На 19 май в Зимния дворец в София пристигат Кралят на Space и Steve Lawler и кралицата на техното Ida Engeberg, които ще пускат в компанията на Jassen Petrov, DJ Steven, Miss Lidiya & DJ Smurf (Roboloco) и DJ Petar. Всички те ще поведат присъстващите на 10-часово приказно пътешествие, в което сетивата ще се радват на великолепна сценография, осветление, визия, пърформанс и, разбира се, музика.

За 19 май Метрополис  са решили да избягат от комерсиалните LED-екрани и да развържат ръцете на видео маестрото D-Alien – един от топ графичните артисти в България, който ще преобрази сцената със специално подготвена 3D-mapping проекция. И като стана дума за майстори, Eastern Acoustic определено са амбицирани да запълнят залата с техника в невиждан до момента звуков обем и конфигурация,  които ще задоволят и увлекат в потока на вибрациите и най-взискателния слух.

Капризите на посетителите ще бъдат удовлетворени и във VIP-зоната на „Бал в бяло”. Декорирана от Trend Fox, тя ще се намира в най-добрата точка на залата, ще бъде снабдена със специални платформи, собствен бар, сепарета и ще зарадва всички присъстващи с още много изненади…

За първи път дрескодът в бяло ще бъде задължителен за всички, а декорацията по традиция остава тайна до самото събитие. Метрополис обаче споделят, че си падат по големите бели сфери и по белите криле, заради което специална фото зона в Зимния дворец ще бъде владение на Кралицата на ангелите – Маги Митева (Lumagi, Къщата с ангелите). Всеки, който се снима в арт инсталацията й и публикува снимката си на стената на Бал в бяло във Facebook (http://www.facebook.com/events/207632352679046/) ще има шанс да спечели покана за летнита партита на Метрополис.

Билети за Бал в бяло се продават в мрежите на Eventim и Ticketstream.

Hola.
Guy Gerber ще дебютира в България на 19-ти май. Трудно е да опишем удоволствието от възможността да ви го представим. Трудно е да опишем очакванията, които имаме за предстоящото събитие. Трудно е да опишем музикалният стил на следващия ни гост.

Чакахме дълго неговата поява. Отменен гиг в София преди време ни лиши от първата възможност, която имахме да го чуем на живо. Надявахме се да го чуем и миналото лято, когато Gerber бе сред хедлайнерите на един от фестивалите край морето, но уви не успяхме. Днес ни делят дни от първото му лайв изпълнение в България и сме убедени, че публиката никога не е била по-подготвена за подобно изживяване.

За музикалният му стил в мрежата попадаме на описанията “harmony, contemplative moods and trippy, shoegaze-inspired sounds” и “anything but conventional”, зад които заставаме на 200% и си спестяваме всички опити да бъдем изчерпателни. През годините Guy Gerber издава своята музика за лейбъли като Cocoon, Bedrock, Great Stuff и Cadenza. В началото на 2007-ма създава лейбъла Supplement Facts, който превръща в платформа, обединяваща музика и визуални изкуства. През 2011-та, съвместно с P Diddy, Guy Gerber създаде дуото 11:11, чиито дебютни продукции Tourist Trap и Let Go оставиха трайна следа на сцената, превръщайки се в едни от най-ротираните парчета през годината.

Сред емблематичните издания на Gerber са още продукции като Sea Of Sand, в партньорство със Shlomi Aber; Arc-En-Ciel с Luciano; Nothing Can Be True с гласът на P Diddy; самостоятелните му Timing; Time For A Change; Hate/Love, превърнало се във водеща тема на гостуването му в София и електронната класика Stoppage Time. Продуцентските умения на Guy Gerber се допълват от качествата му на диджей и лайв-акт, които го извеждат до позицията на водещ артист в клубни събития и фестивали по всички точки на света. Guy Gerber и Richie Hawtin са единствените артисти, които намират място едновременно в класациите за най-добър диджей и най-добър live act измежду читателите на Resident Advisor за 2011-та.

Ще завършим представянето му с цитат.

“Always play the music that you like because maybe half the people in the club will hate it but the one that will like it, will stay with you forever.” — Guy Gerber.

-Билети на цена 20 лв. можете да намерите в мрежите на Eventim и Ticketstream в цялата страна.

