Ще видите зала „Христо Ботев“ напълно преобразена с огромни падащи завеси за по-добра акустика, окачен таван под формата на медуза над дансинга и сцената. Пет машини за изкуствен сняг ще допринесат за по-уютна и романтична обстановка. Разбира се в духа на Св. Валентин ще издигнем еднометрови балони във формата на сърца – символ на любовта.
OLIVER $ – Jackmode, Germany
special guests DJ DONCHO & ALEX RAEVA
JASSEN PETROV, DJ STEVEN, DJ SMURF
OPEN: 21.00, START: 22.00
билети от Eventim & Ticketstream
ПРОМО – 20 лв. (до изчерпване на количеството)
ПРЕДВАРИТЕЛНО – 25 лв.
НА ВРАТАТА – 30 лв. (след 24.00)
доста от редовете седалки бяха автоматично прибрани в новообразуваните стени около клетката с танцуващи хора.Всичко заприлича още повече на научно – фантастичен филм, когато се развихриха и двата Kryomen – робота. Най – новия писък на утрешни ден, пробил и озовал се и у нас още през 2011.
Италианецът събуждаше за нов живот мозайка скачени съдове без да трепне дори, че той, сам човек, отговаряше за системата, която единствена ни крепи.
Пулсът на минималистичния ритъм тупти, връхлита в мъглата на баса като граблива птица, която наместо да се спуска, кълве и разкъсва, само снове.
Точно, когато сме навътре във фазата, при която не сме съгласни на никаква промяна, сигурни че не може да съществува нещо по – добро, се оказва че има такова, че даже и по – добро.
…в този момент никой наоколо не разпознава вече думите на никой език.
Реши да отначало да пробва с минимъл, следейки внимателно реакциите на хората. Те пак бяха напълнили заведението доволно по етажи и възрастови групи. На втория час пък заложи ударно на вокали. не като отделни семплирани мотиви, а последователна подобрка от колаборации. От толкова много “тек”-ове напоследък бяхме забравили какво е това женския глас. Но ето, че все още има диско жокеи от страта школа, които знаят и две, и двеста да снасят.
Не е просто едно обикновено парти за двамата шведи, които започват и да пускат заедно от време на време, докато отвън вече има задръствания с тролеи, коли и тролеи. Да, публиката в Ялта винаги си пляска и иска още, а по някой път работното време на диджея не свършва, дори и това на местните да започва, но тези скромни, внимателни и едва откликващи люде от севера просто нямат практиката да показват толкова явно емоциите. И въпреки това се усмихват, очаровани.
Каменните блокове на безличния колос бяха разграфени в мрежа от прицели, после започнаха да се вадят, въртят и разместват. Приличаше и на космически кораб и на джобна игра Тетрис. Кулминацията на виртуозното няколкоминутно анимирано шоу, бе последователното излюпване на познатите комикс герои. Супермен, Джокера и останалите… Сега обаче се намериха хора, които да възкресят многопластовата идея и да и вдъхнат нов живот. Музиката спираше, хората се заглеждаха и забавляваха като това се повтори и накрая…
Този симпатично усмихващ се Виктор изпипва стила си, и като музика, и като външен вид.
Толкова внимателно и неизменно винаги инавсякъде, че се получава именно така нареченото клубно усещане за знакова принадлежност.
Той е символ, емблема…
И именно това чувство за горда принадлежност е продукта Калдероне, чийто ексклузивен вносител у нас е клуб Ялта.
Надали и друг може да си го позволи. А същото важи и в обратната връзка
– надали сам той би помислил да поиска нещо по – различно от Ялта или пък да не дойде там пак.
Много истински човек. Жител на иначе скучната американска столица Уошингтън, той дойде с черна къса фланелка. На нея – самотна класическа американска “muscle” кола . Красива, спортна и лоша. Този Dodge от 70 – тте се оказа и неговата лична кола. Човек, яздещ на гребена на свойта мечта.
Локо се завърна “на котлоните”. Поредуваха се, на Али не му се слизаше, Локо пък бе като току – що влязъл във фитнеса и така трябваше да се пуснат заедно. Слънцето като чу и то за какво става въпрос, послушно изгря.
Фойерверките в петък, пети бяха призори, когато Локо и Али изпраскаха запомнящ се финален час съвместно. В шест и половина сутринта на Какао Бийч бе толкова пълно, колкоКакто винаги, на сутринта хора танцуваха във водата и никой не искаше да се свършва.Кто и в два.
