Толкова пълна е неговата мимикрия, толкова съвършена, че това няма как да е мимикрия. И не е . Той не се крие сред гора, шума, водопад или буря, той ги докарва.

Под несекващите аплодисменти и искания за бис на младата аудитория на 4 – ти километър „Фенка” Рупкина уцелва най – точната възможна реплика:

–          Ама какво искате вие сега, да осъмнем тука, ли ??!!

 

П.С. Всички останали артисти от феста успяха да влязат в една или друга степен в тона на събитието , който този път бе зададен от хибридната формация. И родните диджеи, повечето от които слязоха успешно с по едно стъпало надолу по скалата на тежината, също и далечния гост Utah Jazz, който смени Иван Шопов и компания, но нямаше как да запълни така вакуума…