Този февруари, специално за българските меломани, от сърцето на гореща Ибиса, пристига легендарният DJ E.A.S.E. („Experience a sample expert“), познат още като George Eveyln, мъжът зад култовия проект Nightmares on Wax.

Събитието, организирано от EventEase и като част от поредицата Grolsch Pop Up Party на бира Гролш, ще се проведе на 10-ти февруари 2012 г. в завод Витоша (бул. „Черни Връх“ 47) и за една нощ ще пренесе мразовита София на остров Ибиса.

Nightmares on Wax ще повиши ледените февруарски температури, защото слънцето, морския бриз и приказните пейзажи на Балеарските острови ще се усещат от всяко едно парче селектирано от Dj E.A.S.E. Акцентът на вечерта ще е новата компилация WAX Da Beach, издадена през лятото на 2011 за лейбъла Ministry Of Sound. С това събитие екипът на EventEase е щастлив да отбележи една година от създаването си и да предложи на публиката едно емоционално музикално изживяване, изпълнено с много Soul, Reggae, Hip-Hop и House музика.

Английският продуцент и дижей DJ E.A.S.E, който живее повече от шест години на остров Ибиса, може да се похвали с две деситилетия успешно пребиваване в музикалния бизнес, както и с факта, че е сред първите артисти, издадени от емблематичния лейбъл WARP. Дълбоката му любов към Soul, Hip-Hop, Reggae и Jazz музиката, може да бъде усетена във всеки един от добре познатите на българската публика проекти, албуми и компилации, в който е замесен George Eveyln.
Катализатор за успешната кариера на DJ E.A.S.E е проектът Nightmares on Wax, който му извоюва заслужнето място сред големите музикални имена, още в началото на 90-те години. От тогава до днес George не е спирал своето развитие. Шест албума, ежемесечните WAX ON label партита в цяла Европа, култовата саунд система N.O.W, както и радио шоуто му “Wax Da Box” по Ibiza Sonica, са само част от артистичните му изяви.

Билети „Ранно Пиле“: 12лв със предварителна заявка на тел 0886 33 33 67
Прeдварителни билети: в мрежата на Eventim.bg (Офис 1, Германос, Пикадили, Технополис, ОМВ и др) ще са на цена 15лв.
Билети на място: 20лв
Събитието е за лица навършили 18г.
Отваряне на вратите: 22.00 часа
Полезни линкове:
Можете да чуете Nightmares On Wax на:
http://www.nightmaresonwax.com/

Този февруари, специално за българските меломани, от сърцето на гореща Ибиса, пристига легендарният DJ E.A.S.E. („Experience a sample expert“), познат още като George Eveyln, мъжът зад култовия проект Nightmares on Wax.

Събитието, организирано от EventEase и като част от поредицата Grolsch Pop Up Party на бира Гролш, ще се проведе на 10-ти февруари 2012 г. в завод Витоша (бул. „Черни Връх“ 47) и за една нощ ще пренесе мразовита София на остров Ибиса.

Nightmares on Wax ще повиши ледените февруарски температури, защото слънцето, морския бриз и приказните пейзажи на Балеарските острови ще се усещат от всяко едно парче селектирано от Dj E.A.S.E. Акцентът на вечерта ще е новата компилация WAX Da Beach, издадена през лятото на 2011 за лейбъла Ministry Of Sound. С това събитие екипът на EventEase е щастлив да отбележи една година от създаването си и да предложи на публиката едно емоционално музикално изживяване, изпълнено с много Soul, Reggae, Hip-Hop и House музика.

Английският продуцент и дижей DJ E.A.S.E, който живее повече от шест години на остров Ибиса, може да се похвали с две деситилетия успешно пребиваване в музикалния бизнес, както и с факта, че е сред първите артисти, издадени от емблематичния лейбъл WARP. Дълбоката му любов към Soul, Hip-Hop, Reggae и Jazz музиката, може да бъде усетена във всеки един от добре познатите на българската публика проекти, албуми и компилации, в който е замесен George Eveyln.
Катализатор за успешната кариера на DJ E.A.S.E е проектът Nightmares on Wax, който му извоюва заслужнето място сред големите музикални имена, още в началото на 90-те години. От тогава до днес George не е спирал своето развитие. Шест албума, ежемесечните WAX ON label партита в цяла Европа, култовата саунд система N.O.W, както и радио шоуто му “Wax Da Box” по Ibiza Sonica, са само част от артистичните му изяви.

