Горен До Плюс Безкрайност

На Преображение Господне, 06.08.2015 в село Долен, Западни Родопи се провежда за пръв път фестивала Transfiguration. За ритуалната първа вечер идва като на кръщене Теодоси Спасов. Той е бил вече орисник на първите издания на фестивали като Дръм Енд Джаз и Беглика още преди години, с радост се завръща в Родопите.

trans0

Задава се като Вятъра. Заземява с безметежното си небе – лице. Движенията му са като скали, които се местят в рамките на цели епохи. От време на време подвиква по някое заклинание. Раздава Манна небесна, после ни води на паша и с Гана. Ооставя Иван Шопов да заквасва Балканскайно с онези чанове на Кукер. И натрива хубаво всички на два пъти с Влашки Дудук. Дървените подпори, крепящи чардака на къщата зад сцената, пулсират. С едно натискане на педала кавала му излита право нагоре, разпростира се сред върхари и урви, засилен от хиперпространствения Иван Шопов, и разперва широки криле, под които се сгушват всички.

11235383_408458969362525_5867804440512219692_n

„Това е нашата орисия”, както казват местните .

Вървя из улиците денем и нощем, потопен в звуци, форми и миризми и плача вътрешно от радост. Селото се спуска и издига, изчезва в някогашни руини и пак се появява, дочуват се чанове, гласове от народни песни изпод чардаци и по мегдани. Надсвирват се стари гайдари и млади. Събират се баби да попеят с призоваващи гласове – камбани. Пеят, нагиздени с най-пъстрите си премени, а наоколо висят китеници изпод покриви и хармани.

Бабите са като магнит за всички пъплещи надолу към амфитеатралната сцена. Пристъпват в средата на този мравуняк с кондури по стръмното и се държат една друга. Не знаят още какво да очакват от това събиране на младеж. Бабите са официално представени: „Ансамбъл към община Сатовча”. Нямат и дузина, а пеят на четири гласа. Също и на три, на два , пак на четири… В повечето песни има неизменно две баби с протяжни високи подвиквания. Удължени призовавания, отварящи чакрите с крясък. Баби със забрадки има тук-там и в публиката. Млади и стари, местни и приходящи, мюсюлмани, православни, всички са омесени заедно в едно общо тесто.

11811483_408457679362654_4029684112414619536_n

Няма как да се забрави и подвига на най – известната от всички баба на фестивала. Турската група Баба Зула доказва, че не съществуват предели. Летят от поредния континент, кацат в София, докарани са в Долен, стоварват 21 куфара с  инструменти за няколко песни и пак – пътя, летището, Япония…

Там долу, пред самата сцена, без никакви микрофони бавно потропват с цървули гайдарите. Четирима са, надуват и леко се накланят един към друг. ОПИЯНЕНИ. Песните им нямат край, паузи или преходи. За разлика от гиздавите баби не се делят. Мотивите излизат по два едновременно от всяка гайда. Завоите в мелодиите са толкова плавни, че всъщност ги няма. Заедността им, тяхната ЦЯЛОСТНОСТ се разгръща като аура от чиста енергия. Сборът от всички реки, океанът от всеобщо съзнание. Същия, в който всички сме свързани в мрежа, ала забравяме. Ето че връзката с първоизвора е наново изчистена от самото дъно на амфикратера.

trans1

Докато захласнатите гайдари слизат от сцената към тях се приближава нисък младеж с много черна коса и брада. Прилича на онези хора без възраст и етническа принадлежност с бързи реакции, които действат на околните още на подсъзнателно ниво като катализатори. Срещаме ги в България, срещат се и другаде. Изглежда много устремен и на момента разкрива целта си. Иска да закупи две каба гайди. Един от гайдарите е майстор и му обещава изработването до месец.  След което контрастният грък обявява, че трябва да се качва на сцената, където вече са колегите му.

Селяните на град Йоанина започват с постепенно навлизане. От самото начало обаче се разстила непонятна, огромна вълна звук. Всички са издухани от неведомата й сила. Отнема около три песни да стане ясно откъде идва рученето. Няма откъде другаде да е освен от човека, застанал до дървото вдясно с бас китара в ръката. Излива жупел от самото планетарно ядро.