В локомотива е Дарън Емерсън, диджеят – съосновател на култовата електронна формация от 90 – тте. Започнал, милият, по – рано. Да няма недоволни. Е няма няма няма! Нито един, озовал се под шатрата на Джей Би след 1 часа през нощта не остава недоволен, без значение дали предпочита хаус или техно. Супермен Емерсън подчинява всички на равномерния ритъм, така добре познат от ранните издания на Ъндъруърлд и така ценените му сетове. Сега за пръв път и ние ставаме свидетели на уменията му „от първа ръка.”
Германецът, разбира се, е германец. Всичко е предвидил. Изчислил е предварително какво ще пуска. Отдавна е нагодил биологичния си часовник и не му е проблем това девето или десето поред парти. На лице и фигура не е мръднал нито с грам в сравнение с десет години назад, единствената разлика е в появилите се трайбъл татуси на ръцете. Изглежда нищо не е в състояние да го изненада – когато се случи някой пред пулта да поиска да се ръкува с него, го хваща, само че внимателно, с палец опрян в сгъвката на показалеца и средния пръст на фена… да не би някой индианец да го дръпне внезапно.
Вече над двайсет години неговата рецепта не е успешно копирана нито веднъж. Най – блестящите постижения винаги изглеждат простичко отстрани. И ето наистина, Саша не е променил нищо в музицирането си за цялото това време. Човек, спрял времето. И не само не доскучава, а уникалността му продължава да заразява целия свят безотказно.
Още с влизанто в “елемента на Метрополис” фенът се чувства като в първите елктронни години и дискотеки у нас: Леко сладникав дим. Висок таван. огроме дансинг, който измества барове и сепарета в дъното. И танцуващи хора.
Елемент е именно зала, а не клуб по стандартните измерения. Метрополис никога не са искали да попадат в категориите на общоприетите стандарти.
Винаги са търсели шорткът към вдругиден. Не към днес, не дори към утре, но към по – следващия ден.
Лоулър пристига и без да се съобразява с нищо друго освен вътрешния си усет за хаус пластика, качва всички на люлката. Започва леко – леко без да бърза за никъде. В резултат хората в периметъра на апаратурата на свой ред забравят за всичко. Отказват да възприемат, каквото и да било друго освен естествено накривените ритми на англичанина…
2128 година.
Електронно парти в клуба на Метрополис щеше да се състои в добрата стара София. За пръв път като последен. И за последен като за пръв.
В полуразрушената запустяла в двайсет и втори век София една от малкото оцеляли сгради бе НДК. И именно там щеше да се проведе рейва – в [...]
“Димата” бе посрещнат, както навярно сме посрещнали руските войски за Освобождението преди 133 години.
От почетната стълбица “лекуваше” и Дон Хуан Алварес.
Chus нахлу на терена за второто полувреме НА ЗАЗОРЯВАНЕ.
Я – тоя като че ли се е поизпотил нещо. Ням вид като да си тежи на мястото наистина – не че е чак толкова млад, просто си личи, че не се е наложил все още. А Локо Дайс стои редом до него и се откроява без още да е застъпил дори и от цялата му фигура лъха самоувереност. Не, че не се справя. Досега партито бе окей, дали пък не може и още по – добре ?
Оппа! Ето! – сега вече се намеси Локо-то Дайс. Избухване направо! – Лелеее, той с първото си докосване намери в Г – точката! Класа си е и това е.
OLIVER $ – Jackmode, Germany
DJ DONCHO & ALEX RAEVA, JASSEN PETROV, DJ STEVEN, DJ SMURF
БАЛНА ЗАЛА, ЦЕНТРАЛЕН ВОЕНЕН КЛУБ, бул. “Цар Освободител” 7
OPEN: 21.00, START: 22.00
билети от Eventim & Ticketstream ПРОМО – 20 лв.
ПРЕДВАРИТЕЛНО – 25 лв. НА ВРАТАТА – 30 лв. (след 24.00)
Скилачи се оказа добър ход на Метрополис. Не знаех предварително кой Скилачи точно ще идва, знаех добре Салваторе „Тото” Скилачи, голмайстора на световното първенство по футбол от Италия през 1990 – та. Скилачим който дойде, напипа пулса и в продължение на повече от три часа успя в затрогващо равномерен сет да вплете мотиви, светски до степен фламенко.
