Mortal Kombat With Beatbox @ Jazzmatazz

 

Бар Jazzmatazz на три метра под земята, там до халите, в страната на софийските вътрешни дворчета.

Там се състоя ъндърграунд турнира за най – добър български бийтбоксър… А както знаем, България е световния лидер в този спорт. Така че не бе изненада факта, че в приятното подземие с плакати на Пеле и Марадона, се бе събрала цяла орда нахъсани белодробни ковачи на бийтове, разделени за първенството в 8 групи по трима. Да, като на световно. И после осминафинали, четвъртфинали и т.н. И всичко това, какато си му е реда, бе организирано със съдии, водещи и хип – хоп диджей за паузите между битките.

Всички състезатели дишаха  дълбоко на майка и бяха опънали показалец на носа си, а между полувремената отпиваха H2O. На фазата на елиминациите нямаше случайно попаднали. Избираха се различни тактики и неизменно решаваха кой да е пръв и кой втори с камък – ножица – хартия. Повечето базираха изявите си на двойно произвеждани звуци като не минаваха без поне малко дъпстепец и тук – там по някой гласов рефрен. Тези, обаче които избраха интро с пеене на цял популярен куплет определено “сами си прерязаха вените”> Такива не си давах сметка, че идеята за гласа в това диджействане “а ла натюр” е само кратък мотив подобно на семпъл, който най – много да налее масло в огъня на личното предизвикателство между съперниците. Например както го използваше любимеца на събралата се тълпа – Ebola. “Бацето” с ник с името на смъртоносната африканска зараза бе ярък пример и за физикъл надиграване, не отделяше поглед от съперника си през цялото време като от време на време го обикаляше и докосваше. Но на четвъртфинала се сбута с Mano и не само му бе отговорено със същото, но и бе победен. Другият напуснал преждевременно надпреварата на този етап след допълнителен, трети 90 – секунден рунд, срещу “лежерния джентълмен” Mr. Blizerd, бе запомнящия се джънглист Uraganjaman. Същински гвоздей в програмата ! С расти до кръста, сериозен фейс, тембър от самото сърце на джунглата и неочаквани вокални кинг-конгски избухвания, които изхвърляха младежи и девойки край тъчлинията. Изкован като стил и в костния мозък.

В паузите между кръговете се намеси и съдийската тройка. Явно им бе писнало само да реферират с ръце в секундите след обратното броене в края на всеки батъл – трябваше да  покажат защо всъщност са бил избрани. Разхвърляха се последователно и те на сцената. Само че без ограничение във времето! “Искрата” не успя да покаже защо е национален шампион за 2011 година поради здравословни проблеми, но “Sprite”  показа много умение, включително как се наместват паузи като кратки прекъсвания, които само насъскват или глухо ехо чрез двурък захват на микрофона. Busto пък вкара куп уникални майтапи към тълпата за “сиреньето” без да отнема от скоростта. Той всъщност забрави да свърши изобщо…

На фазата на полуфиналите вече никой не се пестеше в първия рунд и изобщо нямаше опити за укриване на пълния набор способности по стъпала към титлата.  Никакво задържане. И никакъв алкохол, само вода. Суитчърите бяха захвърлени, всички останаха само по тениски. Хора с добре развит гръден кош. Здрави длани с микрофон в тях. И дишане, дишане, дишане. Типичен пример бе Dynamic, който с постоянно сериозно темпо успя да надделее над свръхактивния Riddimbox. Последният имаше изпипан външен стил, комбинативност, физическа енергия, глас и какво ли още не, но слабо начало и край във втория рунд. Разпиляност в само няколко недобре премерени секунди… и край. В друг епически двубой с “дузпи”, невероятно разноликия като способности Mr. Blizerd бе надигран от Mano. Mano определено ще бъде запомнен с играта с лице по време на противниковите атаки. Тази звезда на пантомимата наслояваше драма по вроден инстинкт – сякаш на сцената имаше кукла, която задава емоциите на всички присъстващи. Неговата грешка на финала срещу робота Dynamic като че ли бе избраното начало в този финал при свръхтежките. Направи ненужното интро, в което поясни колко трудно му било да атакува в словесна битка уважавания си колега. Също не е за пропускане и факта, че за последната схватка реши да облече върху “късметлийската” си кафява тениска, друга фланелка с къс ръкав, май чужда. В крайна сметка в тази игра на оцеляване “може да има само един”. И това бе динамитеният Dynamic.

Победителят получи специална шоколадова торта с форма на микрофон и куп други награди, както и признанието на цялото войнство бийтбоксъри, събрани накуп в Jazzmatazz. И така до следващия път.