Ще превърнем зала „ Христо Ботев“ в друго измерение, където всичко е възможно. Събрали сме артисти от всички краища на Европа, които ще видим за първи път у нас.
Запознайте се с JOHAN GIELEN или създателят на Trance Energy в Амстердам. Стилът му варира от транс към прогресив хаус. През последната година той работи усилено върху новия си албум, с който ще зарадва и българските фенове.
От града на влюбените, Венеция, пристига легендата в хаус музиката DJ OUTWORK. Той получава своята популярност с хитовете си от 2007-2008 Еlectro и Thank God for music, с които влезе в топ 10 на денс чартовете на четири континента. Някой от вас го познават като хед лайнер на WMC 2008, а други от съвместните му партита с Tiesto и Laurent Garnier.
Прелестната BEBETTA идва от Бремен и определно музикантите на братя Грим биха й завидяли за таланта, който притежава зад грамофоните. Има собствено радио шоу по Play.fm, Франкфурт нареченено Straight Nigth Radio. Bebetta е и резидент на популярният клуб Трезор в Берлин. Стилът и варира между електро, техно и хаус.
Ще видим и ирландското транс дуо TUCANDEO. За тях миналата година беше изключително успешна с много световни изяви, миксове и ремикси.
От Унгария идва изключително привлекателната DJane NADINE, която е едно от най-свежите имена на световната електронна сцена. Под сексапилната и външност се крие изключителен усет към хаус музиката.
Въпреки френското звучена на името на следващия DJ, който очакаваме той идва от Германия. LE PALF ще ни очарова с много дийп хаус, примесен със суинг, транс и минимъл звучене.
От българска страна ще бъдем подкрепени от родните легенди, GABRIEL, VESSELIN, GAGALOVE, KATSAROV и VINID.

Освен цялото съсловие от уникални артисти, атмосферата в залата ще бъде подсилена от страхотна декорация, лазерно шоу и невероятни светлинни ефекти. Ще видите зала „Христо Ботев“ напълно преобразена с огромни падащи завеси за по-добра акустика, окачен таван под формата на медуза над дансинга и сцената. Пет машини за изкуствен сняг ще допринесат за по-уютна и романтична обстановка. Разбира се в духа на Св. Валентин ще издигнем еднометрови балони във формата на сърца – символ на любовта.

Предварителна продажба на билети във www.ticketpro.bg
Промо билет – 20 лв.
Предварителна продажба – 25 лв.
На място – 30 лв.

Електроннoто движение ще настрои феновете си на бийта на любовта с първокласния саунд на една  новоизгряла звезда на световната денс сцена Оliver $. (Oliver Dollar)

Рижавият берлинчанин започва да издава своя продукция през 2009, но без съмнение 2011 ще остане ключова в кариерата му с излизането на безспорния хит на миналото лято Doing Ya Thang за лейбъла Play It Down. В него Oliver дръзкo семплира гласa на легендарния Kenny Dixon Jr aka Moodymann от негов клубен лайв сет в Mанчестър в типичния old school стил и запазената му марка на обръщение -Y’all motherfuckers having a good time , с което си навлече гнева на докачливите на тема «black music culture» фенове на детройтското техно и хаус. Но независимо дали музикалните критици зоват «Осанна» или «Разпни го» , парчето на Oliver $ най-безапелационно разби чартовете от момента на излизането си през Април и буквално взриви световната дeнс индустрия. За пет поразителни седмици то се закова твърдо на първо място в Beatport и само доскоро не слизаше от топ 10, а Resident Advisor го обяви за Номер 1 трак на всички времена в най-актуалната си класация. Независимо дали е пуснато от David Guetta, David Morales, Pete Tong, Felix Da HouseCat, Steve Lawler, Marco Carola, Paco Osuna или Тiefschwarz, “Doin’ Ya Thang” предизвиква тотален денс фурор от Ибиса до Сан Диего и катапултира Оliver $ (Oliver Dollar) в нова звездна лига. Следващият му щурм на чартовете e с «Granulated Soul» влязъл отново директно в Beatport Top 10, a знаейки, че от 5 години той е резидент в култовия Panorama Bar в Берлин, а любимите му продуценти са Eats Everything, Duke Dumont и Switch…ами можем да сме сигурни, че в изгряването на Oliver $ няма нищо случайно и ще е добре да държим момчето под око ако искаме да сме в час.

