Каменните блокове на безличния колос бяха разграфени в мрежа от прицели, после започнаха да се вадят, въртят и разместват. Приличаше и на космически кораб и на джобна игра Тетрис. Кулминацията на виртуозното няколкоминутно анимирано шоу, бе последователното излюпване на познатите комикс герои. Супермен, Джокера и останалите… Сега обаче се намериха хора, които да възкресят многопластовата идея и да и вдъхнат нов живот. Музиката спираше, хората се заглеждаха и забавляваха като това се повтори и накрая…
Фина байеризация на саунда от първата секунда. Осъзнаваме, че сме в друга галактика изведнъж. Чувството обаче бързо отшумява. Не искаме повече нищо по – различно. Забравяме, че е съществувал друг звук освен настоящия. Дълбоко е впримчването на ритмичния скандинавец.
Байер е още в главата ми, скрил се на топло. Обсебващ, изпипващ. И на следващия ден не мърда оттам.
Ясно е че те всички останаха до светло и че широките усмивки не слязоха от лицата им. Но това че Спийди Карлито остана извънредно си е новинка. Той не се впечатлява така лесно, нито пък има навика да надхвърля отредените часове пускане.
Емблематичен.
Мнозина, които посетиха повече партита на Какао тази година сега разбраха, че не надувките и рекламата правят партито, а качествената музика. Mark Knight, Martin Ten Velden и Fedde La Grand направо си смесваха тримата по един трак в сравнение с Умек, който сам работеше на три стана.
Той сече промо тестето и раздава картите ловко и бързо, те хищно прииждат все повече и драпат с ръце за дискове все едно отварят гладни уста за още и още храна.
Германецът, разбира се, е германец. Всичко е предвидил. Изчислил е предварително какво ще пуска. Отдавна е нагодил биологичния си часовник и не му е проблем това девето или десето поред парти. На лице и фигура не е мръднал нито с грам в сравнение с десет години назад, единствената разлика е в появилите се трайбъл татуси на ръцете. Изглежда нищо не е в състояние да го изненада – когато се случи някой пред пулта да поиска да се ръкува с него, го хваща, само че внимателно, с палец опрян в сгъвката на показалеца и средния пръст на фена… да не би някой индианец да го дръпне внезапно.
ПЛОЧИ. Да, плочи. Черни на цвят още от времето на девствената Лили Иванова – както по цял свят, така и тук. Винилът е крепка материя, която не се похабява с годините. Изтъркват се на плочите само картонените обвивки, както и някои изключителни случаи на „вглъбяване” на каналите от иглата на грамофона при натрапчиви скречове…
виниловите издания са се превърнали в артефакт. В останка от отминала вече епоха. Ето как и техно плочите, както техните „чичовци” от по – антични музикални стилове, вече могат да трупат антикварна стойност.
Space DJz нахлуха в дъскорезницата директно с ремикса си на Balthazar & Jackrock – Donau.
Ето че Дунавското хоро вече не струи само по националната телевизия току след изказването на президента навръх Нова Година. След дългото интро и основния полуоригинален мотив, последваха и “Спейсърски подводни течения”, атакуващи изотдолу някак на фона на периодична параходна свирка.
Двамата отколешни техници се съгласиха да дадат интервю специално за electronic, отговаряйки последователно на едни и същи въпроси . Най – напред интервю даде Бен – малко преди да се качат на пулта, а Джейми полафи с нас призори, все още с чаша в ръка.
2128 година.
Електронно парти в клуба на Метрополис щеше да се състои в добрата стара София. За пръв път като последен. И за последен като за пръв.
В полуразрушената запустяла в двайсет и втори век София една от малкото оцелели сгради бе НДК. И именно там щеше да се проведе рейва – в подземията наречени “Елемент” още [...]
извисяващи реплики или цели монолози; бавни семпли или мелодии; после завръщане в топлата стая, до камината на жежкото тъгъдък – тъгъдък.
Tочно когато започва леко да унасяne по добре утъпкана пътека, внезапно се изстрелваше цял сноп отровни стрелички, насичащи небосвода на милион малки парченца.
жужащ кадаиф от тела, плътен тънък слой глави горе, над него – премреженият зад ръце пулт с диджея, а най–горе – пулсиращите светлини.
Като Германия на Световно първенство по футбол – в последните минути вместо да се изморят като другите, останалите, нормалните?… играят по–силно и от началото.
