bgelectronic.net » Trance

Armin Van Buuren превърна Слънчев Бряг в Ибиза

Виктор Хари — Tue, 31 Aug 2010 12:36:26 +0000

Армин Ван Буурен напълни плажа пред Какао в петък, изпращайки в екстаз няколко хиляди влюбени в модерния прогресивен транс фенове.

Няма да е неуместно да се посочи, че благодарение на подетата от клуб Ялта лятна офанзива Солар окончателно превърна Слънчев Бряг в приятен аналог на остров Ибиза.
Най – напред имената на диджеите говорят за значимостта на България като дестинация на електроннните артисти. Настигнахме другите държави, оползотворявайки природния потенциал на страната си и страстта на местното настроение.

Армин повтори миналогодишното упражненние на Тиесто – мек транс, собствени хитове, контакт с публиката. Разликата бе, че докато Тиесто, единствен масов електронен любимец до този момент у нас, промени втората част от сета си в хаус експерименти, Армин не изневери през цялото време на запазената холанска марка звучене. Хората и не искаха нещо друго. И в двата случая останаха поголовно и безусловно покорени. Това е и неизменниня психологически ефект на транс звученето. Разликата е само в степента на задоволството, а тя се определя от качествата на артиста на сцената… сега определено нивото бе най – високо.

А какво да кажем за мястото и звука ?

Саунд вълните извират ударно от плажната сцена точно на средата на ивицата на Слънчев бряг, заобиколени от светлинен букет, там край вливащата се в морето рекичка до дюните, понасят се по гладките като огледало вълни, сред доволно цапащи нощем в морето хора, прецепват през следващата линия – тази на акостиралите за партито яхти, засилват се едновременно с изчерпването на нощта – нямат никакаво намерение да спират поради свършването й, устремени галят едновреммено с вятъра първите рибарски лодки, излезли в морето по трети диджеи (наместо петли), стигат до самия край на залива във финалния разстег на Стара Планина след Свети Влас и Елените, там се срещат над нос Емине с раждащото се в унисон оранжево топло светило, и подгряти, биват подгонени наобратно, разгръщайки се като във ветрило през всички улички на стария Несебър, промушват се като ято гларуси с протяжен крясък между дървените перила, изсечените грубо павета и старовремски фенери, завъртат мелницата насред простора и се завръщат обратно на обляния в слънчева светлина плаж право в танцуващите тела.

Пак там, след пет часа пускане, Армин се изкефи на партито до степен да пробие през охраната на пулта, да нахлуе сред хората, да се снима с тях и дори да грабне знаме на българия и да тича с него по плажа с широка усмивка.

Невероятно!

Ла Калуш Транс

Виктор Хари — Thu, 27 May 2010 10:50:48 +0000

На заченалия фестивал Артмосферик гъстата Витошка гора ни погълна с гъста мъгла.

Втори ден вече в планината над индианските шатри, палатки и тенти, из полянки и пътечки измежду украсените сцени и работилници щъкаха приветливи хора като мравки с наскоро изникнали им крила. Мъглата отстъпи на слънцето за малко, после ни навести отново дъждец. Редуват се облаци свежест и звукови струи от всякакъв спектър, такъв е и замисъла на освежаващо променливия панаир с арт – сфера.

Току след чай шопа и шатрата на малката сцена, примамваше бродници маслиненозелената тента „Хижа Книжа” , сякаш изникнала ненадейно изпод ситния дъжд като гъба. Там на втория ден от феста се провеждаха литературни четения едновременно и пооотделно, наум и на глас, разказваха се приказки – писани и неписани. Докато някои от слушателите рисуваха на листа илюстрации, слушайки, се редуваха и разказите. Един от тях събра мнозина насядали. Разказа за далечното място и време в северозападна България, за ритуала Калуша:

Докато река Цибрица се разлива, променя и събира в своето непостоянно като цялата пролет русло, там където големи бели чапли с криле, разперени като сенчест покров, в продължение на една точно определена, и все пак меняща се във времето като самата река, седмица – Русалийската, по нивята цъфти билето на име Омайниче. В ранни зори, когато всичко още е окъпано в безмълвната мокра роса, умислен възрастен мъж бере от омайничето с ръкавици и необличано цяла година нарочно приготвено облекло. Прибира се вкъщи и прибавя останалите съставки към Мълчаната вода.

