Инкубаторът СВЕН ВЕТ

СВЕН ВЕТ. Името му отдавна се е превърнало в мантра. Тук той се чувства като у дома си. Купи си миналата година свой собствен самолет… като Арнолд Шварценегер. Купи си го заради безбройните си участие, но помни едно по – специално. Първата си визита в България през миналия век. Миналото хилядолетие. Е как няма да го помни партито, като имаше тогава няколко хиляди души В ДЕЛНИК. Това не го беше виждал никъде.

land

Добре. Същата дата – 23 ноември. Същите организатори, Метрополис. Същата зала заявил сам той сега, петнайсет години по – късно. ФЕСТИВАЛНА. Голяма студена, огромна и дълга като стомах на червей с размерите на Вселена. ФЕСТИВАЛНА. Залата, в която не е имало парти от четири години. Залата, която е почти невъзможно трудна за озвучаване. ФЕСТИВАЛНА. Намира се на средата на никъде, има бетон като за стадион и отвън изглежда от всички страни като…  ФЕСТИВАЛНА.

Добре, добре. Ето сега, стоя си между седалките на Фестивална над най – долния ред, денся с Вет насреща ми, току над ръцете на стадото, под висящите пана на „Кукуун” от Ибиза и анимационните кривини отвъд пулта. СВЕН ВЕТ. Отзад чувам вибрациите на стъклата от външната страна на залата. Звуковият натиск е колосален и тресенето им се чува в ехо. Все едно някой вътрешен орган ми напомня за съществуването си.  Като СВЕН ВЕТ. Постепенно свиквам с това ехо, то се омесва със звука на партито. Фрагмент от стая с милион криви огледала, които изправят всяка мисъл в праволинейността на създателя си. Гуру с мегафон, който облъчва открито тълпите. Шаман който диктува обреден танц на племето.

mummification

Овчар, който извежда овците на обилна паша между баирите… с ехото между върхарите… подвиква им от време на време… маха с ръце. Той котка, прилъгва, нежно обгрижва своето стадо. Свен обича и да говори, в доста парчета шепти, нарежда, хипнотизира, повтаряйки фрази. Такава е и музиката му. СВЕН ВЕТ въздейства бавно и методично. Първият допир до него е като на човек, попаднал  на електронно парти за пръв път: отначало се върти, СВЕН ВЕТ го боде, после спира да мисли за това, докато в същото време продължава да възприема звуците, както пътник във влак усеща, че вагона отмята релсите. И ритъма започва да го улисва. Несъзнаваното взима връх над съзнанието, което просто се изключва. И се отваряме за звука. Дръпнал ни е щепсела. Не по – различен е ефекта СВЕН ВЕТ и върху тези, които не са спирали да го слушат с години. Въздейства еднакво. Добре. Добре. Добре.

Даже и на жените.От всички електронни диджеи само на партитата на Свен Вет момичетата не са малцинство. Нежният пол е сигурен показател за това кой възбужда истински интерес. Но Свен е вече на 50, с какво ги привлича, с какво е над всички останали освен с музиката – с нея и много други са големи ? С гола глава е и с очила – досущ като професор в научен институт. Разбирам каква е работата, докато наблюдавам как гол до кръста младеж пред гардероба бавно – бавно се премята през парапета на стълбището. Превърта се като на забавен каданс. Човек от охраната го пита: „Добре ли си ?”. Той отговаря: „Добре, добре, добре…”

Това е чувството, в което всички в залата са се изгубили приятно.  Единственото изключение е самия СВЕН ВЕТ. Той добре осъзнава какво се случва във всеки момент. Това е уникалното му качество. Живее в две битиета – като Земята,която се върти и около оста си, и около Слънцето. Всички се намираме  в общ сън, а хем сънува с нас съновидението, хем в същото време е буден и сам реди пасеанса. Професор Вет, нашият програмист. Реставратор на душите, оковани в конкретното време и миг, натоварени с безброй наноси, затрупани до затлачване. Идва най – висшия специалист, включва ни хардуера на специален режим за преинсталация, натиска бутона rewind и безликите машини тръгват обратно назад по поточната линия, разпадайки се част по част постепенно.

reroot

Накрая се завръщаме всички обратно в нещо като гигантска утроба – пашкул. В това се е превърнала Фестивална. Свен ни е обелил постепенно до костилката, а после и тя се разчупва като яйце, за да се родим наново. Когато свършва сета си, се събуждам, въпреки че не съм затварял очи въобще. Чувствам се нов като бебе. Всяка крачка ми е като за пръв път, всяко движение – изящно, всяко мигване – истинско. Чувствам се добре.

Добре, добре, добре, добре, добре, добре, добре, добре, добре, добре, добре, добре, добре