Билети „Ранно Пиле“: 12лв със предварителна заявка на тел 0886 33 33 67
Прeдварителни билети: в мрежата на Eventim.bg (Офис 1, Германос, Пикадили, Технополис, ОМВ и др) ще са на цена 15лв.
Билети на място: 20лв
Събитието е за лица навършили 18г.
Отваряне на вратите: 22.00 часа
Полезни линкове:
Можете да чуете Nightmares On Wax на:
http://www.nightmaresonwax.com/

Плътна лазерна покривка над тълпата. Това не бе нещо ново, с подобна грандиозност се отличи и шоуто на Жан – Мишел Жар, когато два месец по – рано същата зала бе открита за пръв път за музикално събитие. Сега обаче доста от редовете седалки бяха автоматично прибрани в новообразуваните стени около клетката с танцуващи хора.Всичко заприлича още повече на научно – фантастичен филм, когато се развихриха и двата Kryomen – робота. Полухора – полумашини, които изглеждат, светят, движат се и ескалират като движени от нов и все още прохождащ изкуствен разум. Един писък на утрешни ден, пробил и озовал се и у нас. Още през 2011.
“Пришълците”  всъщност бяха D. Ramirez и Mark Knight, представени от  MC Gee.

По принцип рядко има МС в хаус партитата и “Джи” явно знаеше това, не се напрягаше излишно и се грижеше повече за цялата атмосфера, отколкото като част от музикалния съпровод. Що се отнася до диджеите, и двете светила пускаха поотделно, както и заедно. А за да е радостта на публиката бе още по – пълна, бяха облечени в екипи на българския национален отбор по волейбол. Все пак ултрамодерното съоръжение “Армеец” бе планувано като дом на популярния у нас спорт… макар и да се развива и като космически кораб.

Марк Найт отново показа своята преданост към родните фенове зад и пред пулта като накрая отпраши към Ялта за осем часово афтър парти. Но за ценителите на самото звучене по – голяма стойност имаше дебютното гостуване на Ди Рамирез пред нашата публика. Корифей с неотслабващо свежо чувство за ритъм от първата до последната минута. Наектрилизиращ и изчистен. Не хаус, а направо чист dance. И Външния му вид, нещо така съществено в съвременния музикален пандемониум, и той – ясен и открит, вместо да говори предпочита да се усмихва, искрено гледа и радва. И себе си, и околните.

Американския “зъл гигант” Vice в компанията на още по – големия брат Adidas хвърлиха тежка сянка върху родните стандарти. Парти Центъра на 4 километър бе организиран в едно наистина мащабно и изпипано до сетния детайл партенце. Сладко като ритащо с кецки на скейтборд детенце:
1. БЕЗПЛАТНО… но с приятно посрещане и спешъл гривна за всеки.
2. Значки, лепенки и логото на адидас с петминутно симпатично мастило върху дрехите за всеки
3. прожекции на огромен екран във всяка от залите, а на по – малки – рекламни клипове с дрешки и кецки, каквито сигурно до следващия преход няма да видим в България…
4. същите невъзможни десетки кецове , сложени отзад на баровете.
5. Същите невъзможни флуоросцентни фланелки и анцузи върху пет брейкъри, които разчупиха дансинга на две.

6. Отделна зала с рампи за байкове и ролери, които не спряха да цепят мрака до първи петли.
7. Goldie.