Всяка година той извършва това в строго определен ред, на който го е научил някога много отдавна наставник, избрал го лично навремето да го наследи като Вата. Ватата е старей на Калушарската дружина и има задължението да приготви отварата и да чака в определения ден в дома му един по един със специалните си одежди да доходят един по един всички калушари – играчи. През тази седмица дружината обикаля всичките селца от двете страни на реката, чак до устието край Дунава. Играят за здраве навред, получават и дарове. Понякога в къщата на ватата идва и някой нов момък, който желае да се присъедини в дружината. Бива внимателно преценяван: дали ще спазва обета да мълчи строго пред всеки външен на дружината, колко способен и издържлив е да танцува в продъление на цяла седмица и най – сетне доколко податлив е на ритъма и вътрешния живот, обладаван от ритуала с играта при откриването на панаира Калуша, способен ли е да се превърне в нещо различно.

За откриването на панаира се събират от много села из Златията. Все по поречието. Мостове построени там няма. Мало и голямо вади от дворовете старите дървени корита за къпане, мятат се в тях, понявга и по двама и трима, и се понасят през ръкавите на реката, през наносите й , островите и полуостровите – всички устремени към голямата панаирна поляна. Петъкът на Русалийската седмица в началото на лятото е началото на тридневното празнуване. Ще играят калушарите. Навред край техния кръг няма място да се премине. Хората – един върху друг. Всеки иска да види хорото на калушарите с техните геги, пъстри носии, влудяващо отсечен бърз танц – „калушарската”, разбира се и виковете им: „Ла Калуш! Ла Калуш!”.

Децата са се покатерили на близките дървета. Някои тръпнат в страх от големия момент, когато страшния с надянатата си маска вата, насред калушарския кръг, ще избере един от дружината, когото да повали…

С отворената си паст – черна бездна, със стърчащи от нея големи, извити като на глиган зъби и мятаща се на всички страни ведно с насечения ритъм бясна гарванова коса, ватата се върти и мята около гърнето с приготвената отвара. Щом реши го вдига поднася към главите на играчите един по един. Те вече са захвърлили калпаците на земята. Свирнята на гъдуларя зад тях е по – бърза и по – бърза, техните движения – също. Ватата се тресе все по – неудържимо, размахва гърнето пред страшната маска. Избира един от дружината, който смята за най – подходящ, после се съсредоточава единствено върху него и това продължава докато калушаря не поддаде и припадне.

Свечеряване е. Всички спотаяват дъх и зачакват дали играчът ще се вдигне пак на крака. За да се случи оздравявянето останалите калушари и ватата трябва да се потрудят сега с удвоени сили. Хорото достига непознати на самите играчи висоти. Те не съзнават предела на възможностите, които са в състояние да достигнат в този момент. Едва сега се проверява дали ватата е подбрал и подредил добре дружината. Той сам бае и се върти над припадналия.

Накрая душата на калушаря се връща обратно в тялото. Той идва на себе си. Изправя се. Калушарите свършват танца си. Веселието може вече да почне.

На Артмосферик, насред пияната съботна нощ в планината, зад пулта се вихрят свръхритми – Tripitale извайва сайкъделик торнадо, което привлича и поглъща всички насред очертаната поляна пред главната сцена. Нечовешкият сет – сравним с този на Trikoze от Vola Open Air миналия септември. Атмосферата изцикля. Върху самата сцена – шатра лепнат цветни проекции: индианци, шамани, всевиждащи очи и мандали. Отгоре насред морето от о блаци плава пробудената дива луна. Транс. Хората наместо изморени, неочаквано за самите себе си, са презaредени.

Поляната най – напред е останала без трева, после под дъжда, когато всички са се крили под шатри , тенти и из палатки, се е разкаляла, а сега е отново суха – стъпкана до равно пръст под нозете на въртящите се около собствените си оси играчи.

Пропаст от Звуци – Kliment and Kintar @ 4 km

Виктор Хари — Tue, 23 Feb 2010 08:16:49 +0000

Gus Gus – Anthem

Ето че за трета поредна година с пукването на пролетта, сайтовете Ouim и Eilo провеждат по повод на рождения си ден провеждат на Парти центъра на 4 – ти километър парти със специфичен, отличителен привкус. Вкусът на прогресив транса.

Някъде към един на пулта застана за лайв – сет известния вече из Европа роден маг Климент,

известен, както с изключителните си собствени етно дъб експериментални разработки, така и с изявите си на родна почва на открито из планините всяко лято.

