Фузия: Котарашки

Кладенецът е най-точната метафора за черпенето от дълбокия извор на душата, откъдето черпеха едновременно и последователно групите – участници фестивала на Сливането. А като умален модел на това явление много точно може да се посочи небезизвестния Котарашки.

Едноименният фронтмен пожела феста да се разрастне следващата година, а самата група се зае отговорно с тазгодишната арт – експанзия. Самото интро постепенно и сигурно отказа да се промени или свърши, докато на всички не стана ясно, че тече нон-стоп мутация, която не следваше и нямаше как да се съобрази с определн ред във и между песните… или поне това, което трябваше да са отделни изпълнения.

KOTTARASHKY

Котарашки бяха мишпулта-контакт Котарашки, в който бъркаха Rain Dogs… и най-вече саксофониста Митко Льолев. И други преди това вече бяха показали как един инструмент може да бъде използван като друг, например Ом-а от Балкан Канс често ползва синтезатора като акордеон. Тук саксофонът просто бе отказал да бъде саксофон и бе твърдо решил, че ще е кларинет. При това, най – добрия кларинет. Това си бе направо революционно преминаване от „висок” стил в нисък, слизане при масите. Но все пак със стил – стила на разбиване на всякакви стилове и понятия. Повечето групи вече доволно бяха разрушили географските представи за „близо” и „далеч”, други – включитвлно Котарашки с интрото – бяха обезсилили понятията „скоро” и „отдавна”, а сега обезсмислиха „ниско” и „високо”. После кларинетът се трансформира в гайда, после в акордеон, после в нещо неопределимо. Понятието „инструмент” бе тотално и напълно унищожено с малко помощ от контакта…

И когато изглеждаше, че не е останало нищо за преобразуване, самия допълнителен фон на ефектите, престана да бъде фон. Изолиран семпъл от живия, органичен инструмент бе за пореден път променен синтетично до неузнаваемост, само че този път вместо да се насложи, се бурно като свръхнова и обсеби нощта, помитайки всякакви инструменти и звуци. Това вече не беше инструмент, не беше препредаване на потока от ноти, бе самата освободена от окови, вода. Течаща, бучаща, рушаща. Несъща.
Живото смесване бе минало отвъд музикалното предрешаване. Тази висша гримираща програма, човешкия мозък, в процеса бе преформатирала сама себе си, така че грима бе останал, но под него не бе останало вече нищо. Аз-ът накрая се беше разпаднал.

КЪМ БАЛКАН КАНС; КЪМ ДРУГИ НЕСТАНДАРТНИ КОЛАБОРАЦИИ;  КЪМ ЗАВЪРШЕК С КАЙНО ЙЕСНО СЛОНЦЕ;