Там, с цигара в златаната си уста, миксиращ с губещата се в златни пръстени дясна ръка върху пулта.. и широка усмивка. Хората бяха доволно подгряти от по – рано с Harry UP (Breakalicious) с лек хип – хоп подход и брейкване на серии от рода на Depeche Mode  – World In My Eyes; David Bowie – Let’s Dance…

И после нахълта отнякъде съвременния градски варварин Голди. Захвърли яке, ухили се и нададе от неговото неравноделно бас хоро. Уникалното редуване на зареждащ дръм енд бейс и после дарк трип без бийт в това, което изглежда напръв поглед като анти – смесване. Диджеите обикновено редят сходни тракове. Той – не.
Предизвиква пого с бесни вокали и дръм картечници, докато бодигардовете не дойдат да ни помолят да спрем.
И в следващия миг ни пуска на студено и тъмно като в игра на сляпа баба насред изоставен завод, в който една – две машини все още работят и глухо се чуват нейде в мазето.
Той прави каквото си иска.

Ялта в събота вечерта.  Препълнено е. На гости от името на Minus records идва Marco Carola.
Всички са разгорещени от сета на Liubo Ursiny. До него на пулта снажния италианец си чака реда. Tанцьорите тази нощ са роботи.
Марко Карола започва, всички усещат. На бара до входа, при прозорците на втория етаж, в тоалетните, всички едновременно са запокитени в плътния ритъм. Така както настъпва навсякъде Нова Година, така се премина в епохата на Карола. Там, където времето не тече непрестанно напред. Не. Там, където то се повтаря… докато не забравим какво е било преди последната верига от звуци, по която се движим като трамвай по образуващи кръг релси.
Това, което действа на съзнанието като сладка и силна упойка е БАСА. Звукът е въздуха, в който е проникнала и се е разпростряла и до най – тъмния ъгъл гъста до невъзможност мъгла, мъглата на БАСА. Ударната вълна застига скоропостижно и неусетно. Kато надстопроцентово съдържание алкохол в кръвта, където времето не тече непрестанно напред. Там.
Източникът на всичко това ? – ТАМ стои и не мърда, прав между два грамофона.
На всички страни от котлоните всичко ври и кипи. Пулсът на минималистичния ритъм тупти, връхлита в мъглата на баса като граблива птица, която наместо да се спуска, кълве и разкъсва, само снове. Трепти отгоре невидима като ангел, ръсейки с криле минуси и до най – тъмния ъгъл.
Тенджерата е под високо налягане, след малка вечност започва и да пищи предупредително. Появява се нещо като първия гласов семпъл. Не цяла дума. Не, това не е нужно в този момент – никой наоколо не разпознава вече думите на никой език. Това е вик първобитен, племенен зов. По – точно ехо от ехото на такъв. Идва като първата кисела краставичка мезе за изпил половин литър водка руснак. Първата изстреляна топка сняг. Тя започва да се отблъсква от излъсканите полирани стени в рокамболи и след всеки следващ се завръща все по -малка, като парче дърво, от което хвърчат стружки изпод равномерно длето. Все по- рязко и отривисто. Пинг – понг по повърхността на ушните тъпанчета… тъпан на вожд или заклинател ? Ехо от ехо от ехo…

Викаше ли някой ?… бийта продължаваше да вали равномерно, давейки всичко в захлас. Добро чисто потапяне в разтвора на минимъла. Че даже и по – добро: На няколко пъти професор Карола направи показна лоботомия, прекъсване на връзката между двете мозъчни полукълба – бас и основен минимъл ритъм. Само така може да се нарече неговата версия на похвата с нагнетяването. Такова на практика липсваше – абсолютно чист разрез. Вместо да завърта високи/ниски честоти, той направо ги изключваше, изолирайки основния мотив от два – три бийта. Тези тънки капиляри, в които циркулираше сгъстената целокупна кръв на посетителите в клуба. Пълна изолация и общо съсредоточаване. И наместо да пусне пак завесата на баса след мига откровение, Марко поставяше нови един – два бийта редом до другите. ТАМ, в най – чистия разтвор те се завръщаха. Не идваха като нови чужди тела, а като временно липсвали. И наново биваха включени.  Италианецът събуждаше за нов живот мозайка скачени съдове без да трепне дори, че той, сам човек, отговаряше за системата, която единствена ни крепи.