Един истински творец обсеби вниманието на всички присъстващи на специалното рождено парти. За чудодейната атмосфера допринесоха и перфектното озвучение и оригиналната украса, която бе издържана в стил озъбени големи глави със светещи в тъмата очи – фарове. Лек повей с дъх на тикви от Хелоуийн, отразен в настроените на специфичните звукови вълни фенове. Те търсят като приучени към хранилка опитомени животни баса, с който са свикнали до степен на пристрастеност, ала Климент ги отпраща със своята колосална перспектива в непознати им дълбини. Трасиращи транс, дъб и фолклор коловози. Макар и различен стилово сета му е еднородно издържан с цялостна мозаечна мрежа, раждана на момента…

… Лек есенен повей в шумата из обрасли с храсталаци хълмове. Тук – там като гъби бяха изникнали палатките. И те в естествени цветове – дори оранжевото на старата ми “хималайка” с железни колчета. Край обруления хълм с вятъра долиташе и лек животински вой сякаш. Първите посетители на фестивала oкопаваха с брадвички ровове около палатките си в случай на пороен дъжд. Разполагахме шалтетата си край огнищата. Оочакваше ни нощ с мистериозни истории край горящите съчки.

Странното видение ще остане завинаги запечатан в ума ми:

Неколцина ентусиасти от лагера намериха леговище на някакви диви зверове, зверчета всъщност, съдейки по размера на дупката. Опушиха я, търсиха други, свързани с нея тунели, какво ли не направиха, но не успяха да открият неизвестните обитатели. Както и да е – веднъж започнал планинския фестивал продължи. Мястото на нашата палатка бе до ръба на стръмна пропаст. Над нея се разкриваше чудна гледка. Зелени била с върхове, които се губят във влажната мъгла на облаците.

Soma- Sleepwalker (Albat)

И точно когато се наслаждавах на насечения обрасъл килим с ръка над очите ненадейна шумотевица привлече вниманието ми. Някъде откъм хълма от отсрещната страна на пропастта идваше. Откъм запустялата дупка долетя отсечено лаене, придружено с ръмжене човешки крясъци. Хора отскачаха с писъци в храсталаците. Съзрях какво бе внесло суматохата, нещо като куче, движеше се бързо покрай ръба на бездната, право насреща ми. Гледах го като хипнотизиран как се приближаваше, времето сякаш бе спряло за всички, само не и за него. Опитвах се въпреки бесния му устрем да определя що за животно беше. Осъзнах с внезапна сигурност, че стоя точно на пътя му – тясната пътека край посипаната със свлечена пръст стръмна урва без дъно. Нямаше накъде да отстъпвам, а то напредваше право към мен. Вцепенен, че това е чакал. Пробуден, изненадан, непредвидим.

Преди устремения чакал да ме достигне взех решение. Доста рисковано, но единственото, което ми хрумна. Явно ме бе взел на мерник и нищо нямаше да го откъсне от набелязаната жертва. Заложих на настървението му. Бях погледнал за кратко надолу в пропастта до мен, достатъчно за да преценя, че досами мястото, на което стоях нямаше камъни, а главно пръст и корени.

Пресрещнах звяра с поглед право в очите, за да съм сигурен че вниманието му е приковано напълно и скочих. С краката надолу. Забих отривисто пети в меката почва и докато тялото ми залитна рязко напред успях да уловя с една ръка един кореняк. Закрепил се едва – едва веднага обърнах поглед отсреща, малко по – натам по ръба под пътеката, където очаквах животното да ме последва. Не сгреших. Хищникът се бе хвърлил с решителен скок към мен в мига, когато политнах над урвата. Дали бях изчислил правилно ? Дали нямаше да успех да преодолее оставащото помежду ни разстояние и да успее да ме докопа. Не успя. В полета си не успя да се закрепи върху по – каменистата под него почва. Продължи да се премята надолу неконтролируемо в урвата, чийто край не се виждаше.

Не смеех да мръдна. Чувствах, че най – важното бе да запазя крехкото си равновесие, докато хората в лагера не се окопитеха от изненадата си и дойдеха да ми помогнат. Не след дълго ми хвърлиха въже, което бе вързано за дърво някъде горе и ме изтеглиха.

В просъница се взирах в озъбените флуросцентни физиономии по колоните на залата на 4 – ти километър.

