(F)Rady Night in Yalta: Човекът, на който се радват

Разпъван и най-чакан от всички, що е то ? – Не, не е петък, а DJ Rady. Подчинява самия ден от седмицата и направо прережда като рубик-куб календара и мислите на всеки, озовал се пред пулта, когато той е забил своя флаг там.

Ради се поздравява постоянно с хора от пулта, но малцина се качват там до него. И ако се случи това е някой диджей, то Ради сам го посочва и извиква името му на микрофона, Таки например. И никой не се осмелява сам да поиска да пуска редом до Ради. Още повече, че той чества четвърт век диджействане. А това всичко се завърта още в зората на демокрацията именно с Ялта. Четвърт век класики от тортата. Както сам той учеше едно време горе от пулта в Алиби: „Парчета, не песни.”

64351_1590105322100_7344168_n

 

Спират го, заговарят го, подвикват му. Той се обръща и разговаря с всеки, поздравява приятеля. А приятел на Ради иска да е всеки – винаги е било. Той се спира, отскочил за малко до тоалетната, и разговаря на куп дребни теми с двама различни души с по едно ухо едновременно. Майтап няма. Преди години още беше обяснил, че от преслушването със слушалките в едното ухо на пулта има професионално изкривяване, благодарение на което може да слуша различни неща, мелодии и разговори в един и същи момент. Да му имам деформациите!! От клуба никой не се притеснява, че пулта е оставен без надзор… Ради има също и вграден часовников механизъм за всеки от траковете си: „Трябва да ида на пулта, защото парчето скоро ще свърши.” – обявява с присъщата си ирония. Да – на това няма какво да отговори никой, така че разговорите вкупом приключват естествено и всичко си е в реда на нещата.

Титанът на електронната сцена у нас е бил питан неведнъж дали не се е раздал напълно откъм идеи след напускането си от Метрополис и другите диджеи като цяло няма какво още да вземат от него. Разбира се, той отговаря че става дума за ноу-хау, а то не може да се вземе. Как може впрочем да се отнеме нещо, което човек сам не знае кога и как точно ще протече.

Талантът му да смесва е като дрибъла на някой футболен виртуоз. Зарежда ритмичните избухвания и рефрени на Give me a shake”, всички избухват на дансинга отново и пак. Ради се заиграва с настроението, както само той може. Угасва с едно движение внезапно ритъма , врътва бутона наляво – надясно и точно преди да е отлетяла мисълта от съзнанието, Бух! – връща обратно пълната еуфория. След това в продължение на няколко секунди всички се питат „откъде мина топката”, а телата им продължават несекващите конвулсии. Докарва докара хората до сладко и неконтролируемо състояние за няколко мига, после  им го прекъсва рязко. Те знаят, че не са дерайлирани от мелодичната крива, тъй като колкото и невероятно да изглежда, това все още е естественото продължение на общата мисъл.

Без да му пука вкарва Queen, Prince, Michael Jackson в сета, след което пак идва на ред сладък бисер от вечната деветдесетарска корона на хауса, не хаоса:  култовия Tod Terry  remix на Missing (Everything But The Girl). Такъв изстрел не може да не опрости веднага всичко допреди това. С едно махване на ръката или усмивка от Ради. Съвсем не винаги е последователен в подборката. Минава отвъд танцувалните рамки с истински бавни песни, които никой не търси да чуе в дискотека. Но той просто си играе на воля, усеща публиката като малки деца….

И после просто им запокитва отгоре Smack My Bitch Up на Prodigy!

И те са пак негови. Верни до гроб.

Но как все става така? Отговорът е, че Ради не играе за победа, за надминаване на конкуренти, материална печалба или вечна слава и обич, въпреки, че естествено всичко това само идва – нещата при него се получават, защото играе заради самата игра. И разбира се в отговор тя му се отдава също така пълно. Както на никой друг из родните географски ширини. Доказателството? – Лъскавия американски микрофон, с който работи тази вечер.

 

Няма друг роден диско жокей понастоящем, който да използва този уред активно. В световен мащаб има – Карл Кокс чат – пат шпреха „Добър Вечер!” и „Как сте?”, а Свен Вет сам редеше в творбите си, докато още записваше авторски албуми… Но какви ги обявява Ради: „Надявам се всички знаете, че музиката е безкрайна.” – И това по средата на някой екстаз. Онова, което щом достигнеш, разбираш, че то е било, което винаги през цялото време си търсил…

С Magic Orgasm връща епохата на Индиго, право в сърцето на балона, който отлетя безвъзвратно. Змиеукротителят бе бръкнал в кейса с плочите. Да сменя няколко сиди плейъра за едни неща, и отделно да бърка в торбата с виниловите скрижали – няма проблем! Ради си знае. 8

Известна е и историята на отказа на Ради да си продаде колекцията от олд-скуул винилови класики. Когато се оттегля от техно сцената преди десетилетие и залита в кръга на ретро партитата (като това), е имал предложения да продаде плочите си. Отказал с мотива „Наредил съм си ги в гаража и ако ги дам , няма да има  с какво да го подпирам.” Типично.

Работата е там, че плочите в кейса на Ради са с до болка познати рисунки и заглавия, не само за него, но и за електронните фенове.  Отколешните техно-фенове, които са се накачулили над и под пулта, внимателно наблюдават и след като са видяли техните общи златни спомени там, вече не искат нищо друго. И ги боли, когато сега Ради връща на пистата другите, не толкова нагнетени поп и денс класики. Но така стоят нещата. Всички са в лапите на Ради и няма мърдане никакво.

dj yalta

„25 години” – обявява тържествено с Елвисовия микрофон в края на удълженото интро на Afro-Left. С ритъма на Leftfield показва на всички колко много още остава, да не се притесняват или мислят за края. А походът е в, обратна на часовниковата стрелка, посока. Назад от смесения световен музикален океан, назад от устието, нагоре срещу речното течение, чак при извора.

„Ялта – родното място на Ради”. И той е застанала точно там. Стопил се е обратно в кладенеца. Първичната Jaydee – Plastic Dreams отказва да свърши, докато представата  за време не се разбие окончателно и необратимо. Ради е кофата, с която черпим от водата на живота. И няма дъно. Бездънен, така че да пропуска всичко през себе си, все едно изобщо не съществува. Телом всички вече отсъстват, и на дансинга, и по етажите и стъпалата.. Само дето края не идва. Минали сме отвъд края на краищата

Doors – Break On Trough To The Other Side.

Сервитьорките спират да събират недоизпитите бутилки и чаши – никой не си поръчва повече пиене – питието е Ради. Понякога горчиво – при някоя по-рязка и голяма глътка пого без денс разредител, но такъв е и самия живот. С неочаквани скокове и спадове. Единственото сигурно нещо е, че няма нищо сигурно.

Offspring – You Gotta Keep Them Separated.

Танцьорките се сменят, веднага щом на поредната й се доплаче. Нокаут.

Дракона РАДИ връхлита отгоре безкраен, разперва се и изпепелява, задава енигми, спира през смях дъжда, който сам е наченал, никога забравен, самотен продължава да носи тайната на силата, губи я за тревога на хората, после пак я намира, прави с нея, каквото си иска, докато всички треперят, защото знаят, че така или иначе никой не може да го докосне.