Aко искаш и ти да си в час eла на 14 февруари във Военния клуб в София. В партито ще се включат ди джей Дончо и Алекс Раева, Стивън, Смърфа и Ясен Петров. Билети може да закупите в мрежата на Еventim и Тicketstream в цялата страна.

ST VALENTINE’S LOVE BEAT

OLIVER $ – Jackmode, Germany
special guests DJ DONCHO & ALEX RAEVA
JASSEN PETROV, DJ STEVEN, DJ SMURF
OPEN: 21.00, START: 22.00
билети от Eventim & Ticketstream
ПРОМО – 20 лв. (до изчерпване на количеството)
ПРЕДВАРИТЕЛНО – 25 лв.
НА ВРАТАТА – 30 лв. (след 24.00)

Плътна лазерна покривка над тълпата. Това не бе нещо ново, с подобна грандиозност се отличи и шоуто на Жан – Мишел Жар, когато два месец по – рано същата зала бе открита за пръв път за музикално събитие. Сега обаче доста от редовете седалки бяха автоматично прибрани в новообразуваните стени около клетката с танцуващи хора.Всичко заприлича още повече на научно – фантастичен филм, когато се развихриха и двата Kryomen – робота. Полухора – полумашини, които изглеждат, светят, движат се и ескалират като движени от нов и все още прохождащ изкуствен разум. Един писък на утрешни ден, пробил и озовал се и у нас. Още през 2011.
“Пришълците”  всъщност бяха D. Ramirez и Mark Knight, представени от  MC Gee.

По принцип рядко има МС в хаус партитата и “Джи” явно знаеше това, не се напрягаше излишно и се грижеше повече за цялата атмосфера, отколкото като част от музикалния съпровод. Що се отнася до диджеите, и двете светила пускаха поотделно, както и заедно. А за да е радостта на публиката бе още по – пълна, бяха облечени в екипи на българския национален отбор по волейбол. Все пак ултрамодерното съоръжение “Армеец” бе планувано като дом на популярния у нас спорт… макар и да се развива и като космически кораб.

Марк Найт отново показа своята преданост към родните фенове зад и пред пулта като накрая отпраши към Ялта за осем часово афтър парти. Но за ценителите на самото звучене по – голяма стойност имаше дебютното гостуване на Ди Рамирез пред нашата публика. Корифей с неотслабващо свежо чувство за ритъм от първата до последната минута. Наектрилизиращ и изчистен. Не хаус, а направо чист dance. И Външния му вид, нещо така съществено в съвременния музикален пандемониум, и той – ясен и открит, вместо да говори предпочита да се усмихва, искрено гледа и радва. И себе си, и околните.

Ялта в събота вечерта.  Препълнено е. На гости от името на Minus records идва Marco Carola.
Всички са разгорещени от сета на Liubo Ursiny. До него на пулта снажния италианец си чака реда. Tанцьорите тази нощ са роботи.
Марко Карола започва, всички усещат. На бара до входа, при прозорците на втория етаж, в тоалетните, всички едновременно са запокитени в плътния ритъм. Така както настъпва навсякъде Нова Година, така се премина в епохата на Карола. Там, където времето не тече непрестанно напред. Не. Там, където то се повтаря… докато не забравим какво е било преди последната верига от звуци, по която се движим като трамвай по образуващи кръг релси.
Това, което действа на съзнанието като сладка и силна упойка е БАСА. Звукът е въздуха, в който е проникнала и се е разпростряла и до най – тъмния ъгъл гъста до невъзможност мъгла, мъглата на БАСА. Ударната вълна застига скоропостижно и неусетно. Kато надстопроцентово съдържание алкохол в кръвта, където времето не тече непрестанно напред. Там.
Източникът на всичко това ? – ТАМ стои и не мърда, прав между два грамофона.
На всички страни от котлоните всичко ври и кипи. Пулсът на минималистичния ритъм тупти, връхлита в мъглата на баса като граблива птица, която наместо да се спуска, кълве и разкъсва, само снове. Трепти отгоре невидима като ангел, ръсейки с криле минуси и до най – тъмния ъгъл.
Тенджерата е под високо налягане, след малка вечност започва и да пищи предупредително. Появява се нещо като първия гласов семпъл. Не цяла дума. Не, това не е нужно в този момент – никой наоколо не разпознава вече думите на никой език. Това е вик първобитен, племенен зов. По – точно ехо от ехото на такъв. Идва като първата кисела краставичка мезе за изпил половин литър водка руснак. Първата изстреляна топка сняг. Тя започва да се отблъсква от излъсканите полирани стени в рокамболи и след всеки следващ се завръща все по -малка, като парче дърво, от което хвърчат стружки изпод равномерно длето. Все по- рязко и отривисто. Пинг – понг по повърхността на ушните тъпанчета… тъпан на вожд или заклинател ? Ехо от ехо от ехo…