Аржентинецът Кинтар пое щафетата от Климент, така както българинът я предаде – с фолклорно изпълнение на Елица Тодорова. Но курсът по – нататък бе доста различен. Прикова присъстващите в неотпускащо темпо с познати, тук – там гарнирано с кратки избухвания на баса. С напредване на нощта южноамериканецът вкарваше и продължително ласкави ритми.

Около мен множество ръце продължаваха да махат високо в такт с бийтовете на Кинтар. И тогава, в ранната утрин, изолирана отвъд стените на заведението, напипах общата тонална нишка, която свързваше и двамата унасящи ни артиста, Климент и Кинтар, това бяха хоровите мотиви. От самото начало на партито това бе общия фон. Тънките моментни намеси на групови фолклорни напявания бяха обединяващия мотив. Независимо от кой континент произхождаха фолклорните теми.

В Аржентина също има чакали – сигурен съм, просто там са чакали.

Psy Trance Дежа Ву в София

Виктор Хари — Fri, 22 Jan 2010 15:44:30 +0000

Снощи в клуб Туинс в сградата на НДК в столицата се случи едно от онези така рядки събития, които могат да ни накарат да се чувстваме в “бяла” страна. Благодарение на находчивите новатори от Feel Me Crew (организатори на серията ивенти Терен) станахме свидетели на качествен сай – транс с днешна дата от WIcked Hayo и DAZ Brigade.

Това всъщност са два проекта с участието на един и същи човек – белгиеца Дан Фириуиу, който по щастлива случайност е свързан с организаторите, котио досега не бяха мислели за подобен род събитие. Крещящо непопулярна у нас и сега музика, но и крещящо добра…

И добре, че се случи, защото именно така се пръкат на бял свят оригиналните неща – от малки партита с малко посетители на неизвестни места е тръгнала електронната музика на запад, а после и у нас… Шепа творци с нестандартна визия, по – скоро приятели – и после бум.

За съжаление в момента са наистина малко Сайкъделик артистите, но ето че един от тях, изненадващо добър, дойде и превзе малцината щастливци в клуб Туинс. Сред присъствалите нямаше нито един, озовал се случайно на мястото който да не знае каква скъпоценна рядкост е въпросното събитие.

Белгийският маниак, независимо от двете си творчески личности, представи своя музика на живо, обединена в плътен еднороден психосет още от рано, малко след полунощ отстъпи полетоо на изява на родните участници, преди да нахлуе в нощта за втори път. Непредвидено като че ли, но особено приятно дежа ву.

Atmos: Нека ти обясня какво е сайкъделик…

Виктор Хари — Sat, 07 Nov 2009 22:51:05 +0000

The 5th Dimension

Запознавам се с Томас (по – известен като Атмос) минути след края на сета му и сядаме на кратка раздумка зад пулта. В продължение на дълги години скандинавеца има безброй участия по транс фестивали из различни страни като стилово варира от скоростно до леко звучене. Впоследствие започва да издава собствена продукция, участвайки дейно в създаването и развитието на популярната днес Шведска Транс сцена. В продължение на разговора ни пред мен чрез своята естественост се разкрива един добронамерен и наистина “широко скроен” човек…

Можеш ли да опишеш твоята музика ?

Ами не знам (замисля се), то е нещо Дийп, дийп… Не бих искал всъщност да се ограничавам с някакви рамки…

Тази вечер чухме от теб доста по – различен звук от обичайното за твоята студийна продукция, вкарваше минимъл хаус звучене на моменти…

Хората лесно могат да чуят моите издания, докато тук смятам, че е по – добре да предложа по – различен поглед. До каква степен точно това зависи от самото място. Стремя се да уловя атмосферата и това да бъде усетено в моя сет.

А какво точно те грабва в определени парчета, какво привлича вниманието ти ?

Ами различно е разбира се, но аз се стремя преди всичко да издавам авторска музика. За мен това е най – важното и това е моята гледна точка. При това музиката е и целия ми живот. Понякога вдъхновението идва само в рамките на пет минути, както си стоя на паркинга. То е навсякъде.

Можеш ли да си представиш себе си след 20 години, все така ли ще е ?

А ти себе си ? Ще продължаваме да харесваме това, което харесваме сега. Представи си ни като възрастни, които гледат на реалността с меланхолия по “старото време”. Аз ще продължавам да правя същото, ти ще си пак ти, същия.

…музиката и тя ще е същата, така ли ?

