И се появява Хорас Анди.
Глас – откровение, който сякаш извира и от нас в същото време. Всеки познава от раз сякаш в него собствения зов на душата си.
Всички се развикват сюрпризирани сладко, когато всъщност, той вече е там. Изникнал отведнъж. Търпелив. Чакащ. Най – благия човек, който познавам.
Три Ди ни прекарва през различни нива в темпо, танц, цветове и послания.
Той се върти във финалната вакханалия от акорди подобно на модел на спиралата на ДНК – избил накрая невъзможен генотип.
С измерения , порядъчно разпръснати из безкрая.
човек се паркираше на стените – канапета и се потапяше в море от мотиви и вълни ламаринени потракавания. Бяхме пренесени в херметизирана от останалия свят цистерна. Цистерната се въртеше и пренареждаше отвъд затворените ни от удоволствие очи подобно на гигантски рубик-куб от звуци, а ние – “Не ми се мърда наникъде!”
…присъства една стряскаща честност за всичко…
…меланхолията e чувство, което следва да се изживее докрай…
…започваш да вадиш от себе си неща и ги превръщаш в нещо друго, метаморфози.
Онези, които бяха изпълнили залата, знаеха за какво става дума в изпълненията на гостите, и музиката им беше достатъчна. Прозвучаха култовите и силно аплодирани “Аmerimacka”, “The Hearts A Lonely Hunter”, “Illumination”, “It Takes A Thief” и най–най-култовото – “Exilio”.
Изненада беше и почти тричасовото всеотдайно изпълнение на групата, викана 3 пъти на бис.
Атмосферата изцикля. Върху самата сцена – шатра лепнат цветни проекции: индианци, шамани, всевиждащи очи и мандали. Отгоре насред морето от о блаци плава пробудената дива луна.
Боси хора газеха поляната в такт пред вигвама на заклинателя, надавайки викове като в друга епоха и континент.
Не спря епичното слово, докато не надделя зора над нощта.
Всеки запознат със саунда на Dead Can Dance изпитва затруднение да го определя. Чувам го и в главата ми се върти неокласика, готически рок, грегориански препратки, ритмичен дарк уейв, азиатски уърълд, ембиънт, ню ейдж…
В захлас от музиката на Брендън Пери предпочитам да не мисля за еклектика, евклиптика и минимализми на музикални форми. Чувам нещо красиво, което ми образува картини. Блендата се носи уверено в залата – нисък баритон, равен като морски хоризонт.
Продиджи излизат на основната сцена в първата вечер (13 август), като преди тях ще се изявят Apollo 440. Щафетата след полунощ поемат британците DJ Andy C и MC GQ.
DJ Shadow е на следващата вечер (14 август).
На финала – Gorillaz (15 август).
Лек повей с дъх на тикви от Хелоуийн, отразен в настроените на специфичните звукови вълни фенове. Те търсят като приучени към хранилка опитомени животни баса, с който са свикнали до степен на пристрастеност, ала Климент ги отпраща със своята колосална перспектива в непознати им дълбини. Трасиращи транс, дъб и фолклор коловози.
В Парти Центъра на 4 – ти километър се празнува се рождения ден на Боб Марли навръх Задушница.
” който иска да скача тук пред нас, ако ще скачате, качвайте се тук при нас и скачайте после обратно”
“Ето ви парче от новия им албум – само баса дано издържи – а, то е Клиър Саунд системата тука, ами – На ви тогава!!!…”
“използвам момента да се снимаме , а така, бро, снимай тая тълпа, Ръцете горе да видя! Добре, айде сега още една снимка! Внимание! Тази е за мама!”
Снощи, уважаеми Дами и Господа, в голямата лаборатория на 4 КМ, наречена неслучайно Парти Център, опитните млади софийски, несофийски и чуждестранни зайчета бяха подложени на ултрасвръхканализираната терапия на новоизобретените лекарства на групата Балкански Учени.
Трип Хоп изпъленения в есенните уиски изпарения насред голямата зала с продължаващия вече 20 години вече експериментатор Джош Евелин, както е истинското име на “Кошмара ….” на живо.
Хора се катереха по пътя на Ботевата чета, разглеждаха къщата музей на Баба Илийца в близкото село Челопек, подпечатваха си на хижа Околчица книжките за туристическите обекти, прескачаха се из склоновете нагоре с кози и полудиви стада магарета, делтапланеристи скачаха от специална скок – писта
двама души се превърнаха в обединени със синтезатори и компютри хибриди, които с нарастваща откъм 10 000-та тълпа емоция, взривиха морето и го запратиха отсреща до Грузия и обратно.
НЛО ни поздравиха и захвърлиха микрофона преди да се откъснат от земята и да отпътуват в космоса….
с нас.
Честно вярвам, че всички живеем в един сън и ако искаме да се освободим от него, можем веднага да го направим. Но трябва да искаме, а повечето хора не желаят. Този сън е основан върху материализма, любовните отношения, нещата, с които сме били отгледани, които родителите ни са ни разказвали. Това са едни полулъжи, идващи от хора, които ги е грижа за теб, но които потварят едно към едно това, което са чули от своите родители, от училището си. Просто не вярвам грам в тези работи вече. Вярвам в това, което аз откривам, когато пътувнам, в това, което аз чувствам…
Моби бил чул, че е единственият фестивал в света, възникнал в знак на протест. Стигна и по-далеч: извини се на сърбите от името на своята страна и ги поздрави, подчертавайки, че най–лошият президент в историята на САЩ – Джордж Буш, вече го няма. Сърбите крещяха зверски.