Седмица след концертите в Несебър, Solar ще има своя отделна сцена Solar Dance Arena в рамките на Spirit of Burgas. За там вече са осигурени друга плеяда звезди от света на електронната музика, които стилово ще обогатят музикалната програма на Spirit. На 3-ти август зад пулта на Solar Dance Arena ще застане транс иконата Armin van Buuren, на следващия ден най-обичания хаус диджей у нас – Mark Knight, а финалът е запазен за техно магнатите Richie Hawtin и Dubfire.
Летните мега събития под марката Solar ще приключат на тазгодишното издание на фестивала ParkLive на 6-ти и 7-ми септември в София, на който Yalta Club е съорганизатор.

Стив Лолър започва да пуска.

Метрополис са го поканили в зала Христо Ботев. Годината е 2007, петнайсетина години след като англичанина спечелва славата си на голям лайв – миксатор на ъндърграунд партита. Тук той е непознат.

Лампите са светнати. Лолър е обявен и се качва на пулта. Преди да започне, музиката е спряна, ударното темпо отпреди това е пресечено. Отдавна звукът не бе спиран по средата на парти. Всички са в шах. За изненада Гостът започва постепенно и без да бърза за никъде. Но с плътен несекващ отдолу ритъм. Нервното очакване у тълпата в началото плавно бива заменено с унасяне.

Светлините загасват.

…

„Добре дошли на борда. Отпуснете се. Пожелаваме на всички приятно пътуване!”

Всички удобства са събрани накуп, комфортът е пълен и в най – дребни детайли. Моторът е в постоянен ритъм, от който повече не излиза.

 Близо 5 000 „играча” напълниха закрития терен. Залата от спортно съоръжение бе превърната по план „Б” в космически кораб. Долната третина от секторите със седалки се бе прибрала навътре подобно на супер кит, глътнал сам корема си. Самите седалки бяха сгънати, редовете – прибрани плътно един над друг, беше се образувала гладка стена от всички страни на същинска арена. Четириизмерният екранен хиперкуб бе изтеглен със стоманените въжета нагоре до тавана. Пратен бе в хибернация за сметка на два предълги „соларни” екрана под и над диджейският пулт. Като филм на цял екран, само дето горе и долу черното бе заместено от богати йонизирани цветове. И всичко това в идеално осъразмерена звукова камера, звукът се блъска, лети и завръща без да губи дори частица по пътя… към нас.

Карлос се оказва стабилен, но не колкото Калдероне, който пое волана след него.

Нюйоркският латинос изпипваше отвсякъде траковете като катинарчето си на брадичката си. Степенуваше игривия минимъл с една степен по – тек – все пак е зала, не клуб. Закантваше една идея по – отчетливо. Отново и отново, докато не успя да закотви характерен почерк. Изписваше акордите със сходни заврънтулки. Душата му е втасвала двайсет и две години на пулта отатък океана, в „Голямата Ябълка”, градът, наблъскан с всички видове етноси, и все пак изградил свой собствен чар.  И при Виктор ритъма просто удря накрая на всеки такт леко с откат.

Встрани и отзад, далеч горе в тъмата блещукаха осветените като ски – скок писти пътеки между горните сектори. Някъде в средата на тълпата бе центрирана като в картечно гнездо камера с големина на бариера. Над долния й край оператор буквално залягаше, докато тя се извисяваше, спускаше и кръжеше в широки махове над всички.

В пет сутринта високият сериозен „Скарфейс” Карола застана мирно и започва от до – ре – ми. Въобще не изглеждаше да му пука какво е вървяло допреди минута. Завърташе оборотите бавно и без да бърза за никъде. Най – минимъл в минимъла!… като с всеки бийт наслояваше бас подобно на постоянно нарастваща лавина. Уредбата в ръцете му се оказа многофункционално оръжие, което диджеите допреди това бяха използвали като пистолет или автомат, а той откри и премина на режим ракетомет. И макар да не оползотворяваше всяка своя атака определено имаше попадения. Като “Pump Up The Volume” към 7 сутринта, когато зората освети ъглите на хиперконструкцията горе.

