Rich Hawtin Minusal

Интер Експо център в столицата стана дом на поредното историческо парти… И то не бе просто парти, то беше дигитално изживяване от паралелната Вселена, над която властва неизмеримия Richie Hawtin. Вечерта на  трети май 2013 – та ценителите на електронната музика и култура бяха отведени на естественоизпитателно гмуркане за сетивата.

 

Партито, организирано от Солар започна с Paco Osuna, който не се представи на обичайното си ниво, може би защото откриваше тази дълга нощ. Втория чужд гост, Matador обаче даде най – доброто на което способен, че и повече от това. Дългото му и упорито прекопаване на живо на собствени техно посеви доведе Ричи до неуморно танцуване… после до намеса в  края на сета на “матадора”.. и допълнителна начална засилка за собствения му филм.

Светлините угасени. Хората всички до един чакаха канадския космонавт в пет сутринта. Той и неговия знаменосец във визуализациите, Али Демирел, оставяха без дъх публиката. Тълпата се чувстваше като на почетната стълбичка за награждаване на Олимпийски игри при всяко тройно избухване звук – картини – дим. Пушечните атаки, между другото бяха под контрола на самия Ричи… както и затъмняването на залата, озвучаването… и всичко. Диктатура.

За музиката: Richie Hawtin e нарицателно име за електронна вселена, техно галатика и минимал планета с няколко неща като това, че е генератор на оригинални идеи още от зората на сцената, които са единение на музика с имена, артуърк и дори собствения му външен вид. Безподобната му творческа оригиналност оставя своя печат върху какъвто и подстил или скорост на възпроизвеждане, той да избере. Но което е най – рядкото, необяснимо и шантаво – той успява да пресътвори идеите си със същия почерк и размах на живо. Притежава и изключителен усет как да напипва и манипулира пулса на вечерта, в състояние е да го изолира, извисява над всичко, да го замества и пак да го връща.

Ефектът от това върху хората какъв е ?

– Така те не са сигурни къде се намират и какво точно се случва. Музиката остава тяхна единствена нишка и в крайна сметка замества изцяло реалността.

Канадската легенда, който не идва така често по родните брегове, отново се представи в характерното си амплоа с много дим, геометрични анимации, русо бритонче и концентрация в дековете. А що се отнася до последното, този път, въпреки че бе анонсиран като Ричи Хоутин, се представи по – скоро в алтер егото си Plastikman. Което ще рече, че пуска на живо. Така или иначе, при него нищо сигурно няма – той ли е или някое от многото други негови аз – освен това, че звуците сякаш излизат изпод самите му пръсти. Колкото и минимъл да са били останалите, неизменно се оказва, че той го доразгражда на по – малки частици. Атомът се разцепи на Хоутини.