Чувството, начина на нейното възприемане от всеки поотделно ще си остане същия. Времето е една илюзия. Седим сега тук, слушаме това. След двайсет години пак ще седим по подобен начин, правейки го със същото чувство, един вид дежа ву.

Съгласен съм. А музиката постоянно еволюира, при това с такава скорост, че ние не можем да знаем каква ще е тя в утрешния ден. Особено в това свръхкомпресирано, време в което живеем. Ако един процес е траел стотици години, то в последния век мащабите на осъществяване са сведени до десетилетия, а на всичкото отгоре историята се повтаря, има цикличност – Античността е преродена в Ренесанса например… Leftfield – 21st century poem

в този аспект смяташ ли, че гоа транс звученето от 90 – тте години може да се повтори някак ?

Гоа музиката е синтезаторна музика. Натискаш клавишите и свириш. Сега се ползват компютрите, те са иззели доста функции, често всичко дори се прави на тях, но синтезаторите си съществуват, всеки може да свири на тях. Ти също!

Аз. творейки не мога да знам какво ще направя. Винаги съм се стремял да изразя и нещо свое оригинално. В началото на кариерата си, през 1995, бях само диджей. Постепенно обаче започнах и аз да издавам, гледах на всеки 8 парчета едно да е мое. И ако може да не е по – лошо от останалите.

Значи ти първо си бил диджей, а после оригинален творец. Това е характерно за транс течението – сега си давам сметка. Съвременното прогресивно звучене в Швеция представлява цяла една сцена, често колаборирате. Как решаваш с кой да работиш, на кого да направиш ремикс ?… чухме впечатляващи версии.

Да, ние активно си взаимодействаме и постигнахме известни успехи. Не бих направил ремикс на някое нашумяло комерсиално име обаче в никакъв случай, иначе няма значение стила. Просто трябва да ме грабне определен мотив. Това е същността, а от кой точно произхожда е без значение. Когато работим повече хора съвместно усещането е много разширено, без да се знае докъде можем да стигнем. Именно това е и единственото сигурно нещо в началото, когато започваме.

Ти видя тази вечер тук хората, пърформанса, факт е че има две зали с различна музика. В по – малката е Сайкъделик, а тук, на главната сцена сте вие с вашето по – леко звучене. Там, в Швеция по подобен начин ли се провеждат партита ?

Аз чух какво пускат отатък, Сайкъделик ли го наричаш ?… всъщност няма значение името, което му се дава. Нека ти кажа какво е Сайкъделик за мен! Някои смятат, че това зависи от броя на бийтовете в минута. Няма такова нещо. Сайкъделик е способността да настроиш душата си на дадена честота, без значение каква е тя точно!

Да, в Швеция се провеждат партита по подобен начин, предлага се разнообразие. Хората там се стремят да вземат, колкото може повече, защото изминават големи разстояния и нямат безброй подобни възможности. Ние сме 8 милиона…

…Между другото и ние в България сме 8 милиона. По това си приличаме.

Ние сме 8 милиона, но като територия сме една от най – големите страни в Европа, макар да не сме с толкова стара и богата история като вас. Ние сме хора с отворени умове, много обичаме да пътуваме, из Европа, света. Но аз с радост видях, че хората тук са също са възприемчиви. На това място няма случайно попаднали и всички резонират в общ ритъм. Аз се възползвах от предоставилта ми се възможност да експериментирам и те го възприеха с готовност.

Аз ти благодаря за музиката и интервюто и ти пожелавам този положителен отглас от страна на аудиторията ни на свой ред да те е стимулирал творчески.

И аз ти благодаря!

Световното Първенство по Транс: Ferry Corsten vs. Atmos & Peter Digital

Виктор Хари — Wed, 04 Nov 2009 15:09:50 +0000

Saiko-Pod

Снощи, шести ноември, в София се разигра нещо като световното първенство по Транс. Фенове от различни краища на страната, любители на две основни съвременни направления в транс музиката се разделиха на два лагера като в навечерието на голяма военна битка. „Сражението” обаче бе със звуци.

В Ялта гост бе Ferry Corsten, една от звездите на най – популярната в световните класации Холандска школа редом с Tiesto и Armin Van Buuren. ( нещо като футболния тим на тази страна отпреди години с Гулит, Марко Ван Бастен и Рийкард).