Малко преди това Карола акумулира непосилно звуково сътресение от един – единствен насечен семпъл. Сричката бе издялана и засилена до такава скорост на повтаряне, че се стигна наглед невъзможен ефект: зазвуча като протяжен момент, в който не се повтаряше вече звука от един човек, а мнозина надаваха глас. Илюзията от безкрайно множество бе пълна. Не по – малко пълна от зала, в която това се случваше.

“Локо-мотивът” пристигна този път в компанията на Hector, младо попълнение от каталога на неговия Desolat. Този тип промотиране – “по – малкото братче” – се превърна в позната практика за клуб Ялта, който бе наскоро поставен на 12 – то място в света в годишната класация на DJ MAG TOP 100.

Хектор се представи на доста прилично ниво и още по време на неговия сет заведението бе препълнено до краен предел. Направо нямаше как някой да се докопа до място за танцуване на долния етаж и да гледа нагоре Локо Дайс, ако не се е бил пристроил чинно сред телесната гора още в първото полувреме. Танцьорките бяха също с новонаточени токове. Токовете бяха този път не на краката, а на главите – протягаха се оттам по някой и друг черен рог.

А с влизането на Локо Дайс в игра към 3 часа времето замря и спря в тек хаус перепетуум мобиле. Минимъл разлики за максимум чистота на ефекта. И така за пореден път такситата от нощна смяна не успяха да съберат почти никой от Ялта. Локо работеше извънредно за родните фенове. Отвъд всякакви графици.

Плътна лазерна покривка над тълпата. Това не бе нещо ново, с подобна грандиозност се отличи и шоуто на Жан – Мишел Жар, когато два месец по – рано същата зала бе открита за пръв път за музикално събитие. Сега обаче доста от редовете седалки бяха автоматично прибрани в новообразуваните стени около клетката с танцуващи хора.Всичко заприлича още повече на научно – фантастичен филм, когато се развихриха и двата Kryomen – робота. Полухора – полумашини, които изглеждат, светят, движат се и ескалират като движени от нов и все още прохождащ изкуствен разум. Един писък на утрешни ден, пробил и озовал се и у нас. Още през 2011.
“Пришълците”  всъщност бяха D. Ramirez и Mark Knight, представени от  MC Gee.

По принцип рядко има МС в хаус партитата и “Джи” явно знаеше това, не се напрягаше излишно и се грижеше повече за цялата атмосфера, отколкото като част от музикалния съпровод. Що се отнася до диджеите, и двете светила пускаха поотделно, както и заедно. А за да е радостта на публиката бе още по – пълна, бяха облечени в екипи на българския национален отбор по волейбол. Все пак ултрамодерното съоръжение “Армеец” бе планувано като дом на популярния у нас спорт… макар и да се развива и като космически кораб.

Марк Найт отново показа своята преданост към родните фенове зад и пред пулта като накрая отпраши към Ялта за осем часово афтър парти. Но за ценителите на самото звучене по – голяма стойност имаше дебютното гостуване на Ди Рамирез пред нашата публика. Корифей с неотслабващо свежо чувство за ритъм от първата до последната минута. Наектрилизиращ и изчистен. Не хаус, а направо чист dance. И Външния му вид, нещо така съществено в съвременния музикален пандемониум, и той – ясен и открит, вместо да говори предпочита да се усмихва, искрено гледа и радва. И себе си, и околните.

