Фузия: Балкан Канс

Балканските Ханове дойдоха и показаха какво е да си циганин и защо циганин не е обидна дума, а напротив. Хора, които с музиката показаха, че са отникъде и отвсякъде в същото време.  + фактора Скилър.

Тази всеникнеща раса, останка от миналото, рудимент, който някои се опитват изкуствено да пренебрегнат и низвергнат, като заменят напразно думата с „ром” или нещо друго, не съзнават че от бъдещето ни гледа повсеместно адаптиране и сливане на хомо сапиенс над етноси, държави, езици, религии, – а не разделяне – и няма да имат значение конкскоро расите. И циганите именно са реликва, която на този етап е най-приспособима към лудо мутиращия в днешния ден свят. Светът, който никога няма да бъде пак същия.

Те се надсвирват в своеобразен карнавал на предизивкателството, като по този начин се презареждат един друг взаимно. Да, изворът на енергията им се крие в паузите, в промеждутъците между солата на различните свирачи на инструменти: Хабеш Хюсеинов с китарата, Кольо с тъпана, Венци Такев с цигулката, която я преобръща, както му хрумне и пак издава чудодейни акорди, докато се взира, усмихнат до болка, право в мен, в теб, във всеки един от публиката и не остава възможност да си безразличен, да не участваш…

1524620_771946059524361_764549468250702202_n

Тези млади хора преоткриват на свой ред това, на което са се радвали и танцували прадедите им като ритми с поколения, а те само за около четвърт век технокрация, масово са я забравили. Те сега не желаят повече да бъдат българи, европейци, млади или стари, а просто да бъдат всички едно цяло. Няма по-добър синтез за това направление от прякора на лидера на „Ханската” формация, Николай Иванов – ОМ!

Той, както и членове на други от участващите формации, бе донесъл специално за фестивала на Сливането (Sofia Fusion 2014) и една свирка, която висеше на врата му. Когато я вкара в галавечерта, се разбра че това е свирка, подобна на онези, с които ловците имитират патици и други диви животни. ОМ не само на всички хора, но и общение и с животните, общ пулс за цялата земна планета.

И там някъде изотдолу, под всеобщите звуци, които пулсираха във вените на всички присъстващи и излизаха от гърлата, порите и очите им, дълбоко в гърдите им, пулсираше един общ, голям пра-пра Скилър! – Чифт хриле с планетарни размери, с който се улавяхме, че почваме да дишаме, след като собствените ни бели дробчета са се преуморили отказват вече съдействие. Като при онези лекарства за астма, които са забранени на зимните олимпиади за ски-бегачите като допинг, защото след едно впръскване ти отварят нови, неизползвани до момента части от белия дроб и изведнъж, точнопреди да припаднеш от задух, започваш да дишаш наново като за пръв път. Да, няма страшно, Скилър  е винаги там някъде.

ОЩЕ БАЛКАН КАНС;  ИНСТРУМЕНТАЛНО НАДРАСТВАНЕ С КОТАРАШКИ;  СЪЩАТА ВЕЧЕР НА FUSION FEST;