Беглюция: Mъдро утро

33

Рило – Родопският масив е най-старата средиземноморска планинска верига. Неслучайно Родопите са изцяло избродирани от реки, рекички, потоци далеч долу между билата. Имало едно място, където няколко върха се съединявали между горите. Това били обширни равни поляни между върхарите, там се събирали със стадата си в края на всеки сезон овчарите от Беломорието за даване на традиционния данък „беглик” на туските бегове. А след това пастирите вдигали веселба, докато огромните стада слизали от върховете, съревновавали се по хубост и се съединявали в едно цяло, за да дадат в плод следващото, по – добро поколение във времената напред…

ditch

Нивото на водата се покачвало, докато звучали тъпани и гайди. Много Каба гайди едновременно, а също и тъпани, всички – родени в самите Родопи, но свирещи и на диджеридо и на по – други инструменти, като Хорхе и Бъни (от„Оратница”).

Случило се и надсвирване по стар цигански обичай: Венци Такев изивал с тромпет по необясним начин, а през това време очите му се били отворили отвъд естественото, неестественото, и после, накрая – пак естествени, – но вече не очи, а тъмни езера, плачели сухи, с водопади от звуци. А алената му риза като роба на тибетски монах искряла в нощта като пъстра зеница, не било ясно кой му я бил дал.1524620_771946059524361_764549468250702202_n
Там бил и един сух, слаб циганин на средна възраст , Кольо. На вид най – обикновен човек, но когато се „изтъпанчил” напред с тъпана и го заналагал бързо и силно до отвъд ритъма, всички спирали, па се чудили, пляскали и викали. А той само се съсредоточавал все повече с поглед, вперен право напред, и носел подарен малък амулет на врата. Там бил и Николай, облечен в черно от глава до пети и с един голям сребърен кръст върху ризата. Той бил на синтезатора. В ръцете му йониката се превръщала в куп други неща и най-вече акордеон. Той бил и говорител на тази формация, BALKAN KHANS. Току подканял да се вкарва наравно в „копаницата” и последния хан на Балканите и галактиката…. световния бийтбокс шампион, Skiller.

Долини били запречени, водата заизпълвала местността и в каньоните се събирали риби. Прииждали хората като риби, привлечени в голяма мрежа, не ги спирал ни дъжда, ни дългия път с много завои, идвали усмихнати, радостни, щастливи в младостта си, която не познавала граници. Идвали пеша, на коне, с колела и на автостоп. А през това време язовира се пълнел със звуците на музиканти, пръснати по сцени и без сцени, по програма и без план. Някои идвали да ги видят и чуят с деца на ръце. Носели собственото си потомство на това място, пропито с естественост, сродство и еволюция. В късна доба се организирала музикална „Разходка по луната”. … Един саксофонист даже останал при надигането на водата сам на остров, там продължавал да свири, а ехото запрехвърляло акордите из езерото.

10631116_10204631466728516_1675030109819563413_o

За продължението в бъдещето, кликни на Беглюция: Млада Нощ