В Парти Центъра на четвърти километър пък на гости дойде Atmos, лидера на Шведския отбор, наложили се през последните години по оупън еър фестивалите, с по – некомерсиалното и стабилно авторко звучене. С него бе и колегата му и собственик на лейбъла Digital Records, Peter Digital.

Това бе сблъсък и на културите на два типа музикални любители у нас. Едните бяха млади хора, които харесват наложили се по радиата хитове в съчетание с емоцията да ги чуят на живо. Те си бяха купили предварително пропуски за Фери Корстен.

Знаеха точно какво конкретно искат да чуят. И независимо дали самия сет на диджея е сполучлив (като Тиесто на морето) или не (като Paul Van Dyk в Зимния Дворец пролетта), са неизменно доволни накрая.

Другите бяха с по – задълбочен и датиращ отдавна интерес към електронното звучене. Те могат да бъдат видяни лятото не на Какао Бийч, а с палатки на в планината. Доста от тях се познават добре. Между тях има не един и двама артисти. Те очакват неочакваното… всеки път… авторска музика, лайв – сетове, арт – украси, пърформанси. За последното отново всички бяха поставени „на колене” (някои фотографи и фенове дори буквално) от неземните Naria Inri Magaria. Нестинаркия колектив от двайсет и първи век отново, както и пролетта на партито на Vibrasphere, поднесе невероятен спектакъл. Този път освен огнени факли представиха и въздушна балетна акробатика в съчетание с индийска оригинална музика на живо.

Това се случи между подсъзнателно възнасящия лайв на „Дишам” (страничния несамостоятелен проект на Kliment) и начеващия Атмос към два часа.

По това време в Ялта започваше Корстен. Там основните спонсори Марлборо привлякоха доста внимание с „хода на Ферарито”: Последен модел от легендарнта марка автомобили, разбира се в червено, бе паркиран пред заведенето до подлеза на Ректората. Всички посетители на партито можеха при закупуване на пакет цигари Марлборо да спечелят десетминутна разходка с „асфалтовия самолет”. Отвреме навреме някой усмихнат излизаше бавно – бавно и се качваше на предната седалка до шофьора пред многобройните камери преди да се включи в нощното движение… с бая.

„Разни хора, разни идеали!”

Но не толкова различни изглеждаха двете картинки като звук. Холандеца се съобрази отчасти с хаус – уклона на мястото, а четири километра по – нагоре по Цариградското шосе (на една минута с Ферари) двамата шведски център – нападателя, Атмос и след него Питър Диджитъл, редуваха Транс припукванията (вечната Keine Aber Doctor) с минималистично хаус темпо (Timo Maas например). Посетителите нямаха нищо напротив. Хора и диджеи се бяха свързали в скачени съдове, които си подаваха взаимно емоционален заряд, и като порив, а след насрещната реакция, и като като задоволство.

За връзката артист – хора, идеи, стилове, звуци можете да прочетете в интервюто на Шведския капитан – победител, Атмос.

VOLA open air – Окото на Бурята

Виктор Хари — Wed, 30 Sep 2009 10:46:27 +0000

Kaaya – Ormazd

Легендарния връх Вола, лобното място на Христо Ботев и неговите безсмъртни патриоти бе избран миналата година за място на провеждане на поредниия музикален фестивал на открито у нас с идеята за представяне на различни танцувални стилове. В това отношение сега, на втората година от провеждането си тази смела идея успя.

На едно и също място бяха събрани поборници за основните електронни направления:

Транс – стила с отколешните родни, Македонски, че и Румънски фенове на мероприятията на открито,

Техно почитателите, каквито и във близката Враца, както във всеки по – голям роден град, се оказа че има,

Дръм енд Бейс – начело с „Обичайните Заподозрени от HMSU”, които все по – често се случва да изкарват своята пословично млада Софийска аудитория на открит въздух и … фините клубни любители Хаус.

Последните досега не бе чувано у нас да се хванат от дикотеката и да се замъкнат чак по планини и чукари, където я ги грейне слънце и я ги обрули дъжд из върхарите. Хаус програмата обаче именно бе гвоздея на събитието с очакването на английския стар корифей в бранша Dee Kline.

Хора се катереха по пътя на Ботевата чета, разглеждаха къщата музей на Баба Илийца в близкото село Челопек, подпечатваха си на хижа Околчица книжките за туристическите обекти, прескачаха се из склоновете нагоре с кози и полудиви стада магарета, делтапланеристи скачаха от специална скок – писта , а от главната сцена на поляната звучеше Хип – Хоп и ЕмСи та пяха на живо.