11825880_408772932664462_2950547206517530468_n

А после идва ред на кларинетиста. Аурата му не може да бъде побрана в никое конкретно расово или етническо определение. Безформен и крехък, той живее чрез инструмента си и с лекота ни запраща в там някъде толкова горе, че не желаем да отиваме повече никъде другаде. През това време малкия „фитил” с брада неспирно засилва монотонната си солокитара, започва и да пее.  Езикът няма значение. Няма гърци и българи – става дума за траки!

Траки са и всички присъстващи. Наоколо се виждат същите лица, които са изобразени   по античните амфори и куполи на тракийските гробници. На тръстиковия бар момче с дълга коса, брада и мустаци обяснява къде се предлагат фланелки с фестивалното лого – в къща с отворена порта и трансформирани арт – лица… едно от тях е и негово  – брада, дълга коса, мустаци. Излязъл е като от Античността.

Песните на  Smallman започват неизменно от барабаниста. Работи като в каменна кариера – с мускули, пот, разтеглени физиономии и две несломими палки в ръцете. Хора търсят през деня ковашки кръжок „Чук и наковалня”,  без да се сетят че това ще се случи на сцената. С Андон… Дръмски.

 

А отпред е Цецо. Бос, седнал, припаднал. Шаман, йога, разпънат на кръст. Трансформатор в захлас от себе си. От това себе, което съвсем вече не е предишната личност, Аз-а, а е смаляването до нищо и разтварянето. Шумът престава и тялото се преобразява в естествен инструмент, в който душата се лее невинно с плача на гайдата. Мистерия.

Езикът, както и при „Селяните…” е неразличим, но в същото време много познат. Вавилон е наново въздигнат като че ли и всички отново говорят един и същи език. „prayer”, едно от имената в репертоара не е вече съществително собствено, а нарицателно – буквата е малка като при „бог”, когато се има пред вид ВСИЧКО.

11822362_408773435997745_1403003923102997637_n

Исихия. Идва ред и на съвременните исихасти. Калин и Евгени се извисяват, неми свидетели сякаш прибрали току – що крила. Гласовете им, школувани в манастир, звучат мистично, като в литургия. А Петър с тамбурата си отговаря напълно на „скалното” име. Пеещ друидски свят камен дял.

А там горе над музикалния амфикратера, на върха на хълма се намира и дъбравата с долмените. Древно каменно светилище на по – стар вид бардове. Напразен е въпроса дали келтите са пренесли тук мегалитите и гайдата или движението е било обратно, не е имало движение в нито едната от двете посоки. Припокриването идва, защото пред всички на даден етап се разкрива едно и също  провидение. Хармонията.

Есенцията на фестивала струи с пълна сила от Кайно Йесно Слонце.

vesdko

Вездесъщият Веско вади дори и хармоника в общия звуков епос. Гайдата и гласът излизат изпод брадата му с лекота и от раз. Стойката му е приклекнала и от месеците копане, а решителността, същото това непреклонно намерение струи от всеки един негов жест. Сочи нагоре и обявява, че Долен става Горен, изпълнява македонска песен с уговорката, че родопските са по-дълбоки, заканва се полу на шега: „Яжте, Пийте И Добра Дума Думайте!”. Хората го гледат през валмата от пушеци от два и половина метра, фестивала няма аналог. Насядали са, наклякали и налягали в краката му.  А той не ги вижда. Гледа право наптред с поглед, вперен далеч там отвъд, докъдето се простира гласа му в поредната, безкрайно удължавана, сричка. Здраво е хванал и тегли по нишката всички да се напият от извора.

Принуден е от вкопчените преображенци да се върне на бис. Обявява успокояваща 15 – минутна версия на „Руфинка е Болна Легнала”. Усещането за околните върхари е, че са застиваща магма, а ручеите между тях – светеща лава. Планината се ражда наново, с открити вени и огън, който животовори в отворените човешки души.

Златни и сребърни жилки могат да бъдат видяни насред доловете при лагера с работилниците и Кръглата Сцена. Там аудио-визуалното сливане продължава всяка вечер под водачеството на артисти като ритмичния Vataff Project, усмирителя Kliment и Бalkansky. Иван вече използва хора на местните баби в продължението на играта…

11846510_408459549362467_5516679027787076546_n

За финал Веско повежда с гайдата в неделя улично шествие. Свири се по дворове, играе се по кръстопъти, влиза се и в кухнята като на водосвет, накрая се разиграва голямо хоро.

щДолен – Горен, изразено математически, това ще да е корен от нула плюс безкрайност.