…
Имаше ли го това ? Кога беше ??  Случи ли се нещо??? – изтрито е в паметта всичко от БАСА. Картата и часовникът са празни като бяло платно. От БАСА от БАСА от БАСА! От този невъзможен за добиване БАС. Точно, когато сме навътре във фазата, при която не сме съгласни на никаква промяна, сигурни че не може да съществува нещо по – добро, се оказва че има такова, че даже и по – добро. ТОЙ започва да се разстяга по – надълго. Усещам как с всеки НЕГОВ удар мембраната на колоните се прибира и издава напред все повече и повече. Като сонда, която добива нефт от максимална дълбочина ? От началния първи миг на всеки изблик БАС  до края му, времето е небивало много. Няма такава дълбочина!… Но е факт. Моментът на катапултиране, толкова сладък, но кратък, винаги предизвиква жал със свършването си, която бива компенсирана единствено с повтарянето му. А ето, че сега той се уголемява, разстяга се и разпръсква със всяка своя дълбока и дълга поява мъката и сее в добре прекопаните с бийт редове радост.
Редове радост. Редове радоcт. Редове радост.

Опитвам се да си спомня за протокола всъщност кой склед кого и по колко и кога пускаше, но паметта ми е запълнена като с вакуум от едно – единствено в целия космос поле. Dj Hidden.

В студената софийска Задушница за любителите на сайкъделик транс музиката имаше място, къдетo да се сгреят и разтворят докрай в бульона на собствената си вечна душа. Партито с Тристан на 4 км ще остане като крайъгълен камък в историята на родните електронни партита.

Трансърските не са много, особено пък на закрито, както не са и много псай феновете никъде по света накуп по това време на годината. Но у нас сега се случи наистина перфектно събитие. Точно определено звучене през цялото време с правилно подбраните и подредени родни и чужди артисти. Псай безкомпромисност с Tripitale, голямото име Tristan, който показа чудно премерен скоростен усет на живо, по – добър от албумните му изяви и накрая Климент в транс амплоато си Once Upon А Тime).  Като декор добре сияеха новородените плетива на Анджела и дефилиращите иностранни психоплатна. А сред посетителите се отличаваше не само Пловдивски легион, но и гръцки кохорти. Нямаше никакви компромиси в качеството на всичко и съвсем закономерно нямаше и нито един недоволен посетител… няма и как да има такъв, когато всеки познаваше всеки.

Като среща на стари партийни деятели по повод на предстоящи избори…

Пъстрите и същевременно в унисон помежду си трансъри са си затворен кръг по всички страни. Срещал съм неведнъж хора отблизо и далеч, които не възнамеряват да слушат нищо друго освен сайкъделик до края на земните си дни. Но затвореността на транса отстрани е само привидна. Когато се получи толкова добре изчислено парти, макар и то да не е на открито сред природата, енергията на всички замесени действа като пречистена кръв… и кръга се отваря. Само че навътре. Пътуването в транса е насочено към самата същност на човека, която той открива, че е безкрайна, съсредоточено унесен с помощта на добре подбраните звуци.

Множество очи, затворени в едно по – голямо, отворено.

Jean Michel Jarre дойде и покори най – после и България. Това се случи на най – подходящото възможно място. В новопостроената ултрамодерна Арена София. тя се изпълни с 12 000 почитателя на френския електронен пионер.
Така бе открито тазгодишното турне на 63 – годишния родоначалник на електрониката от 70 – тте (заедно с германския квартет Kraftwerk). В България. Нещо, което никой не очакваше при традиционо фееричните негови спектакли на открито в популярни точки из целия свят. Но София Мюзик Ентърпрайзис доказаха за пореден път, че са на световно ниво като докараха у нас едно име, което е познато на всеки човек и се е превърнало в нарицателно.