Викаше ли някой ?… бийта продължаваше да вали равномерно, давейки всичко в захлас. Добро чисто потапяне в разтвора на минимъла. Че даже и по – добро: На няколко пъти професор Карола направи показна лоботомия, прекъсване на връзката между двете мозъчни полукълба – бас и основен минимъл ритъм. Само така може да се нарече неговата версия на похвата с нагнетяването. Такова на практика липсваше – абсолютно чист разрез. Вместо да завърта високи/ниски честоти, той направо ги изключваше, изолирайки основния мотив от два – три бийта. Тези тънки капиляри, в които циркулираше сгъстената целокупна кръв на посетителите в клуба. Пълна изолация и общо съсредоточаване. И наместо да пусне пак завесата на баса след мига откровение, Марко поставяше нови един – два бийта редом до другите. ТАМ, в най – чистия разтвор те се завръщаха. Не идваха като нови чужди тела, а като временно липсвали. И наново биваха включени.  Италианецът събуждаше за нов живот мозайка скачени съдове без да трепне дори, че той, сам човек, отговаряше за системата, която единствена ни крепи.

…
Имаше ли го това ? Кога беше ??  Случи ли се нещо??? – изтрито е в паметта всичко от БАСА. Картата и часовникът са празни като бяло платно. От БАСА от БАСА от БАСА! От този невъзможен за добиване БАС. Точно, когато сме навътре във фазата, при която не сме съгласни на никаква промяна, сигурни че не може да съществува нещо по – добро, се оказва че има такова, че даже и по – добро. ТОЙ започва да се разстяга по – надълго. Усещам как с всеки НЕГОВ удар мембраната на колоните се прибира и издава напред все повече и повече. Като сонда, която добива нефт от максимална дълбочина ? От началния първи миг на всеки изблик БАС  до края му, времето е небивало много. Няма такава дълбочина!… Но е факт. Моментът на катапултиране, толкова сладък, но кратък, винаги предизвиква жал със свършването си, която бива компенсирана единствено с повтарянето му. А ето, че сега той се уголемява, разстяга се и разпръсква със всяка своя дълбока и дълга поява мъката и сее в добре прекопаните с бийт редове радост.
Редове радост. Редове радоcт. Редове радост.

В събота за втори път в Ялта дойде и огря с присъствието си един от най – големите представители на диджейството, Pete Tong. По – точно на диджействането като щатна работа в радио BBC и при добро желание – понякога и на пулта на живо. Е, няма човека собствени албуми, но номера с миксираните компилации го е измислил той за сметка на това…

Човек, за който няма непознати технически прийоми зад пулта, и в същото време не обича да преиграва с бас избухвания. Премерен отвсякъде, не може да подмине факта че клуб Ялта от България е вече деветнайсетия по популярност в света и този път се раздаде. Реши да отначало да пробва с минимъл, следейки внимателно реакциите на хората. Те пак бяха напълнили заведението доволно по етажи и възрастови групи. На втория час пък заложи ударно на вокали. не като отделни семплирани мотиви, а последователна подобрка от колаборации. От толкова много “тек”-ове напоследък бяхме забравили какво е това женския глас. Но ето, че все още има диско жокеи от страта школа, които знаят и две, и двеста да снасят.

А иначе за вокалите няма нужда от притеснение, само в рамките на този месец на гости в Ялта ще придойдат и меките “трансмитери”  Markus Schulz и Joris Voorn. Жалкото е, че при тях няма да го има Juan Alvarez да ни подгрее така, че да забравим за нуждата от чужденец на котлоните.