Следва; HARD LOVE :: DJ RUSH (KNEDEEP, USA) :: PARTY CENTER 4KM :: 19 NOV 2010
…сред вълните пак намирам нишката – тънко вретено музика, – завихря се постепеннно плътен ламаринено кънтящ цикъл; тласък след тласък – прилив нон стоп. Прилив, на който морето – нашето, – Черно, горкото, би завидяло за безпенливия отривист метаболизъм.
Човекът – нечовек Хоутин, милия ми робот с киченцето вечно, се е навел над пулта съсредоточен само и единствено там. В техниката, която отдавна е над петдесет процента от общите суровини на самото му тяло.
Макс Риалити, досущ като “Хищникът”, върти глава заканително и зове животинското в нас: “To all bulgarian people! My people!”… Тече Warrior’s Dance от новия албум Invaders Must Die: “Warriors! Bulgarian warriors. Spirit Оf Burgas ! Let me see you!” В този момент, освирепял в средата на лавината гърчещи се тела, изпразнен от съдържание, скачам – обезумял примат, индианец изровил томахваката на войната, всецяло подчинен, изкоренен, изкорубен…
Ще умра. Въртя се в средата като пумпал – отхвърлящ, премятащ и поемащ удари отвсякъде, но никога долу! Апаратът ми умира, откъснат сантиметри под пясък. измивам го с вода. Фира е. Последната му снимка завинаги остава татуирания с “Prodigy” врат на гол фен на първата писта. Ама не ми пука.
От двете страни високо горе под покрива, над „изкоксилата” галактика, два други мега екрана, съставени от безброй много парченца. Върху тях отвреме – навреме елементите от митологичния фейс на Татко Карл се разпръскват и събират наново в икона от по – по – следващото хилядолетие.
ТОЙ застъпи на пулта и взе в ръце микрофона…
и се започнаха едни вълни от земетресение, изненадали метеролози, новинари и дори бедничкия мен, пробудения след вековен сън рейвър – кроманьонец.
Тела с фланелки с черепи, с потници, пот, плитки, шорти, кецове, татуси, един до друг, върху друг, пърхащи в ритъм с конвулсия, която веднъж събудена, не може да бъде възспряна. Епилептична аеробика за средо напреднали „Роботизация 2010” бе водена от най – изкривеното същество, което някога съм съзирал – зоологическите градини пасти да хапнат и да ме прощават.
Хаус минимъл – на моменти – леко техничен…
На моменти избухваха лекичко, точно както маниаците най–отпред пред колоните, които въртяха глави с разфокусиран в окръжности поглед или протягаха ръка да „чукнат пет” с диджея.
Адам Байер довърши с намагнетизирането на менталната връзка и не я отхлаби в продължение на три часа.
Осъществен бе така редкия пълен синхрон при взаимния обмен,
sлед което всеки тръгна по своя път – ъпгрейднат до ново еволюционно стъпало.
Първите двайсетина минути от сета му ни пожънаха и балираха като немощни презрели класове в лапите на мощен комбайн…
липсва педала спирачка.
свръзвуков, газообразен и избухващ във всички посоки есид.
В бурята се губят множество мотиви…
донасъскана, мутирала и допингирана до неузнаваемост.
След масирания обстрел с танкове и ракети Земя – Въздух – Огън – Беля на словенеца Реки, Бен Лонговските сирени на линейки, полиция и пожарна , които откараха „ранените” (тоест всички) до Джурасик Парк наместо у дома, Квита показа че динозаврите пък в този преголям физкултурен салон са още по – зли, мощни и гръмогласни. Всъщност не някакви изкопаеми стари влечуги, а завърнали се от бъдещето Мега-Дино-Роботи, които изринаха и последните запаси непокътнат разум на всички.
двама души се превърнаха в обединени със синтезатори и компютри хибриди, които с нарастваща откъм 10 000-та тълпа емоция, взривиха морето и го запратиха отсреща до Грузия и обратно.
НЛО ни поздравиха и захвърлиха микрофона преди да се откъснат от земята и да отпътуват в космоса….
с нас.
Невероятната мултимедия, която съпътстваше изпълнението им, накара хиляди ту да се кокорят удивено, ту да изпадат в екстаз от това, което виждат и чуват! За парчето „We Аre Тhe Robots” членовете на формацията бяха подменени с четири робота, аналогични на техния външен вид. След това пък се появиха в светещи зелени костюми и атмосферата на сцената напомни за неповторимия филм на Стенли Кубрик „Една одисея в космоса”. Само че 2009. Гостите дори изпълниха едно парче на сръбски, хвърляйки публиката в екстаз след всеки рефрен.