Главата на Джош също е светило. Йонизацията идва от къдриците – охлювчета, които се въртят в такт с сновящите по апаратурата му пръсти.
Перископът на много дълга и широка подводница започва да си пробива път все по – нагоре: higher state. Все още е много надълбоко, но се познава. Само че пробиващата нагоре машина е с нов едит – странствала е през много нови морета…
Cъзвездията от по – къси звуци като вътрешни нагъвания в надстрояването на сета, които винаги звучат толкова изконно естествени в ритъма, като че са добавени от собственото съзнание на слушателя. Възпроизвеждания на отрезониралия ни мозък в сладката музикална агония. А и избираните от него вокали и ре-инструментирали са също така неусетно инплантирани духове.
Подобно на живите хора, които в средните векове, майсторите зидари поставяли в основите на най – здравите градежи.
…сред вълните пак намирам нишката – тънко вретено музика, – завихря се постепеннно плътен ламаринено кънтящ цикъл; тласък след тласък – прилив нон стоп. Прилив, на който морето – нашето, – Черно, горкото, би завидяло за безпенливия отривист метаболизъм.
Човекът – нечовек Хоутин, милия ми робот с киченцето вечно, се е навел над пулта съсредоточен само и единствено там. В техниката, която отдавна е над петдесет процента от общите суровини на самото му тяло.
Дъбфайър обаче показа най–висш пилотаж, залагайки еднакво успешно на различни подходи в частите на сета си.
…в заведението можеше да бъде видяна доволно голяма и разнообразна аудитория, а не само наскоро навършилите пълнолетие. И отново хората не си тръгнаха до сутринта, като не спираха да избухват на всеки крайпътен камък.
Джон Дигуйд. Светъл, рус англичанин с бяла фланелка и каменна физиономия. Усмихва се едва – едва, навярно от любезност, оглежда претъпкания в нощта плаж на Слънчев Бряг. Това е кулминацията вечерта – всички са на крака и аплодират.
Италианскотодуо Natural Electronic System правеше лайв сет. Бавно – бавно навлизаха, докато ритъма не започваше да се прокрадва постепенно в пулса ни.
ГОРАТА бе каквато никога не я бях виждал. Окъпана в ярко психоартмосферично зелено, тя увличаше в неведомо движение погледа навътре в себе си подобно колосален дриймкечър.
Накрая, подобно на удавник на шамандура, навалицата не искаше да го пусне, но нямаше сила да го спре, прекалено изтощена от задоволство.
От двете страни високо горе под покрива, над „изкоксилата” галактика, два други мега екрана, съставени от безброй много парченца. Върху тях отвреме – навреме елементите от митологичния фейс на Татко Карл се разпръскват и събират наново в икона от по – по – следващото хилядолетие.
ТОЙ застъпи на пулта и взе в ръце микрофона…
и се започнаха едни вълни от земетресение, изненадали метеролози, новинари и дори бедничкия мен, пробудения след вековен сън рейвър – кроманьонец.
the prodigy
Петият студиен албум на The Prodigy – “Invaders Must Die“ , който излезена 23 февруари 2009 влезе в класацията за албуми “Billboard European Top 100” директно на N 1. Чартът се образува спрямо класациите по продажби в 20 европейски държави. Само за първата седмица са продадени над 100 000 бройки, с което „Invaders Must [...]
Неусетно кога италианския диджей е изсипал тонове тракове от най – висока проба свръхкачествен минимъл хаус без дори да помръдне. За разлика от болшинството си колеги наслагва вокалните парчета не с инструментални, а с други вокални, при това не само по два наведнъж. Поради майсторското смесване обаче не ни е съдено да сме в състояние да определим точния брой мотиви.
Stephane Pompougnac – 19 февруари
Mauro Picotto – 20 февруари
Laidback Luke – 5 март
Danny Howells – 20 март
Danny Tenaglia – 10 април
Особено силно впечатление направи моментът, когато двамата представиха своята хай – тек преработка на правото Дунавско хоро и вързаха левентите за девойките.
Това бе и поредният им римейк на избрана от едно време “приказка за лека нощ, деца!”, нещо, което се превърна в обичайна практика за тандема напоследък.
Хаус минимъл – на моменти – леко техничен…
На моменти избухваха лекичко, точно както маниаците най–отпред пред колоните, които въртяха глави с разфокусиран в окръжности поглед или протягаха ръка да „чукнат пет” с диджея.