Снощи, на седми откомври, в Клуб Ялта се случи събитие от световен мащаб. Добре познатия на България още от клуб Индиго техно гуру Adam Bayer избра София за място, където да отпразнува петнайстия рожден ден на лейбъла му Drumcode.

Най – напред той не дойде сам, а с шведската си сънародничка Ida Indgberg. Няма как да не се сетим за съвместната визита на техно гиганта с Магда по покана на Метрополис отпреди две години. Изненадващо русокосата скандинавка се оказа не само с добри сини очи, но и със съвсем прилични умения зад пулта. Аудиторията остана доволна от почти лирическото и чувство за ритъм.

Адам даже не се появи в клуба преди три и нещо след полунощ. По този повод някои от по – старите фенове се поизнервиха от тактиката на Ялта, промотирайки доста родни диджеи, да остявя чуждестранните звезди да започват все по – късно и по – късно… когато доста хора са на прага на неадекватността, но това е друга тема.

Байер застъпи постепенно и джентълменски изчака до четири и половина. И отново си припомнихме разликата между шампионската лига в този спорт. Уж смесва добре познати имена, Paul Ritch, Carlo Lio и Calderone в ремикс, пушките Joseph Capriati и The Advent, но разликата се набива в очи веднага. Малката Ида – също като героинята на Андерсен – сяда на столче до него и въпреки, че играе на хорото с големите вече, поостава да понаучи едно – друго. Байеризацията на саунда застъпва още с първите мотиви. Вярно, че  е хаус, а не техно, но въздействието е една идея по – зашлевяващо дори в затишията на парчетаta.  Dirty Thoughts – едва долоявимия вокал – при Байер той никога не се чува отгоре в тона на жестокия риръм пришпорва до пяна в устата, после ни масажира прешлените на всички с деликатеса Funk It Up, само за да ни зашлеви пак с някой камшик като Take Dat на Ben Sims. Рано – рано забелязва страстта на ялтенци по избухванията и не ги разочарова. Самоче тук именно личи най – отчетливо специфичен почерк. Не знам дали винаги прави така, но със сигурност не бях чувал друг да използва така нагнетяванията и преходите между парчетата: Докато всички дълбаят в едното или другото или и в двете поотделно, той пък използваше често именно насъскванията на честотите и завръщането на баса за вкарване на следващия трак в играта. Вярно е – и други добавят още в средата на педин трак следващия  или пък допускат куки – анонси, но тук ставаше въпрос за повтарящо се действие неизменно в един и същи момент и така през целия сет. Тъкмо започне да се катери обратно към високото падналия мотив и зведнъж редом до него в същия коридор изплува още един състезател и продължават напред двамата заедно в щафетата.Невероятно, но той изнесе порядъчна лекция по този въпрос.

Екрани пред пулта представят впечатляващи анимации с мозъци, кабели, тела и тунели. Оказва се, че ги е направил сам Любо Урсини. Браво Любо, обърках те с чуждестранен екип.

След Kaiser Disco – Drum, изникват дълги серии от летописите Дръмкод.

И когато последователно ни инжектира Can`t Leave You, Stop Your Hate и Can`t Leave You в ремикс, започвам да осъзнавам, че това наистина е единственото празнуване на голяма за цялата електронна сцена годишнина. Не е просто едно обикновено парти за двамата шведи, които започват и да пускат заедно от време на време, докато отвън вече има задръствания с тролеи, коли и тролеи. Да, публиката в Ялта винаги си пляска и иска още, а по някой път работното време на диджея не свършва, дори  и това на местните да започва, но тези скромни, внимателни и едва откликващи люде от севера просто нямат практиката да показват толкова явно емоциите. И въпреки това се усмихват, очаровани.

Часът е осем и половина сутринта и звучи Adam Beyer – No Rain като задаващ се гръм.

Поводът бе идването на холандския хаус диджей Мартин Тен Велден по покана на промоутърите от Ренесанц и добрата предизборна воля на Българската Социалистическа Партия. Но най – важното в случая не бе инициативата за мащабно парти там, където преди се събираше мало и голямо. Без значение е факта, че смелото наточено миксване на стари хитове от страна на МАртин се хареса на младежта. Ударението не падна и върху обречения опит на една партия да привлече автоматически отричаща я (не)избирателна маса. точно най – младите се интересуват най – слабо от избори за добро или лошо, но да не политиканстваме…

Сюблимното в случая бе опита да се надскочи времето, възможностите и всичко: Паметникът се размърда! За пръв път му се случва. След като преди близо три месеца пропагандния монумент от едно време бе куриозно, скандално и артистично изрисуван, сега пък направо оживя под триизмерни прожекции.