Залата е постижение, за което тепърва ще се говори. Озвучението бе най – доброто, което е чувала някога нашата страна изобщо, на каквото и да било събитие на открито или закрито. И като добавим и невероятното мултимедийно “Жар-ко” шоу, ефекта бе съкрушителен. Началото бе дадено като Жан – Мишел се появи от срещуположния на сцената край, излезе от една вратичка на трибуните и тръгна между хората по редовете, за да стигне до сцената при своя бенд. Хора от всякакви възрасти ставаха, здрависваха се и го прегръщаха…

След толкова много години музиката се разви и напредна много отвъд първите акорди на французина. и въпреки това продължава да има заклети негови фенове и у нас, още от времето на Желязната завеса. От една страна трябва да посочим, че днес повечето му композиции звучат на място единствено като фон на игрални филми в най – добрия случай и голямата му заслуга на откривател на нови насоки принадлежи на историята.

От друга страна перфектното единение между звук и образи, родило се в главата на безподобния гений, не е закотвено в определна конкретна форма или момент. То плава и се изплъзва наново като вода между мозъчните гънки и неизменно намира отклик навред – ако не една от мозайките на оригиналния творец, то друга. Всички негови албуми се състоят от по едва няколко парчета и всяко с едно и също име и пореден номер. Версиите обаче са различни, така че всеки да може да открие нюанс, който да му допадне и това е най – характерната черта на този творец, която личи с пълна сила и при живите му изпълнения.

Някои станаха от местата си и отидоха отпред да танцуват на Chronologie 2 и Equinoxe 5 – със сините лазери, които мърдаха плавно като като крака. В другата крайност бяха голи инструментали като Magnetic Fields 1 в началото.

Определно оставиха чувство като от разтърсваща опера Chronologie 1и Rendez Vous 2. Мощната звукова вълна ни накара да мислим, че покрива ще се отвори всеки момент. В такива моменти лазерната покривка наистина ни караше да вярваме, че се намираме на полигона на излитаща совалка.

Анимации също не липсваха, Equinoxe 4 ще се запомни с характерния видеоклип с сините хора с жълти бинокли. Те се взираха насреща на публиката от гигантския екран в люлеещи се морски вълни, които прерастваха в междузвездни тунели и в човешко ДНК. Най – класическото парче, Оxygene 4, което французина остави за първи бис, ни показа как се отдалечаваме от една синя планета много надалеч и бързо без да стане ясно коя точно бе тя.

Oxygen 7 бе една от най – универсалните му композиции и накара всички да станат на крака. Определено кислородната серия остава като най – стойностно постижение в дискографията на Жан – МИшел Жар с всичките си части и преработки през годините – и не само в неговата дискография, но и в летописите на музикалното наследство на човечеството като цяло. Най – живото доказателство за това бе петнайсетминутната мозайка, която гения сглоби от Oxygène 2 и Variation 3. Не за пръв път му се случва, даже има и дивиди само с подобни разработки от 2007 г., но станахме свидетели на родилните мъки посредством невидми за нас камери. Човекът – оркестър свири на арфата от лазерни лъчи с ръкавици и на китарата – синтезатор. По едно време се заигра с едно цилиндърче с метален накрайник за въртене, то приличаше на мини  граната, но оказа върху басите ефект на изстрелване в хиперпространството…

Концертът може да се определи като че ли най – точно ако заимстваме термина Космическа Опера, едно течение в научно – фантастичната литература, в което действието се развива в рамките на хиляди векове и галактики, нещо за което се изисква визия далеч напред и във всички посоки.
Досущ като творбите на Жан – Мишел Жар.

Този път даже  и по неговите стандарти се понапъна в  Мixtape 5. Клубът бе приятно пълен, звука – супер, прожектираше се  качествена анимация.

Дом се разигра не на шега в комбинативнa подборка с нарастващo безкомпромисна агресия. След като отдавна няма конкуренция на брейкс сцената в България просто реши да предизвика сам себе си. Сякаш жадуваше да ни наблегне колко важно е, че след повече от дузина години в бранша и безброй сингли излиза най – после цял албум на воините… на име “Воини” (Warriors).

