Фузия: Оратница

fusion

В първата вечер на Fusion Fest 2014 се изявиха „Бонбог”, новото превъплъщение на формация „Тъпани И Гайди”. Освен неизменното „оратническо” присъствие на Бъни (тъпан/кахон) и Хорхе (диджериду), тук бяха и добре сработена двойка гайди, както и стабилното присъствие на истинска народна фронтгърл. Валентина Добрева просто тежеше с гласа си до степен пробиване в земята и черпене директно от подпочвения пулс като фонтан. Като богато находище, но не на нефт, а на чиста енергия. Тя извираше и обливаше всички присъстващи. Те без изключение се хванаха масово на хоро в Mixtape 5. Никога преди столичния клуб в подлеза на НДК не бе бивал толкова одухотворен. За пръв път посетителите не бяха поредната част част от клуба, не бяха просто посетители – една нужна съставка от общия микс. Сега представляваха живия пулс, кръвта на мястото. А мястото вече не се изчерпваше с наименованието си или с вида си – клуб, дискотека, заведение. Бяхме си просто наистина в страната – изгубени във времето. Не се знаеше кой век е, откога сме там или на колко години сме.

И докато Валя продължаваше наново да вдига октавите с всяка поредна песен, гайдарите започваха да се редуват, надувайки с все сила, Хорхе сменяше диджеридута, а Бъни извади и чинели, които започна да удря направо с ръка. Отключваха се моменти…

Дойде и дългоочакваният момент за изявата на Оратница, групата млади свирачи на народни инструменти, тръгнали от пейките пред Народния Театър в софийските нощи. Един от тях, Бъни, който бе и организатор, се извини за неумението си да обявява поредните банди, заявявайки, че е „просто обикновен човек, който свири на кахон”. Така, без да иска той синтезира най-добре целия дух на фестивала. А такъв дух имаше и той, отличи фестивала като оригинален, новаторски  най-вече знаменателене. Музицирането и въобще творчеството, иновативността понастоящем са вече стандартно състояние за хората. Средностатистическият човек създава изкуство като свое нормално, обичайно състояние. И го върши предимно в сътрудничество с други – в съзидание.

… И все пак Бъни не бе само на кахона и на тъпана, местейки в ритъм залепени за пода крака, а също добавяше новаторски нструменти като spring drum. Хорхе пък извади от най-новото поколение диджеридута. С месингово удължение, което се вади и изтегля от дървения клон към устата малко или повече, като издаваниата гама звуци бива доста различна и бързо и лесно сменяема. Хитри „ора”. Претопиха в народен ритъм ред стилове – дръм енд бейс, рап – и накрая разказаха шопската приказка. Къде приказка, къде свирня, къде с публиката на хоро… а после и съвместни изпълнения със следващата група по програма, Дел Падре и техните безброй китари и испански саги. Пълно сливане.

Дел Падре заложиха предимно на испанско звучене, с което не допринесоха за оригиналността на феста, също както това направи предния ден Боса Нова Трио, където Павел „Клаве” Терзийски пя на португалски в твърде отдавна очертан стилов ракурс… А знаем на какво е способен иначе той, пял е дори в кладенец.

КЪМ ДРУГО С ПАВЕЛ ТЕРЗИЙСКИ; КЪМ СЛЕДВАЩИТЕ В ПРОГРАМАТА;  КЪМ ПЛАНИНАТА И КАЙНО ЙЕСНО СЛОНЦЕ;