2O YEARS METALHEADZ

 

В главните роли:                                          Dom & Roland

Doc Scott

Ulterior Motive

                                                                               2O YEARS METALHEADZ

Участват още:                 Exo
High Roll
Ogonek

Режисура:        H.M.S.U.

472323_465112403521884_411952797_o00

Дълбоко в планетата Земя текат ритми. В самото планетарно ядро газовете се разстилат в ритъм, магмата тече в ритъм, кората се набръчква и застива пак в него, така извират ивсички водни извори. Вятърът и ураганите – също, цунамите и вулканите – и те с вид музика. А човеците просто улавят тези съзвучия. В една или друга степен. Щом го направят, стигат до осъзнаването на себе си като истиска част от земята. Завръщат се към своята истинска същност. Слушането на музика може да е привидно външно бездействие, но отвътре е единственото истинско действие.

В днешния свят хората са непрестанно облъчвани от изкуствените изчадия на цивилизацията: коли, аларми, телефони, антени, модеми, облъчване във всякакви честоти. През цялото време. И така мозъкът е навикнал на това, както опитна мишка с дълго подавани ниски дози електричество. Вече на никой не му прави впечатление. Нещо повече – противоестественото бомбардиране отдавна е навик – и при внезапно прекъсване на този изкуствен поток, индивида изпада в частична неориентираност.

METALHEADZ са група „криви” „метални глави”, които не само не се возят бездушно по общата поточна линия, а реагират на електронната бомбардировка подобаващо. Отговарят, творейки музика, най-изконния човешки отговор. Но с една мащабна разлика от останалите артисти. Долавят опасността от блокиране на тяхното посланието по пътя към мозъците на аудиторията. Там рецепторите са със залиняли окончания, затлачени от постоянните вълнови атаки. Слухът е притъпен и трудно допуска през наслоената преграда нещо по-различно от злободневни честотни звукови конфигурации. Така навярно и водните костенурки са еволюирали в сухоземни, които са неспособни вече да плуват. И какво правят добрите „осъзнати”…артисти ? – Преструват се. Дават си вид на нещо изкуствено, прикриват се в машинните звуци. Имитацията е перфектна. Даже си прикачат името „Метални”. Като че са с вградени изкуствени чипове интелект.

Кънтеж и стържене, глухо ехо, тръбни почуквания, парно издишване и прочие заводска привидна какофония. Така си слагат маската на поредната цифрово – вълнова безжична атака. Така вече преминават цели вътре без никакви задръжки. Нещо повече – допуснати са с отворени невронни обятия. Като най-обикновена и най-често поеманата звукова доза шум. Застилат с димки от акорди. Гъсти като валма от мъгла. Все едно капки от резервоари се стичат по стени от ламарина, докато в същото време глухо свисти завряла тенджера с тракащ капак в някоя кухня. Промъкват се все по-навътре в главния тръбопровод с необичайното си насищане. Звуците са насечени, подредени и подравнени в паралени линии.

472323_465112403521884_411952797_o1

Така стигат прага на допусканото обичайно възприемане. Най-много дотук успяват да стигат злободневните слухови офанзиви. Дори най-недоловимите за слуховия спектър. Отвъд пътя до сърцевината не е дълъг, това са последните запазени незаразени от технологични век синаптични участъци. Някой ден и те могат да падната в жертва, но засега са засекретени. Нещо като херметична врата, която допуска по-натам единствено единствено агенти на хомо сапиенс. Не и програми… Въпреки, че са се кръстили „… Глави”. Дали пък не са излъгали сами себе си и са поредните машини ? И тук идва ритъма – уникалния отпечатък, носещ структурата на човешкото ДНК. Премяната е захвърлена. Звуците са човешко дело. Бива отворен порталът към живата черепна кухина, към оперативния команден център. Ритъмът е неравен, но хомогенен.

Когато се наложи показва едното си лице, машинно-равноделното, това на програма –  „МЕТАЛНИ…” Така лесно получава масиран широк достъп. Показват при нужда и уникална, собствено родена мисъл – „…ГЛАВИ”. По този начин пък влизат в реактора на мозъчната централа. И тук в средата на вътрешното ухо, на тъпана между двете полукълба вкарват в употреба своята двоичност. По-точно тя сама изплува, само че този път и в двете си проявления едновременно. Съвсем непланирано. Без авторство. Самите програмисти, малките музикални богчета, разбират, че са лъгали, само че дори и себе си. Или, че не са били напълно прави – все тая.

Собствената им музика, тяхното отроче, започва да се изменя по собствена воля, да въдворява на музикаланата карта с годините нови стилове и сама да чертае гами в главите, в металните, и останалите. Човек се оказва уникален набор от гени и в същото време и програма – преоткрит стар факт – и като всяка програма подлежи на препрограмиране. Не е вече така или иначе, въвежда се ново, трето измерение, съвкупност от преходните две: И така, и иначе.

На препрограмирането е даден ход и то се разстила прогресивно напред  като безкрайна спирала. Бъдеще неопределено, но определимо. Фактор ? – Музиката. Вретеното, което преде най-тънката прежда.

472323_465112403521884_411952797_o3

Всяка прилика с реални лица и събития не е случайна.