Paul Van Dyk Сам Срещу Всички

“Мое семейство са тези, които са с мен” (Библ.)

Пол Ван Дайк. Когато хората чуят, че той ще идва при тях, тръпнат. Всяко споменаване на това легендарно име предизвиква неизменно и само положителни чувства у всички навсякъде вече точно двайсет години. Независимо дали става въпрос за любители на транс, хаус, електрониката като цяло и въобще поп културата.

На 8 – ми февруари 2013 клуб Ялта оправда името си – име на далечно морско пристанище. Е, този път морския прилив напълни клуба с хора. Те бяха опънали мрежата на рибаря на пулта до скъсване. Хората мигрираха на пасажи от всички посоки към мястото на срещата с гуруто. Всички до един знаеха за какво иде реч, случайни нямаше. Бяха се издокарали, както на външен вид, така и вътрешно. Трепереха от нетърпение и почит в същото време. А там, горе, зад руля беше Paul Van DyK. Сам. Хвърляше мрежите си върху ценителите на неговия вечен и характерен саунд. С онзи пленителен романтичен до плач поглед. Съвсем сам. До него липсваше обичайната  тайфа подиумни любители.

Сам срещу всички. Такъв си е той още от тъжното детство на разделения на две от Студената война негов роден Берлин – съзидателен и непоколебим. Такъв остава и в годините след падането на Берлинската стена, в ерата на Парада на Любовта той продължава да защитава своето верую, протестирайки срещу употребата на екстъзи като  премахва последната буква от фамилията си – “е”.

Музикалната му изява бе отново изненадващо дълга и твърда… И точно, когато започна да притъпява в налагания хард ритъм принципно оголените транс нерви на почитателите си, започна да вади от торбата деветдесетарските класики. С усмивка. И с ръце, вдигнати за топъл поздрав като между стари приятели. Той е винаги е бил в сърцата. Най – естествения приют “за един ангел”.

В пет сутринта народът на дансинга е като на митинг. Издигнати са куп знамена. На тях пише България Обича Пол Ван Дайк. Езикът няма значение. Нито страната. Неговата родина е навсякъде. И тази нощ ние бяхме там.