Каменните блокове на безличния колос бяха разграфени в мрежа от прицели, после започнаха да се вадят, въртят и разместват. Приличаше и на космически кораб и на джобна игра Тетрис. Кулминацията на виртуозното няколкоминутно анимирано шоу, бе последователното излюпване на познатите комикс герои. Супермен, Джокера и останалите, които в продължение на три дена бяха заели телата на руските войници и бяха обсебили и разделили цялото ни общество. Само да напомним, че след оцветяването и почистването на паметника тогава, младата авторка, която бе преоблякла статуите на монумента от комунистическо сиво в не по – малък пропагандна американска шарения с творческата нaсмешка си докара арест. Сега обаче се намериха хора, които да възкресят многопластовата идея и да и вдъхнат нов живот. Музиката спираше, хората се заглеждаха и забавляваха като това се повтори и накрая…

Край на забавата обаче не последва. Вместо това парти машините Балтазар и Джакрок продължиха купона с една идея по – тежък хаус в клуб Spacer. Е, нямаше анимации върху НДК, но пък редом с родните  имена в клуба застана и още един чужд гост, Koen Groenveld. Той задълго преседя на пулта, радвайки жадните парти роботчета с каквото се сети. Те не отказаха съдействие, колкото и твърдина да поднасяше холандеца.  Дансингът бе доизлъскван с подметки до сутринта, когато Джакрок застъпи на смяна и премна в галоп…

Но да се върнем в събота вечер, когато човек нямаше къде да падне ако се подхлъзне. Дори на пулта при усмихнатия Нюйоркчанин нямаше празно, а русо. Прави впечатление напоследък, че на диджеите в Ялта освен качествен алкохол, се полагат и високи градуси в плът. Относно музиката няма никакви изненади: минимъл хаус от най – чиста проба.

Човекът е като редовен влак, който всеки път идва и винаги откарва до едно и също място с еднаква скорост. И всеки път всички са доволни и идват пак следващия път. Почти няма друг такъв случай. Излишно е пак да изброяваме колко много и често, но как и защо става така ?  Да повторим пак за родния навик да се харесват само нарочени имена веднъж завинаги и безотказно, независимо от случващото се…. но това не обяснява случая, тъй като има и други негови сънародници, гастролиращи редовно в Ялта, както и големи техно имена, чакани масово на електронни гигове в България. Огромният му брой визити тук за последните три години са все по покана на Ялта и това подсказва като че ли верния отговор на загадката:

Този симпатично усмихващ се Виктор изпипва стила си, и като музика, и като външен вид.
Толкова внимателно и неизменно винаги инавсякъде, че се получава именно така нареченото клубно усещане за знакова принадлежност. Той е символ, емблема…
Точно, както  отвъд океана хората си уважават и поддържат в продължение на десетилетие колите и никога не изменят на дадена марка, а собствения си автомобил често поддържат в продължение на цял живот. И именно това чувство за горда принадлежност е продукта Калдероне, чийто ексклузивен вносител у нас е клуб Ялта. Надали и друг може да си го позволи. А същото важи и в обратната връзка – надали сам той би помислил да поиска нещо по – различно от Ялта или пък да не дойде там пак.

Както гласи най – големия хит на Американеца, – Party All The Time – така протече и поредния класически Метрополис. Sharam дойде, видя и победи. Всички. Фенове му бяха този път дори и самите диджеи Ясен Петров и Стивън. Те не мръднаха от пулта и не спряха да танцуват до сутринта, когато след неколкократно отлагане личния му мениджър най – накрая дръпна някакъв много важен кабел. Шарам пък му обяви, че отсега иска всяка седмица в България.

Край Какао Ривър, диджей Шарам Тайеби се обясни в любов към родната публика и по микрофона.

Много истински човек. Жител на иначе скучната американска столица Уошингтън, той дойде с черна къса фланелка. На нея – самотна класическа американска “muscle” кола .  Красива, спортна и лоша. Този Dodge от 70 – тте се оказа и неговата лична кола. Човек, яздещ на гребена на свойта мечта.