Ялта в събота вечерта.  Препълнено е. На гости от името на Minus records идва Marco Carola.
Всички са разгорещени от сета на Liubo Ursiny. До него на пулта снажния италианец си чака реда. Tанцьорите тази нощ са роботи.
Марко Карола започва, всички усещат. На бара до входа, при прозорците на втория етаж, в тоалетните, всички едновременно са запокитени в плътния ритъм. Така както настъпва навсякъде Нова Година, така се премина в епохата на Карола. Там, където времето не тече непрестанно напред. Не. Там, където то се повтаря… докато не забравим какво е било преди последната верига от звуци, по която се движим като трамвай по образуващи кръг релси.
Това, което действа на съзнанието като сладка и силна упойка е БАСА. Звукът е въздуха, в който е проникнала и се е разпростряла и до най – тъмния ъгъл гъста до невъзможност мъгла, мъглата на БАСА. Ударната вълна застига скоропостижно и неусетно. Kато надстопроцентово съдържание алкохол в кръвта, където времето не тече непрестанно напред. Там.
Източникът на всичко това ? – ТАМ стои и не мърда, прав между два грамофона.
На всички страни от котлоните всичко ври и кипи. Пулсът на минималистичния ритъм тупти, връхлита в мъглата на баса като граблива птица, която наместо да се спуска, кълве и разкъсва, само снове. Трепти отгоре невидима като ангел, ръсейки с криле минуси и до най – тъмния ъгъл.
Тенджерата е под високо налягане, след малка вечност започва и да пищи предупредително. Появява се нещо като първия гласов семпъл. Не цяла дума. Не, това не е нужно в този момент – никой наоколо не разпознава вече думите на никой език. Това е вик първобитен, племенен зов. По – точно ехо от ехото на такъв. Идва като първата кисела краставичка мезе за изпил половин литър водка руснак. Първата изстреляна топка сняг. Тя започва да се отблъсква от излъсканите полирани стени в рокамболи и след всеки следващ се завръща все по -малка, като парче дърво, от което хвърчат стружки изпод равномерно длето. Все по- рязко и отривисто. Пинг – понг по повърхността на ушните тъпанчета… тъпан на вожд или заклинател ? Ехо от ехо от ехo…

Викаше ли някой ?… бийта продължаваше да вали равномерно, давейки всичко в захлас. Добро чисто потапяне в разтвора на минимъла. Че даже и по – добро: На няколко пъти професор Карола направи показна лоботомия, прекъсване на връзката между двете мозъчни полукълба – бас и основен минимъл ритъм. Само така може да се нарече неговата версия на похвата с нагнетяването. Такова на практика липсваше – абсолютно чист разрез. Вместо да завърта високи/ниски честоти, той направо ги изключваше, изолирайки основния мотив от два – три бийта. Тези тънки капиляри, в които циркулираше сгъстената целокупна кръв на посетителите в клуба. Пълна изолация и общо съсредоточаване. И наместо да пусне пак завесата на баса след мига откровение, Марко поставяше нови един – два бийта редом до другите. ТАМ, в най – чистия разтвор те се завръщаха. Не идваха като нови чужди тела, а като временно липсвали. И наново биваха включени.  Италианецът събуждаше за нов живот мозайка скачени съдове без да трепне дори, че той, сам човек, отговаряше за системата, която единствена ни крепи.

…
Имаше ли го това ? Кога беше ??  Случи ли се нещо??? – изтрито е в паметта всичко от БАСА. Картата и часовникът са празни като бяло платно. От БАСА от БАСА от БАСА! От този невъзможен за добиване БАС. Точно, когато сме навътре във фазата, при която не сме съгласни на никаква промяна, сигурни че не може да съществува нещо по – добро, се оказва че има такова, че даже и по – добро. ТОЙ започва да се разстяга по – надълго. Усещам как с всеки НЕГОВ удар мембраната на колоните се прибира и издава напред все повече и повече. Като сонда, която добива нефт от максимална дълбочина ? От началния първи миг на всеки изблик БАС  до края му, времето е небивало много. Няма такава дълбочина!… Но е факт. Моментът на катапултиране, толкова сладък, но кратък, винаги предизвиква жал със свършването си, която бива компенсирана единствено с повтарянето му. А ето, че сега той се уголемява, разстяга се и разпръсква със всяка своя дълбока и дълга поява мъката и сее в добре прекопаните с бийт редове радост.
Редове радост. Редове радоcт. Редове радост.

В събота за втори път в Ялта дойде и огря с присъствието си един от най – големите представители на диджейството, Pete Tong. По – точно на диджействането като щатна работа в радио BBC и при добро желание – понякога и на пулта на живо. Е, няма човека собствени албуми, но номера с миксираните компилации го е измислил той за сметка на това…

Човек, за който няма непознати технически прийоми зад пулта, и в същото време не обича да преиграва с бас избухвания. Премерен отвсякъде, не може да подмине факта че клуб Ялта от България е вече деветнайсетия по популярност в света и този път се раздаде. Реши да отначало да пробва с минимъл, следейки внимателно реакциите на хората. Те пак бяха напълнили заведението доволно по етажи и възрастови групи. На втория час пък заложи ударно на вокали. не като отделни семплирани мотиви, а последователна подобрка от колаборации. От толкова много “тек”-ове напоследък бяхме забравили какво е това женския глас. Но ето, че все още има диско жокеи от страта школа, които знаят и две, и двеста да снасят.