Още в началото на вечерта ръцете на всички бяха изправени като с невидим пистолет на Get Up, първа и от албума… и така до края, когато Дом раззина паст от кеф. Не като уморен за сън човек, а като тигър, пуснал за малко между зъбите главата на слушателя. Аз бях готов да оставя моята на място.

Снощи, на седми откомври, в Клуб Ялта се случи събитие от световен мащаб. Добре познатия на България още от клуб Индиго техно гуру Adam Bayer избра София за място, където да отпразнува петнайстия рожден ден на лейбъла му Drumcode.

Най – напред той не дойде сам, а с шведската си сънародничка Ida Indgberg. Няма как да не се сетим за съвместната визита на техно гиганта с Магда по покана на Метрополис отпреди две години. Изненадващо русокосата скандинавка се оказа не само с добри сини очи, но и със съвсем прилични умения зад пулта. Аудиторията остана доволна от почти лирическото и чувство за ритъм.

Адам даже не се появи в клуба преди три и нещо след полунощ. По този повод някои от по – старите фенове се поизнервиха от тактиката на Ялта, промотирайки доста родни диджеи, да остявя чуждестранните звезди да започват все по – късно и по – късно… когато доста хора са на прага на неадекватността, но това е друга тема.

Байер застъпи постепенно и джентълменски изчака до четири и половина. И отново си припомнихме разликата между шампионската лига в този спорт. Уж смесва добре познати имена, Paul Ritch, Carlo Lio и Calderone в ремикс, пушките Joseph Capriati и The Advent, но разликата се набива в очи веднага. Малката Ида – също като героинята на Андерсен – сяда на столче до него и въпреки, че играе на хорото с големите вече, поостава да понаучи едно – друго. Байеризацията на саунда застъпва още с първите мотиви. Вярно, че  е хаус, а не техно, но въздействието е една идея по – зашлевяващо дори в затишията на парчетаta.  Dirty Thoughts – едва долоявимия вокал – при Байер той никога не се чува отгоре в тона на жестокия риръм пришпорва до пяна в устата, после ни масажира прешлените на всички с деликатеса Funk It Up, само за да ни зашлеви пак с някой камшик като Take Dat на Ben Sims. Рано – рано забелязва страстта на ялтенци по избухванията и не ги разочарова. Самоче тук именно личи най – отчетливо специфичен почерк. Не знам дали винаги прави така, но със сигурност не бях чувал друг да използва така нагнетяванията и преходите между парчетата: Докато всички дълбаят в едното или другото или и в двете поотделно, той пък използваше често именно насъскванията на честотите и завръщането на баса за вкарване на следващия трак в играта. Вярно е – и други добавят още в средата на педин трак следващия  или пък допускат куки – анонси, но тук ставаше въпрос за повтарящо се действие неизменно в един и същи момент и така през целия сет. Тъкмо започне да се катери обратно към високото падналия мотив и зведнъж редом до него в същия коридор изплува още един състезател и продължават напред двамата заедно в щафетата.Невероятно, но той изнесе порядъчна лекция по този въпрос.

Екрани пред пулта представят впечатляващи анимации с мозъци, кабели, тела и тунели. Оказва се, че ги е направил сам Любо Урсини. Браво Любо, обърках те с чуждестранен екип.

След Kaiser Disco – Drum, изникват дълги серии от летописите Дръмкод.

И когато последователно ни инжектира Can`t Leave You, Stop Your Hate и Can`t Leave You в ремикс, започвам да осъзнавам, че това наистина е единственото празнуване на голяма за цялата електронна сцена годишнина. Не е просто едно обикновено парти за двамата шведи, които започват и да пускат заедно от време на време, докато отвън вече има задръствания с тролеи, коли и тролеи. Да, публиката в Ялта винаги си пляска и иска още, а по някой път работното време на диджея не свършва, дори  и това на местните да започва, но тези скромни, внимателни и едва откликващи люде от севера просто нямат практиката да показват толкова явно емоциите. И въпреки това се усмихват, очаровани.

Часът е осем и половина сутринта и звучи Adam Beyer – No Rain като задаващ се гръм.