Американския “зъл гигант” Vice в компанията на още по – големия брат Adidas хвърлиха тежка сянка върху родните стандарти. Парти Центъра на 4 километър по американски бе организиран в едно наистина мащабно и изпипано до сетния детайл партенце. Сладко като ритащо с кецки на скейтборд детенце.
Родната Дъбстеп сцена застана редом до Екатерининбург и Гент и приюти едно от партитата по случай десетгодишнината на лейбъла Ad Noiseam. Надойдоха воеводи от запада като Hidden и Broken Note, които застанах редом до Balkansky и Loop Stepwalker.
Опитвам се да си спомня за протокола всъщност кой склед кого и по колко и кога пускаше, но паметта ми е запълнена като с вакуум от едно – единствено в целия космос поле. Dj Hidden.
…отказва да свърши, отказва и да намали. Продължава постоянно да се нагнетява, много след като вече всякакви граници са преминати. Това определно не е по план – поне не по начините, които ние сме виждали или може да си представим, това не е и по неговия собствен план. Не само, че още не е дал име на канонадата, която не попада в никой познат стил. Зададена е качествено нова посока.
От непознат нам вид. От един хищник…
Проводихме нощта с появилия се най – после дъжд и македонеца с култовото име Дарко Степич (Darko Stepic). Някои започнаха да измислят на момента имена като Брейко Битич, Тего Тегич и прочие, но всички замлъкнаха при неговия високочестотен дръм. Неслучайно за госта се шумеше не Exit.
Disphonia (на снимката) от гръцката организация–братовчед на H.M.S.U. – Funxion Crew, накара всички да не обърнат внимание дори на Black Sun Empire.
В интерес на истината, именно гърците покориха феста на “фалиралите Балкани”.
Закотвих се по средата на скачащата тълпа. Погледнах листа на близката колона. Името, определено за този час, бе Black Sun Empire. От Холандия. Не беше зле пича. Впоследствие научих и името му, Рене Вердулт. Той и още двама души, братя, бяха част от холандския артистичен и промоутърски колекти…
Плувах и не само хората се местехме в топло течение, стените наоколо – и те.. Струваше ми се, че ниския бял таван по средата на залата, опираше в главите ни, в крайниците ни, телата ни преминаваха свободно през него – нищо не беше преграда.
Напъвам се да си спомня откога точно не бяхме ставали свидетели как качествен чужд дръм енд бейс продуцент идва и представя едновременно комерсиална продукция – при това собствена – и също и класически ДРЪМ.
Нямаше го започналия вече да се изтърква трик с едновременното back to back смесване. Винету и Поразяващата Ръка просто редуваха удари, уплътнявайки близо час и половина.
Не бе изненадващо, че сета на Commix продължи вечерта също в реуване… на стиловете (обаче). Джордж успя да изиграе направо и двете роли “в комикса”:
True Badness се оказаха проводници на Оutlook фестивала, който се провежда в цял свя и избраха 4 км за да поканят едно от най – актуалните имена в Дъбстеп сцената – Flux Pavilion. Ако има международен дъбстеп артист, който да е излязъл от ъндърграунда в светлината на прожекторите, то това е именно Flux.
LONDON ELEKTRICITY /UK/
S.P.Y /UK/
SIGMA /UK/
DYNAMITE MC /UK/
LOWQUI MC /UK/
HIGH ROLL /Konspirator & Mocks/
Хрониката на 3-дневната манифестация е непосилно да пресъздадем изцяло, дори само що се отнася до интернационалните сили. Кулминацията, дошла не съвсем очаквано още в първата вечер, бе тандемът DJ Hazard/ MC Eksman. Станахме свидетели как благият бас на диджея може да бъде фон, а ударните вълни да идват от МС. Рядка, но сладка емоция!
Диджей Кух (COOH) без изобщо да се съобразява с час, зала, лайн – ъп и цифрата посетители се качва на пулта, който веднага му бива отстъпен и показва защо и как се пробива на най – най високата бас сцена в световен мащаб. Никой не намира досатъчно сили после и да му напомни че трябва да слезе…
Всички любители на тежкия и бърз бас бяха надлежно удовлетворени – никакви емсите, само една зала – без излишни разводнявания.
Лудият Панацеа със сребърните си зъби акумулираше напрежение, после го бълваше на басите с размахани юмруци и нечовешката си усмивка със сребърните си зъби…
…след като всички в парти централата, бяха преоблъчени до пълно разграждане на атоми като изпод земята се появиха с големите лопати двама братя – гробари.
… пултa, в края до колоните, изглеждаше като монтирано на рамото лазерно оръдие, с което „Хищникът” трепеше навремето младия Шварценегер в гъстата неприветлива джунгла.
