КАРМАГЕДОН ДИГУИЙД

Метрополис с ДИГУИЙД във Фестивална

Блажени ушите ви, защото мнозина са искали да чуят точно това. (Матей 16:16-17)

Digweed

Върховната инстанция в света на диджеите Джон Дигуийд избира строго кога, къде и как да пуска, записвайки всичките си сетове, сега също имаше голям покрит микрофон от пулта, така че да улавя и звуците на тълпата.

Метрополис със запазените единствено за тях в България култови диджеи 4-часовите сетове и  истинските приятели достъп в района на диджея. Както и старите кримки из цялата зала…

Фестивална, дълга като търбух на междузвезден проход. На върха на Редута насред ниската София с онези редове гигантски елементи от бетон отвън, които в една друга такава сграда се разпиляваха в края на видеоклипа на Chemical Brothers – BELIEVE.

Водещото във всяко електронно парти за мен винаги е било и трябва да бъде самата музика. И сега ми се иска да напиша, че музиката не бе на най-високо ниво, както и при по-предишната визита на ДИГУИЙД в Христо Ботев, а под неговото обичайно ниво… да речем, както на плажните му Метрополиси (2004,2008,2009,2010). Но не мога. А и нарицателното „метрополиси”. А и не беше зле. Не само заради вторите му два часа техно валяци. Колчем не ми харесаше музиката, можех да си обикалям из странните безподобни пространства, етажи, седалки и култовия гардероб и да срещам отминали години и познати, замръзнали във вечността Метрополис.

Global Underground Sydney

Гений (от латински – genius) означава сетнешна форма на доразвиване на човекия ген. Или бъдещето, което ни гледа насреща. На гениите се е гледало винаги с лек страх или недоверие поради неразбиране. Това е страха от незавършване именно на нашите гени, страха, че няма да бъдем избрани и създадем поколение, този единствен наглед начин да заобиколим смъртта. Това е страха от несъотносимост към общото цяло на човечеството, който именно проектираме върху тези по-различни люде… които няма как да разберем напълно, след като не сме в равнопоставеност.

На ДИГУИЙД не можем да му се сърдим. Най-малко защото не разбираме това, което има в неговото съзнание. Той ни е на визита от бъдещето. Можем само да попиваме, пазим и евентуално да изкласим.

И още нещо: Нека никой не се лишава от възможността да се наслади напълно естествено на ДИГУИЙД и неговата хипноза на 100%! Защото дори да си 666% по-добре е по-малко от истински сто процента, не повече. Тези сто не могат да бъдат умножени истински или заменени изкуствено, защото всъщност не са 100, а безкрайност. Това е Човека.

Намираш целта си, едва когато спреш да търсиш. Оставяш се да пропаднеш в дебрите отвъд егото. Потапяш все по-надълбоко.

Там, в подсъзнанието. ДИГУИЙД бърка като със скалпел и пощипва леко отделните нерви като струни, докато не станем арфа в неговите ръце.

Резултатът: Най-накрая шумът на мислите е спрял. Превърнал се е в истинска музика, колелото на Самсара е прекъснато. Избавяне от музикалните, модните и поведенчески предразсъдъци, от злобата на деня и века.

Усещането на задоволство е сравнимо по сила единствено с някоя внезапна или голяма болка.

Ще скърбите, но скръбта ви ще се превърне в радост. (Йоан 16:20)

Като родилните болки. „Мъката” не е съпровождана от много на брой викове, като при скандиране или виковете с вдигнати ръце на публиката всеки път, когато поредния хаус диджей от 1995-та насам използва трика с нагнетяване и избухване. Това е нов стар вид дишане. Не на пресекулки. И щом го осъзнаем в някой по-дълбок момент ( тракове не могат да бъдат разграничени) в сет на Дигуийд ни кара да нададем крясък. Само един. Но протягащ се надалеч в безкрайността.

Sasha And John Digweed - Northern Exposure 2

Шумът прераства в музика, когато открие вътрешната тишина. 666 не е конкретно число, а пороя от цифри, който ни залива. Сметки, проценти, кодове, пароли. Това всъщност са напразните опити да се уподоби човека на бездушни цифри подобно на серийни програмни номера, да се оприличи на нещо, което не е. Както и музиката е все по-често сбор от копчета…

И тук, точно идва ДИГУИЙД. Напук на цялата подреденост, редуването, засилването, избухването или подвикването. Изходна и крайна точка му е подсъзнанието, единствено то може да бъде така истинско, толкова познато близко. Той не просто свързва, той плете от край до край до безкрай. До пълно сливане на човек със себе си.

ДИГУИЙД идва като лек, подобен на билка, която е по-силна от всякакви медикаменти. Освобождава цели наносите в ДНК-то, прочиства натрупаната карма. Дигуийд идва, и ако му позволим да се нанесе изцяло в нас, в завещание остава празен лист след себе си и едно безкрайно издишване…

И глухите прави да чуват. (Марк 7:37)

Global Underground Sydney