С невероятно артистично чувство към ритъма. Въпреки явната си страст към хитови рефрени от всякакви десетилетия това негово свръхестествено чувство за темпо на поддържащите мотиви яси оставал Дори след като ги е скрил за минутка “под шапката”,  ги изкарва и сцепва бийта в абсолютаната възможна среда. Даже се обръщаше към наобкръжилите го усмихнати хора, застиваше с ръце във въздуха, издуваше бузи широко и издаваше отсечено “Пом”. И бийта поливаше в същия момент мезето в колоните.

Една от тайните в рецептата на Метрополис е уговарянето на поне 4 – часов сет. А ако гостът прецени, може и повече да пуска. Обикновено в края ситуацията е винаги такава, че той иска сам. И публиката също е там и не иска да си ходи. И този сериал май не върви в друга страна.

Solar Summer Fest 2011 прилича на добре запланувана и изпълнявана мандала. Симетрична фигура от диджеи. Нещо като съзвездието Голямата Мечка – само над Слъчев Бряг обаче.
В началото и в края – Тиесто и Армин Ван Буурен. А в уикенда между тях ярко поблестяха под строй и хаус светилата  Loco Dice, Dubfire, Fedde la Grande, Mark Knight и Martijn Ten Velden.

Фойерверките в петък, пети бяха призори, когато Локо и Али изпраскаха запомнящ се финален час съвместно. В шест и половина сутринта на Какао Бийч бе толкова пълно, колкото и в два.

Голямото изпълнение на вечерта бяха прожекциите над пулта. Бяха освен нови и изпипани в детайли като обща персепектива, също и съобразени с музикалното темпо “от – до”. Отначало, при плътния минимал на Локо Дайс бе разигран “луд зар” (както се превежда и артистичния му псевдоним);

При по – продължителните поднасяния с Али Дъбфайър зад волана, се премина на хай – тек мотиви.  Али реши, както обикновено, да изтряска по – дълъг от предвиденото сет. Известно време след началото зацикли над безкрайни експерименти.  Видеостената над него съответно предложи хаотично наситени матрици от символи.

И тогава Локо се завърна “на котлоните”. Поредуваха се, на Али не му се слизаше, Локо пък бе като току – що влязъл във фитнеса и така трябваше да се пуснат заедно. И друг път са се получавали внезапно сполчливи комбинации на пулта, но тази ще се запомни. Слънцето като чу и то за какво става въпрос, послушно изгря.

На 6 – ти август за втора поредна вечер на Какао Бийч световноизвестни диджеи пускаха поотделно и заедно във всякакви комбинации. Фед Ла Гранд, Марк Найт и Мартин Тен Велден. Солар определно се утвърди като истински фестивал с множество гости и оригинален подход в представянето им.

Самите участници във фиестата са зявявали нееднократно, че плажа на Слънчев бряг и родната публика са нещо специално за тях, сега обаче и те подоходиха по специален начин към нас. За случая Марк Найт бе трениралс Фед Ла Гранд предварително за щафетата. Фед пък, му върна жеста за репетициите като пусна цяла лавина Найт – хитове още преди Марк да се качи на пулта. През повечето време и тримата бяха на пулта. Смесваха на живо всичко, за което се сетят. Хитови радио версии, родни и чужди ремикси, нови продукции и олд скуул класики. Редом до тях се изявяваше с микрофон Sensation. Малко странно бе решението за хаус МС, но организаторите избиха всичката риба в морето с човека – робот.

Извикан специално от Ибиза беше Cryoman. Представител на новото хибридно поколение парти – роботи: Човек наистина, но на вид като Робокоп и с функции като Боба Фет. Досущ като ловеца на глави от Междузвездни войни. Имаше си визьор, лазерни пистолети и реактивен двигател на гърба. Е, не литна, само стреляше от време на време, но не е сигурно на какво точно беше способен… Никой нямаше да се учуди ако в някоя от димните му завеси, не се бе развършал в пясъка между хората като нинджа.

Трима диджеи накуп специално за случая през повечето време, технологизиран човек от следващия век и всичко на фона на познатия изгрев над залива. Както винаги никой не искаше да се свършва.