… Нахъсани млади ефрейтори и сержантчета от “Gamma Core Records – родният хардкор лейбъл явно бе поел управлението на място.
Вертолетът наклони носа си и се заби в плажната ивица. Перките продължиха да въртят бясно още известно време, вкараха огромното туловище наполовина в пясъка, замряха и останаха да стърчат като копия от тяло на паднал на бойно поле воин.
Ogonek явно се бе заредил наистина от мястото на събитието. Кацна на пулта на самия монумент и ни изпрати с час и половина огнена вода директно в реанимацията! Постепенно подивелите до краен предел фенове запелтечиха с уста, очи, ръце и крака на самия пулт отгоре.
Ето че най сработената ди джей – ем си комбина (работят заедно вече 16 години) отново не слезе нито за миг под най – високото възможно качество в двучасовия си сет.
Това, което събуди хората, пренасочи анимацията в правилните коловози и просто изби рибата в морето с все спасителите, обаче бе Subfokus.
Надпревара между Графити артисти, турнир по хек на отбори, “извънземни” автоматични кокили…
…смесване на английски, ямайски и български речитатив или чист и непрекъснат Майкъл Джексън,
в разгара на изявата фронтмена на R.O.B.O.T.F. скочи долу само за да подаде запокитената до сцената футболна топка.
Всички сновяха из гората, по пейки и огньове, любуваха се на гледки и беряха ядивни гъби, пиеха заедно вода, бира и ракия под звуците.
Не знаем дали там в Холандия, Англия или където и да е тримцата са попадали на такова ято пирани, кълвящи баса така безотговорно, безскрупулно, така без задръжки ?!
Залата с къпещите се в сладката си собствена пот настръхнали от качествена храна зверове е последния останал на този свят остров.
Бяс по главите на конвулсиращите роти роботи.
Лява ръка, десен крак се вдигат рязко – траекторията спазена, после другите – дясно и ляво, и пак лавина регулировчици махат във такт.
Oхраната – вечните дошли отдалече широчки, надменно гледащи отгоре на юношите като Стоичков на рефера, чешещи се не където ги сърби тарикати.
Ритъмът да насича, баса да е дебел…
В музиката ми присъства много напрежение ! Като битка е, само че от звуци… с целия този “мръсен злобен” бас.
… но целта е да се внесе баланс и атмосфера с по – дълбоко звучене. Да се вкара и малко сърце!
Когато музицирам, аз виждам картини в съзнанието си и се опитвам в крайна сметка да им придам звукова форма.
Бас – патриотите на бъдещето Ogonek, Cooh, Konspirator, Acidtrip, Targy, Ехо и Mocksне изкараха навън трещящия в черепите им ритъм, осветиха подобно на падаща от небосклона звезда нови хоризонти, ярко изсечени в градската плът. Изместиха многоетажните блокове на Младост-та от оковите!
Лари (Calyx) е известен с това , че почти през цялата си кариера работи все съвместно с други свои колеги, въпреки че дори има свой собствен лейбъл. Най – плодотворно е и последното му стърудничество с Норвежкия майстор Teebee, с когото гостуваха в столицата на едно от най – незабравимите Дръм Енд Бейс партита. Най – после е хванат на тясно насаме да отговори на няколко въпроса след сета.
София
Двайсет века и малко след Христа
Хелоуийн, Задушница, късно през нощта….
…WIND WARRIOR KILLS…. Двамата се ядосват не на шега и като две оживели наново души в лоното на нощта превръщат валяка в танк. Снажният отброява обратно отпред: 5 , 4 , 3, 2, 1 и започва най – бруталната стрелба на две картечницици в нещо като трета световна война, в която има само една биеща се страна…….
аз предпочитам да съм там, където не достига светлина, встрани от мейнстрийма. Всички артисти, които са смели и не признават границите, за мен са истински герои – затова аз правя същото.
“Ние всички идваме от едно училище – Старата Школа на 80 – тте и 90 – тте.” “Всички карахме БМХ и скейтборд, всички имахме петна боя от графити и в главите на всички ни звучеше изгряващ брекбийт на фона на класическия соул.”
Това, което ме оформи като артист е факта, че когато слушам парчета за удоволствие не се стремя да чуя някое страхотно парче, после друго, после още едно… а като чуя едното да го свържа мислено с друго, после него на свой ред с трето и така именно се получава цяла история.
Ако при основаването на Good Looking Records някой би казал на изключения от училище на седемнайсет годишна възраст Дани Уилямсън, колко време ще просъществува звукозаписната компания, младия дижей, изкарващ си хляба зад пулта едва от три години определено не би му повярвал.
графити – артист, който окончателно преобразява дотогавашното разбиране за Джънгъл…Това вече е „Градската Джунгла” Дръб енд Бейс. Едно по – дълбоко и замислено звучене, резониращо с бита на гетото.