Адам Байер навлезе от самото начало в плътен акселериран контакт с публиката преди да я ъпгрейдне до следващо еволюционно стъпало на разума…
Минимъл постепенно извежда нанякъде.
А ако на някои им липсва Техно – то и се оплакват:
Идете и си правете малко Техно !
за разлика от повечето свои колеги и конкуренти, които ни се сториха ефективни със стриктен стриктен минимъл „‘щото на ‘тва се кефи та’я тълпа”, а показа свой собствен стил на смесване. Жигосан с негова лична дамга. Всеки да я разпознава отчетливо и никой да не може да изкопира.
Навън е светло, хората тръгват за работа, метрото се движи, има и неиздържали, плащат се сметки, a Ернан Катанео продължава да пуска и да си денси усмихнат там на пулта на Ялта…
Хора се катереха по пътя на Ботевата чета, разглеждаха къщата музей на Баба Илийца в близкото село Челопек, подпечатваха си на хижа Околчица книжките за туристическите обекти, прескачаха се из склоновете нагоре с кози и полудиви стада магарета, делтапланеристи скачаха от специална скок – писта , а от главната сцена на поляната звучеше Хип – Хоп и ЕмСи та пяха на живо.
бавно през звуците си проправи път, като гръмотевица през наслоените музикални облаци избистри до болка познат Трилър…..
Болка – Да, навръх рождения ден на краля се премина със сладка болка към своя собствен празник.
Paul Van Dyk започна с ремикс на култа For An Angel, към средата на сета го пусна в дълга версия, а в края и в оригинал, разчленявайки го постепенно на съставни части подобно на бързо топящ се лед под лъчите на изгрялото слънце. 123
всички – от безполовите електротехници, подскачащи в края на залата, до най-големите химици, нагмежени отпред, до лявата колона.
……не човек бе на „котлоните”, а командващ 3–4 хиляди робота компютър– мозък. Роботи, заредени с висок волтаж , движещи се с отсечени движения наоколо. Завиващи остро, въртящи се в кръг, смазваха чарковете с по бира за 8 лева, без да се стесняват изобщо… и пак наектрелизирани оживяват.
…. който влезе директно на шеста с поредица ръчни спирачки и миксиране, от което навярно би се засрамил и шесторъкия Индийски бог Шива. Това, което се случи на пулта за пръв път у нас бе всъщност ни повече, ни по – малко ами безспорния най – луд номер едно заставал някога някъде – където и да е, на диджейски пулт.
Най – дългото и най – веселото интервю на N.O.H.A. Испанка, чех и американец не само отговаряха на въпроси, но и танцуваха, станаха бармани, че и грабнаха микрофоните на свой ред въпроси да ни задават. Майтап на сцената и извън нея.
- Карл, можете ли да назовете имена на други електронни артисти, на които се възхищавате, които чувствате като конкуренти ?
– Конкуренти на мен ??!!!
Това е история за един човек, чието желание към машината било твърде сложно за да бъде изпълнено направо.
Накрая неговото желание било чуто.
Когато си в група, си като във футболен отбор, така че разчитате един на друг и се поддържате, докато да си DJ е доста самотно занимание.
Извор, който знам, че не е извор, тъй като не е естествен. Не може да е естествен със своята свръхподреденост, тя може да е произведена единствено посредством машини. Неминуемо. И въпреки това не се чувствам потиснат от бездушието.Никакви емоции не мога да отчета.Та аз трябваше да крещя, да възнегодувам и в крайна сметка да се откъсна или по – скоро да умра насред напразен опит да се откъсна оттук с разкривено лице. Но ето че лице на себе си не усещам. Нима и аз на свой ред съм се пресътворил в елемент от автоматичната фабрична верига ?!
Например американските фирми правят много лъскави игри, но японските игри са много по – оригинални, тъй като произлизат от традиционната японска култура, която е специфична за нашата страна. Тя не може да се имитира.
Уинк определя нови граници в стила Есид. Когато той се захваща с машината на Роланд ТВ 303 в Higher State Of Consciousness (“по-високо ниво на съзнание”). Името е взето от семплирани реплики на стар африканец, а пищящите пружиниращи звуци предизвикват първия по рода си пробив за електронната сцена от ъндърграунд-а до всички дансинги и класации.