А иначе за вокалите няма нужда от притеснение, само в рамките на този месец на гости в Ялта ще придойдат и меките “трансмитери”  Markus Schulz и Joris Voorn. Жалкото е, че при тях няма да го има Juan Alvarez да ни подгрее така, че да забравим за нуждата от чужденец на котлоните.

Снощи, на седми откомври, в Клуб Ялта се случи събитие от световен мащаб. Добре познатия на България още от клуб Индиго техно гуру Adam Bayer избра София за място, където да отпразнува петнайстия рожден ден на лейбъла му Drumcode.

Най – напред той не дойде сам, а с шведската си сънародничка Ida Indgberg. Няма как да не се сетим за съвместната визита на техно гиганта с Магда по покана на Метрополис отпреди две години. Изненадващо русокосата скандинавка се оказа не само с добри сини очи, но и със съвсем прилични умения зад пулта. Аудиторията остана доволна от почти лирическото и чувство за ритъм.

Адам даже не се появи в клуба преди три и нещо след полунощ. По този повод някои от по – старите фенове се поизнервиха от тактиката на Ялта, промотирайки доста родни диджеи, да остявя чуждестранните звезди да започват все по – късно и по – късно… когато доста хора са на прага на неадекватността, но това е друга тема.

Байер застъпи постепенно и джентълменски изчака до четири и половина. И отново си припомнихме разликата между шампионската лига в този спорт. Уж смесва добре познати имена, Paul Ritch, Carlo Lio и Calderone в ремикс, пушките Joseph Capriati и The Advent, но разликата се набива в очи веднага. Малката Ида – също като героинята на Андерсен – сяда на столче до него и въпреки, че играе на хорото с големите вече, поостава да понаучи едно – друго. Байеризацията на саунда застъпва още с първите мотиви. Вярно, че  е хаус, а не техно, но въздействието е една идея по – зашлевяващо дори в затишията на парчетаta.  Dirty Thoughts – едва долоявимия вокал – при Байер той никога не се чува отгоре в тона на жестокия риръм пришпорва до пяна в устата, после ни масажира прешлените на всички с деликатеса Funk It Up, само за да ни зашлеви пак с някой камшик като Take Dat на Ben Sims. Рано – рано забелязва страстта на ялтенци по избухванията и не ги разочарова. Самоче тук именно личи най – отчетливо специфичен почерк. Не знам дали винаги прави така, но със сигурност не бях чувал друг да използва така нагнетяванията и преходите между парчетата: Докато всички дълбаят в едното или другото или и в двете поотделно, той пък използваше често именно насъскванията на честотите и завръщането на баса за вкарване на следващия трак в играта. Вярно е – и други добавят още в средата на педин трак следващия  или пък допускат куки – анонси, но тук ставаше въпрос за повтарящо се действие неизменно в един и същи момент и така през целия сет. Тъкмо започне да се катери обратно към високото падналия мотив и зведнъж редом до него в същия коридор изплува още един състезател и продължават напред двамата заедно в щафетата.Невероятно, но той изнесе порядъчна лекция по този въпрос.

Екрани пред пулта представят впечатляващи анимации с мозъци, кабели, тела и тунели. Оказва се, че ги е направил сам Любо Урсини. Браво Любо, обърках те с чуждестранен екип.

След Kaiser Disco – Drum, изникват дълги серии от летописите Дръмкод.

И когато последователно ни инжектира Can`t Leave You, Stop Your Hate и Can`t Leave You в ремикс, започвам да осъзнавам, че това наистина е единственото празнуване на голяма за цялата електронна сцена годишнина. Не е просто едно обикновено парти за двамата шведи, които започват и да пускат заедно от време на време, докато отвън вече има задръствания с тролеи, коли и тролеи. Да, публиката в Ялта винаги си пляска и иска още, а по някой път работното време на диджея не свършва, дори  и това на местните да започва, но тези скромни, внимателни и едва откликващи люде от севера просто нямат практиката да показват толкова явно емоциите. И въпреки това се усмихват, очаровани.

Часът е осем и половина сутринта и звучи Adam Beyer – No Rain като задаващ се гръм.