Жажда За Дръм Енд Бейс Ред – Shogun Evolution in Yalta

 

От 2014 ремонтираният клуб Ялта приютява и дръм енд бейс партита. Така, на 11-ти април под егидата на Ялта се проведе трета серия на Evolution.

Родните ДнБ вождове High Roll бяха поканили на вечеринка близо половината артисти на небезизвестния лейбъл Shogun Audio, включително самия основател и собственик dj Friction. Марто и Димо на практика вече се трансформираха изцяло в High Roll. На практика вече ги няма Konspirator и Mocks. А за сработеността им е достатъчно само как кръстосваха ръце при смесването си на пулта в Ялта: Двете ръце на диджей извършваха кръстосано две дейности по копчетата на пулта – ако някой ги снима и изреже нагоре снимката, никой няма да заподозре без да знае, че това са по една ръка от двама души.

След Bulgarias finest бе нелеко да се стъпи на пулта. Ред беше на Rockwell. Гостът трябваше и  и да се вкара в рамките на само един час. Започна закачливо с даунтемпо заигравки и вокални лъкатушения. Но това се оказа десетина минутен финт. Последва истинската компресия. Плътен дръм ритъм с мощна бас блат. Всяко следващо парче не по – малко ударно и наситено. После размени остриета в ръцете и премина на по – следващия етап с вкарването на вокали и насичането им, издигаше ги като кули на пясъчен замък. И внезапно замъкът биваше стъпкан. Всичко това с бърза смяна на траковете – техника на периметъра на носна кърпичка. Рокуел начупваше сам ритъма на малки парченца и никой не можеше да събере стъкълцата. Те се понасяха в нов ритъм и докато слушателя търсеше начин да улови и запази предния бийт, биваше вкаран в нов коловоз, макар и в коренно различна посока. За един час само успяха да се поизпотят и публика и диджей. Декомпресията започна с изненадващи възгласи от микрофон. МС-то не се виждаше. Намесата идваше някъде острани, вероятно се бе скрил зад бара и като ранен петел предизвестяваше задаващата се поява на мастъра – шогун, диджей Friction. Роки си позволи да запали цигара за последните два трака.

Friction взриви тълпата още от най – най – първите секунди. Шогунът на лейбъла бе довел млад МС, но MC Linguistics бе в час през цялото време. Всяка секунда. Все едно комуникираха с невидими за околните слушалки в ушите…. но няма толкова добри слушалки, които да предават мисълта още докато се заражда. Просто са били много пъти в тандем пред тълпа. Все пак Фрикшън е ремиксатор и артист на партитата, не на студийните записи. Човекът знае, и две, и двеста.  Надроби темпото, което в този момент бе изригващата лава от кратера на вулкан. За публиката звука затече като гледка през една от онези бързо мигащи лампи, които насичат движенията в клубовете в пика на нощта. Всеки създател на лейбъла е като мултифункционално оръжие. Така беше и на Спирит Ъф Бургас с Анди С, който говори еднакво добре и на джънгъл и на дръм енд бейс. Фрикшън е подбрал името на на звукозаписната компания в играта със символи. Претрупването със знаци е преднамерено. Азиатската връзка е само върха на айсберга. Самият му външен вид – обърната шапка с деветдесетарското лого на Мтв и фланелка с наредени обърнати кръстове – е една заигравка.  Така, както на концерта на Масив Атак във Фестивална, Три Ди бе наредил да се прожектират само псевдополитически лозунги. Пародия. Същинската цел е аудиторията да се откаже да следи и тълкува купа знаци. Да спре да си превежда живота и просто да го живее.

Втората част на сета на Фрикшън бе отпускаща и изпълнена с мелодичен бас. МСи – то се обаждаше по – рядко, отново се чуваха  безконтактно. Вокалните струни идваха като бърз душ на полувремето… дойде реда и на Joe Ford. На него се падна да сервира хард блюдото с дъбстепа и да израдва феновете на тежкия звук. А на самия финал на оцелелите за десерт EXO предложи още дъбстеп. Да не би да си тръгнат ненахранени.

Ценителите, които бяха дошли за звездната нощ на големия лейбъл трябваше да чуят от всички подвидове звучене. И го изпитваха на прекрасното озвучение в Ялта. Не може да не се отбележи как се чува ДнБ-то на хиперозвучение от светоно топ ниво. Такова, каквото трябва да бъде винаги и навсякъде. Където и да се намира човек в клуба, дори в най – затънтеното кътче има наблизо колони с добре изчислен звук, от повечето места и на двата етажа има също и видимост към дансинга и пулта. Лицата на младите меломани бяха чисти. Очите затворени, не си личеше върху им нито една бръчка. Нямаше дори смръщване на очите или устата от прекомерно усмихване или пулене. Така се бяха вкарали в звука, все едно че го сънуваха. Чертите им бяха в една или друга степен криви  – по рождение, или поради страната в която им се е паднало да живеят, но а сметка на това толкова по – голяма е жаждата им за правилен звук… ако въобще съществува това  нещо. Може би няма, може и да е само една илюзия, но преследването й е това, което облагородява лицата и душите им и изправя чертите. Стремежът към съвършенство и наслада, тази жажда за ред, това само по себе си е вече блаженство.