Първобитният Есид На Безбрежието

 arytmetek

Вървях през огромни пясъчни дюни и свалях дреха след дреха. Слънцето напичаше кожата и вкарваше в ступор мозъка, но разбиващите се морски вълни ме придържаха в реалността. Изгубен в епохи и страни, отвсякъде и от винаги. Носен на крилете на високите честоти,„окислен” от случващото се. Неизменно поглеждах наляво, към сушата и Стара Планина. Тук тя най – накрая свършваше пред ръба на морето. Беше обрасла със зелен килим от дървета, токова много и толкова плътни, все едно бяха поникнали върху плодородната магма на скорошен вулкан. Гледах и усещах как същото място са избирали за обитаване и първобитните ни прадеди. Праотци не само на нас – на този или онзи народ, – а на цялата човешка раса. От времето, когато още не е имало различни континенти, а само един. Не е имало много племена и езици, а само един – Музиката. С мен се носеше електронния звук на Технивала и ме галеше като невидимо, плътно прилепващо наметало. Долавях вибрациите на листата, пясъка и водата и пулсирах с тях в един ритъм.

Бях посрещнал розовия изгрев на най – големия плаж на България, Камчийски Пясъци, заедно с четири саундсистеми от различни страни: Вечните номади от Франция. Отворените за целия свят, италианци. Вечно празнуващите, чехи. И точно премерените холандци – със сцена, неподозирано добре изчислена. Чил-аутът им в ранните часове на деня беше просто малко по – комерсиален и лек като темпо. Пълна почивка нямаха – захранваха се от генератор с 2 … МЕГАвата. Иначе казано, две хиляди киловата, които можеха да поддържат и 4-те сцени при нужда. Голямата сцена, със смесено френско и чешко участие, даже поддържаше анимации и клипчета през цялото време. Имаше и друга една сцена, разположена на самия плаж – никакъв компромис с желанията.

Музиката звучеше над пясъка и окисляваше кръвта на рейвърите със стар златен есид. Той се внедряваше през ушите и запълзяваше по вени и капиляри досущ като непрестанните вълни на морето и енергизираше феновете до степен, да пресушават капките на дъжда върху кожата си, когато се случваше да вали. Имаше още гъдели. Нощем  в простора над морето течаха лазерни проекции в ритъм, решетки, синусоиди и изкуствени небесни тела се прескачаха и видоизменяха нон – етоп. На север се виждаха безкрайните джунгли на Камчия и светлините на Варна зад тях. Отзад планината се извисяваше като от памтивека, равната пясъчната ивица между нея и дщните със сцените бе осветена с червен прожектор в червено, така светеше като бълбукащо блато на разтопен кратер, а стените от тонколони изглеждаха като пещери, приютили едномного  старо племе.

Технивалците край Шкорпиловци и резервата Камчия се бяха разположили за пръв път легално в България, с разрешение от съответната община. Даже почистваха крайбрежието от отпадъци. Чувстваха се едно цяло с мястото, природата, също и с нас.