Пречистване в Лофт


                  От Небесния син чак до масата хора всички трябва да приемат, че култивирането на човека стои в основата на всичко.                                                          

–   Конфуций

В софийската нощ между заводите на северната индустриална зона хъркаше мразовит вятър. Ланг пристигна в лофта много преди първите посетители. Огледа обстановката и се подсмихна, от шкафчета по стената висяха печатни упътвания и описание на инвентар.  Преди да се качи по асансьора в командния  пулт, провери лично аудио-визуалното оборудване, своите две хай – тек отрочета от невиждано поколение. „Сонариум”-ът и „Техноангел”-ът.

Сонариум бе програма за общата среда в централната зала и всички помещения на някогашната фабрика, която сега наричаха лофт. Лофтът функционираше като гигантски рубикуб, задвижван от менталната нагласа и енергия на отделните хора в него. Сборът от  мозъчните екстракти на всички тези човешки единици се смесваше в обща субстанция, Сонариум. Това не беше вода или вакуум например, а приемаше форма на звукови вълни и така се завръщаше обратно към собствените си автори. Послание неосъзнато, но почувствано като свое собствено от всеки един срещу тонколоните. Oбратното посяване се извършваше от свързаната втора програма – Техноангел. Пред масата активни слушатели  се издигаше подизпълнителя на тази излъчвателна система – сменящата се фигура на диджея. Слушалките на главата му едновременно го изолираха от хаотичната обща активна среда, така че да не се влияе от нея, и в същото време в тях получаваше като формулиран диктат следващото по ред техно звучене. Макар и човек, той не беше наясно кой всъщност реди пасеанса.

Стоян бе влязъл в лофта току – що и смело поръчваше малки и големи канадски уискита от по 40 и 80 грама без да подозира какво се случва в главата му. След влизането през ушите и тъпанчето в мозъка, техно звукът извличаше екстракт от хипофизата му подобно на работлива малка пчеличка и излиташе  обратно навън, осъвременен. Стоян вдигна наздраве за Метрополис с неочаквано доброто питие, а през това време частиците с неговата кодирана информация биваха засмукани от специалната система абсорбатори на лофта. Хипофизният екстракт на радостния Стоян бе опакован в епруветка от стъклопласт, пълна със син разтвор. Синята субстанция, наред с много други, попадна на дълга поточна линия, която я закара в хранилището на втори етаж. Данните на Стоян се прехвърлиха по кабелите, излязоха като графичен резултат на един от дисплеите върху командното табло на Ланг. Компютъризираната маса бе ядрото на цялата система. Намираше се на междинния втори етаж, скрит зад стените на основното хале. Пред самата маса  бе извършен пробив в стената на халето. така че да се вижда тълпата. Наблюдателница, от която Ланг наблюдаваше танца на своите кукли. Цветното  настроение в сонариума послужи за нов изблик анимации и звуков пик от техноангела. В този момент лицето на сцената беше Крис Либинг. Ръцете на тълпата бяха вдигнати горе.

Доволен от работата си, Ланг остави машините на автоматичен режим и реши да се поразходи из лофта. Закодира асансьора, така че никой да не се появи на неговия таен полуетаж и излезе през вратичка, която заключи след себе си. Излезе на стълбите току зад широко усмихнатия Йорго, който разпозна, тъй като бе проследил лично данните му малко преди това. Йорго беше минал от тайно вкарана мастика на качествена немска бира и беше жив физиологичен феномен, чието съзнание вместо да рухне под напора на алкохола, се прочистваше. Ланг го последва нагоре по стълбите. Беше сигурен, че преценката на Йорго за най – гореща точка на лофта нямаше да го подведе. Няколко бързи разминавания, внезапен полъх от газова печка, плуване през женска аудитория пред Ясен Петров, излизане за миг на ледения балкон, дръпване на черна завеса и края на лабиринта: Ник Николов обливаше с топли струи хаус замръзнали капиляри и събуждаше за нов живот всички крайници до един. Ланг свали слушалките…