В България пристигат едни от последните мохикани на електрониката на 90 – тте, едни от малцината Големи, които все още не сме виждали на живо на родна земя, идват ни на гости в Борисовата Градина легендите на електронния звук – Future Sound of London. Гостуването им на “Park Live” е първото им участие, след като 10 години отказват всякакви покани за изяви.
Artmospheric реалността бе докрай потопена с дъжда, от който всичко прогизна и на втория ден хората се стекоха надолу през хижа “Тръстена” и нейните чудни плантации от малини и бъчви с малиново вино и още надолу…надолу – чак до влака.
“Когато става въпрос за разголване, драговолно предизвиквам с това възприятията на хората. Но това също така е и осмиване на самия себе си, тъй като аз всъщност не съм сладур или секси натура“.
В продължение на тези няколко нощи на Беглика, няколко стотици глухари, бяхме наизлязли необезпокоявани в пълната прелест на пълноценни същества в естествената си околна среда и бяхме глухи за всичко друго освен за осъществилата ни се неподозирана обща мечта.
Разкрива се съществуването на един необикновен черно – бял „подземен” свят в характерни порутени помещения. Там се веселят и танцуват странни млади хора.
не София, ами Индия, Бразилия, Африка, Ню Йорк, танго, самба, заклинателски танц, арабска чайна..Луис Армстронг, Костурица, ” Лудо Джоре До”, Виетнамско…
Да си част от една определена сцена е много успокояващо, защото наоколо ти има хора, които се интересуват от едни и същи неща, и заедно с популярността на сцената се вдига и твоята популярност. Ако искаш да правиш нещата по свой начин обаче трябва да си много по-упорит.
кавала на Теодосий… кавала на Теодосий… Кавала на Теодосий всеки път втрещяваше. Това бе и китара, и бас, и пулт, и говорене… Директо от самата планина… от дървото, от природата, от душата! Който снимаше с апарат, спираше. Който пиеше, оставяше чашата си. Който си говореше с други замлъкваше. Всички стояха с широко отворена уста. Встрани една от посетителките бе майка с кърмаче на гърдите. Бебето и то бе омагьосано…
През това време Амон Тобин, бразилеца, живящ в Сан Франциско, слуша, усмихва си, качва се на пулта и залепва за плочите малки въртящи се пръсти. Бразилецът е приел предизвикателството на балканците с кавал, глас, китара и бас. Човек или не, Амон дава в началото още на всички да разберат, че иде реч за океан, не за море…..
Трики бе черното чедо на гетото,
а Три-Ди рими реди по начин неотразим на три неделим
Минерва обяви, че се търси човек, който и да е, да прави бийтбокс редом с Шеви наместо барабаните….никой не понечи. И тогава тя го направи. Зареди бийтбокс на микрофона си, докато Шеви поддържаше втори бийтбокс редом с рими…. Певицата започна да свири с уста по фамозен начин в продължение на няколко минути…..Шеви запя едновременно с два микрофона, а ветерана – саксофонист Филип Ноа извади друг специален двоен по размер бас саксофон, с който се превърна в електронен мишпулт….
аз предпочитам да съм там, където не достига светлина, встрани от мейнстрийма. Всички артисти, които са смели и не признават границите, за мен са истински герои – затова аз правя същото.
….Тричасовият му терористичен сет премина през абсолютно цялата история на електронната музика – от най-лигавия възможен хаус до невъобразими грамофонни зверства….
….Тери Райън изкърти, изчисти и извози всички мивки, с които Кръш не се беше разправил….
Juno Reactor
Към днешна дата проекта на някогашния транс гуру Бен Уаткинс представя едно съвсем друго лице, лице което обикаля света и успя да спечели симпатиите и на родната публика. 9 – членен състав от общо двама китаристи, една певица и 6 чернокожи перкусионисти, които в продължение на 8 години взривяват публиката с невиждано никъде шоу.
Така [...]
Индийски флейтист, Реге MC, Японски китарист, Мексиканска певица, Южноафрикански барабанисти, класически композитор, порнозвезда, Конгоански бог на гръмотевицата, двайсетметров Бетонен стълб….
ВЕЧНО РАБОТЕЩ ДВИГАТЕЛ !
Облаците порозовяват без време и заблестяват подобно на белите страници на отворена за пръв път книга. Омарата чезне под блесналото слънце на две хиляди стъпки височина. То огрява накацалите като орли по ръбатите скали хора. Те се разсъбличат, едни се смеят, други снимат, трети се мият, четвърти правят бийтбокс или редят рими, други просто пият малиново вино от близката хижа…. мнозина танцуват подобно на пияни индианци, напуснали поста си. През дървета, скали и облаци звучи разпускаща музика от намиращата се по – долу на голямата поляна в лагера сцена.
да видим нашата планета като една банка, от която не трябва само да се взема без да се дава… реално като една банка на болката.
Какво е общото между Египетските пирамиди и календарите на Маите. Непознат мост между океани, оцелял незнайно колко хилядолетия. Как е възможно хора от най-различни краища на този свят да имат идентични думи с еднакво значение в своите привидно тотално чужди езици.
Достигайте психологично израстване като отделни човешки индивиди и надграждайте този свой опит на групово ниво. Предполагам гледам на този род естетика като пост – човек, но все още се чувствам като част от това историческо настояще.
Никой не притежава космоса, никой не притежава погледа. Ние всички сме само филтри или програми за тълкуване.
Излезе дългоочаквания нов студиен албум на легендарните Depeche Mode – Sounds Of The Universe. Това е дванайстият студиен дългосвирещ албум на легендарната формация, започнала от малкото Английско градче Базилдън преди две десетилетия, която без всяко съмнение е най – ремиксираното име в света на музиката….