Drum And Bass State Of Mind

HMSU поканиха навярно последното голямо име на дръм енд бейса, което не беше огрявало родна България.  State Of Mind от далечна Нова Зеландия. Формацията понапълни залата на 4 – ти километър  с много висок процент ценители на качествената авторска продукция от всякакви възрасти.

L ЗЗ реши да прехвърля различни остриета от едната ръка в другата, а после и в двете едновременно.  Към дръм линията на Kerbcrawler на Ed Rush & Optical боцкаха диктовки на MC Ryme Tyme  като рояк абордажни кукички, превзетия кораб се оказваше друг, кукичките продължаваха да насичат въздуха в познатия тембър, ала от друго парче… или може би не. При XXXL ЗЗ по един или друг начин историите се повтаряха. След като Konspirator докара кръвта на присъстващите до състояние на твърд метал в един и половина застъпи едната половина на State Of Mind.

 

Добре изчислено ударно начало, което веднага грабна тълпата. Разностранни умения – китки и мускули над копчетата, после по-малко миксиране – малко Money Train и Black Sun Empire на ударни дози. Остави чашката настрана, съблече се. Впечатли се от публиката, снимаше многократно. Обстановката бе наистина уютна. Тъмен тунел с двойно анимирано дъно, в което диджея с пулта се излюпва в мъглата между счупени пъстри черупки.  Призът, който новозеландския мастърмайнд ни връчи бе специална безкрайна версия на епоса Sun King. Вокалът, който наистина прилича на българско народно звучене, чезнеше и се появяваше отново и отново като повтарящ се сън. Всички на дансинга се люлееха с широко затворени очи.

Голям беше и филма с анимациите. Те се прожектираха на две нива: на голям заден план в дъното зад пулта се виждаше горната част от проектираната визуализация, а точно отпред върху предната стена на пулта, откъм публиката, течеше по – малката, долна част от визиите. Създаваше се триизмерен ефект с реалната фигура на диджея в празното пространство между двата анимирани пласта. Както и на партито с Audio по случай 14 години HMSU, явно визиите бяха дело на Стоян и Ко. Серийните разработки, предвидени за изявите на отделните артисти включваха машинни части огньове, оптични ефекти, роботи… Този път обаче ефекта се усили от съобразяването с дълбокото пространство на залата и най – вече поради доброто комбиниране с осветлението. Светлинните прожектори бяха с туширан цвят, наместо с поразяващото очите и нервната система на денсъра ярко бяло.

И после партито започна наново. С Мокс.

Приведената кукла на конци със слушалка, държана на ухото с рамо. Киборг, свързан с пулта посредством въжета и жици. Гигантска зъболекарска машинария специално за нас, която заработи от самото начало. Скоро Мокс изцикли встрани по някакъв странично отклонение в безкрайни осморки, все по – криви и криви. Аха! – да излезем извън границата на подчинението и киборга ни върна обратно на основните коловози. Там с постоянство и усърдие послушно зацикли до безкрай. “Трябва да правят партита само с Мокс!”

Въпреки всичко случило се преди него Targy успя да изненада приятно по първи петли с изящно изпипване на  Juno Reactor. А накрая мина Ogonek с каруцата да натовари всички трупове без много церемонии, аутопсии и експертизи.