…сред вълните пак намирам нишката – тънко вретено музика, – завихря се постепеннно плътен ламаринено кънтящ цикъл; тласък след тласък – прилив нон стоп. Прилив, на който морето – нашето, – Черно, горкото, би завидяло за безпенливия отривист метаболизъм.
Човекът – нечовек Хоутин, милия ми робот с киченцето вечно, се е навел над пулта съсредоточен само и единствено там. В техниката, която отдавна е над петдесет процента от общите суровини на самото му тяло.
Макс Риалити, досущ като “Хищникът”, върти глава заканително и зове животинското в нас: “To all bulgarian people! My people!”… Тече Warrior’s Dance от новия албум Invaders Must Die: “Warriors! Bulgarian warriors. Spirit Оf Burgas ! Let me see you!” В този момент, освирепял в средата на лавината гърчещи се тела, изпразнен от съдържание, скачам – обезумял примат, индианец изровил томахваката на войната, всецяло подчинен, изкоренен, изкорубен…
Ще умра. Въртя се в средата като пумпал – отхвърлящ, премятащ и поемащ удари отвсякъде, но никога долу! Апаратът ми умира, откъснат сантиметри под пясък. измивам го с вода. Фира е. Последната му снимка завинаги остава татуирания с “Prodigy” врат на гол фен на първата писта. Ама не ми пука.
От двете страни високо горе под покрива, над „изкоксилата” галактика, два други мега екрана, съставени от безброй много парченца. Върху тях отвреме – навреме елементите от митологичния фейс на Татко Карл се разпръскват и събират наново в икона от по – по – следващото хилядолетие.
ТОЙ застъпи на пулта и взе в ръце микрофона…
и се започнаха едни вълни от земетресение, изненадали метеролози, новинари и дори бедничкия мен, пробудения след вековен сън рейвър – кроманьонец.
Тела с фланелки с черепи, с потници, пот, плитки, шорти, кецове, татуси, един до друг, върху друг, пърхащи в ритъм с конвулсия, която веднъж събудена, не може да бъде възспряна. Епилептична аеробика за средо напреднали „Роботизация 2010” бе водена от най – изкривеното същество, което някога съм съзирал – зоологическите градини пасти да хапнат и да ме прощават.
Хаус минимъл – на моменти – леко техничен…
На моменти избухваха лекичко, точно както маниаците най–отпред пред колоните, които въртяха глави с разфокусиран в окръжности поглед или протягаха ръка да „чукнат пет” с диджея.
Адам Байер довърши с намагнетизирането на манталната връзка и не я отхлаби в продължение на три часа.
Осъществен бе така редкия пълен синхрон при взаимния обмен,
sлед което всеки тръгна по своя път – ъпгрейднат до ново еволюционно стъпало.
Първите двайсетина минути от сета му ни пожънаха и балираха като немощни презрели класове в лапите на мощен комбайн…
липсва педала спирачка.
свръзвуков, газообразен и избухващ във всички посоки есид.
В бурята се губят множество мотиви…
донасъскана, мутирала и допингирана до неузнаваемост.
След масирания обстрел с танкове и ракети Земя – Въздух – Огън – Беля на словенеца Реки, Бен Лонговските сирени на линейки, полиция и пожарна , които откараха „ранените” (тоест всички) до Джурасик Парк наместо у дома, Квита показа че динозаврите пък в този преголям физкултурен салон са още по – зли, мощни и гръмогласни. Всъщност не някакви изкопаеми стари влечуги, а завърнали се от бъдещето Мега-Дино-Роботи, които изринаха и последните запаси непокътнат разум на всички.
Невероятната мултимедия, която съпътстваше изпълнението им, накара хиляди ту да се кокорят удивено, ту да изпадат в екстаз от това, което виждат и чуват! За парчето „We Аre Тhe Robots” членовете на формацията бяха подменени с четири робота, аналогични на техния външен вид. След това пък се появиха в светещи зелени костюми и атмосферата на сцената напомни за неповторимия филм на Стенли Кубрик „Една одисея в космоса”. Само че 2009. Гостите дори изпълниха едно парче на сръбски, хвърляйки публиката в екстаз след всеки рефрен.
Машинистът караше с неизменната си вече двайсетина години “Белтрам – скорост” и ни превеждаше през редове пластове атмосфери, дълбини, върхове и кратери отново и отново. Просто приклещи невъзвратимо всички в поставените от него самия безброй коловози.
Хората бяха вкарани в клетка, от която не им се мърдаше никак. Той – римския император, те всички – верни поданици до гроб.
Хората не бяха на Фестивална Арена, а кукли на конци в Колизеум, вещо дърпани от кукловода Варела !
Призори Ради се върна отнякъде със Сиджей Болънд под ръка и се изкатериха на пулта заедно, нахлуха в сета на Балтазар с гръм и трясък, ту единия ту другия. Проведе се непредвиден в програмата батъл, истинска чудовищна битка на нахъсани, насъскани, избухнали, изциклили, неконтролируеми артисти. Хиперпространство…до насита на гладните хищни хиени пред тях там долу в Индиго.