Машинистът караше с неизменната си вече двайсетина години “Белтрам – скорост” и ни превеждаше през редове пластове атмосфери, дълбини, върхове и кратери отново и отново. Просто приклещи невъзвратимо всички в поставените от него самия безброй коловози.
Вдъхновението му идва , ту от шума на линейки, ту от строежи на високи сгради. Опива се от минаващите вагони на метрото, както и от звуците на електронна игра. Резултатът е „ритмираното” отражение на роботизираното ни съвремие!
Хората бяха вкарани в клетка, от която не им се мърдаше никак. Той – римския император, те всички – верни поданици до гроб.
Хората не бяха на Фестивална Арена, а кукли на конци в Колизеум, вещо дърпани от кукловода Варела !
- Карл, можете ли да назовете имена на други електронни артисти, на които се възхищавате, които чувствате като конкуренти ?
- Конкуренти на мен ??!!!
Електронната музика не е така предсказуема….
Вземайки впредвид даденото поле на свобода, наистина трябва да правим нещата различно.
По – голяма щета ни нанасят нещата, които сме пропуснали да направим, а не нещата които сме пробвали с неуспех !
Моята цел е да събирам хората заедно…
Моята мисия е музиката…
Ако си здраво впримчен, мнозина ще те последват…
Опитвам, експериментирам и така продължавам все напред.
…самата електронна музика е отворена за всякакъв род експерименти и смесвания.
Това е като тръгване по пътека, водеща незнайно къде.
понякога се губя, търсейки отвъд познати граници, но неизменно се връщам обратно.
Уинк определя нови граници в стила Есид. Когато той се захваща с машината на Роланд ТВ 303 в Higher State Of Consciousness (“по-високо ниво на съзнание”). Името е взето от семплирани реплики на стар африканец, а пищящите пружиниращи звуци предизвикват първия по рода си пробив за електронната сцена от ъндърграунд-а до всички дансинги и класации.
Препускат на на орди, на пълчища, на легиони. Устремени в свиреп бяг без да ги интересува нищо. Газят всичко, което им е се изпречи. Задават се като земетресение, тътенът от тяхното наближаване се долавя и засилва постепенно. После връхлитата като потоп. Гигантска стена, която се срутва и срутва и срутва. Без да спира нито за миг. Отминават и след тях остава разорана като от плуг следа надлъж и нашир. Натам, някъде отвъд хоризонта помитането продължава подобно на вълна цунами, за която няма прегради.
Призори Ради се върна отнякъде със Сиджей Болънд под ръка и се изкатериха на пулта заедно, нахлуха в сета на Балтазар с гръм и трясък, ту единия ту другия. Проведе се непредвиден в програмата батъл, истинска чудовищна битка на нахъсани, насъскани, избухнали, изциклили, неконтролируеми артисти. Хиперпространство…до насита на гладните хищни хиени пред тях там долу в Индиго.
Диджеите от Метрополис, започнали електронната музика у нас през 1995, бяха набирали бавно скорост през годините подобно на западните си колеги, и макар с неминуемото няколкогодишно родно закъснение, на прага на новото хилядолетие бяха стигнали до момента с организирането на „всенароден” музикален парад. По улиците. София като Берлин и тамошния „Парад На Любовта” . Колона открити камиони с музикални пултове и диджеи, които в движение зареждат и изсипват из улиците електроника с кила; мнозина танцуващи окол тях и долу по улиците. Катерещи се по греди и железа, скачащи дори по каросериите отпред , отвсякъде – отвред.
” Бъдещето е каквото направим от него.”
“Всеки един от нас притежава гледна точка.Такава гледна точка, която може да оформи бъдещето на останалите”
“Осъзнаването на надеждата отнема време.”
И тогава се появи Джош. Усмихнат, с големите слънчеви расти и каза на всички ни здрасти. Бе по една светлосиньа фланелка на гърдите с едно отворено око – символа от обложката на току – що излезлия му албум с името Herehear – в превод: „чуй тук!”.
ПАПАТА….Кръстникът….Господарят….Лорд Вет
най – лудия…….шоумена…..авангардиста…….
Откривателя…..пътеводителя……….бащата
на
Хаус….Транс….Техно…..Електро
клубове……турнета….лейбъли…..агенции
Германия…..Ибиза…..ГОА……Света