Докато на главната сцена вървеше богата супа от Фънк, Гараж, Брекбийт и Рап, малко по – нагоре на стотина метра, току под масивния Кръст – гигант на върха, отбелязващ лобното място на революционерите така че да се види от четвърт България, се бяха намес(т)или басистите. Към полунощ Konspirator и Mocks пускаха заедно повече от час. Бяха сменени от Ogonek. Той, явно се бе заредил наистина от мястото на събитието. Кацна на пулта на самия монумент и ни изпрати с час и половина огнена вода директно в реанимацията! Постепенно подивелите до краен предел фенове запелтечиха с уста, очи, ръце и крака на самия пулт отгоре.

Долу под големите прожектори диджей Dont Warrior се оказа идеалния избор за подгрявка… „Кичарата” знаеше какво да раздава – Fatboy Slim, „Satisfaction”, и така нататък че Dee Kline, който го смени пускайки и танцувайки едновременно заедно със своя МС, облечен с дебело яке.

Gangsta Rap на Ill Bill дори я пуснаха и двамата като Англичанина я добави и още веднъх лекинко, докато качваше едновременно своите и на тълпата градуси… Ем си то нямаше нужда да подканя постоянно за викове. Никой не разбра Dee Kline доколко точно часа пуска – човека просто не спря. От организаторите споменаха после, че на сутринта не са успяли да го мръднат плузаспал до дясната колона… събота някъде малко преди обяд!

В неделя надойдоха и любителите на Транса. Gain Reduction зарадваха Пловдивската си Дарк секта, а към полунощ застъпи Македонската връзка… Dina & Shev… Athriom… докато не се изви най – страшната, макар и кратка буря в историята на Оупън Еър фестивалите у нас.

На всеки кръгъл час започваше отривисто да вали, после спираше – хората се смееха, после пак захващаше само че по – силно и с вятър – малко уплаха и барабани по палатките, пак пауза и хора на дансинга и вече наистина як порой, треперещи последни издихания на палатки и шатри, горната сцена с техно – маниаци откри че техното забруталя до степен прекъсване на тока, пак минути покой – мокри хора излизат от прикритията, огньовете отдавна ги няма, осветлението е също с отсъствие, но извинено – флуоресцират магическите рисунки, психеделията пълна, започва най – най – най дъжда… палатките – шадравани, сцената – в голяма транс тенджера диджей Trikoze траншира, осолява, нарязва, бланшира и подлютява, докато по изгрев докарва на бурята язва и тя редом с нощта отстъпва победена от новото поколение четници.

TRAKIA PSYFRIENDS FESTIVAL – Miladinovtsi, Yambolsko 27.7/3.8

Виктор Хари — Wed, 29 Jul 2009 21:03:13 +0000

Край Миладиновци, Ямболско

един мечтател на име Патрик, роден и живял в Швейцария, Италия, Франция, Израел, Испания и понастоящем в България, обяви преди няколко месеца, че ще се проведе музикален фестивал на открито за почитателите на Сайкъделик транс звученето. Нещо повече, според предварително анонсираната програма за мероприятието то щеше да продължи една цяла седмица с повече от 50 транс диджеи и изпълнители на живо от множество страни… тоест един човек щеше да се опита да осъществи събитие от безупречно световно ниво сам в чужда страна, и то в обезсърчена България, с отдавна изгубили се Транс фенове.

Сакар.
“Място с кротки и добри хора, много язовири и още повече легенди. Тук именно вилняли Индже и Кара Кольо, който се крил в един пролом. Пролома се бил срутил преди няколко години, когато иманяри ровели там.” На друго място има пещера, където предполагат, че и съкровището си заровил.

Край пътя виждах често надписи “Долмени”…
“Нима тук наистина има запазени Келтски долмени ?” Да! Видях с очите си древно светилище. С няколко камери от схлупени един над друг големи плоски камъни във формата на квадрат.

Това бе край Тополовград. Оттам през стръмните Манастирски Възвишения, наподобяащи Алпи и отвъд тях край един язовир Миладиновци и накрая и ПАРТИТО!

Познатите като отдавна неизпитван екстаз Психеделични звуци!
Озвучителна система като в Зимния Дворец или на Стрийт Парада. Пред нея една ширнала се надалеч окосена долина, обградена от двете страни с тръстика, цяла тресяща се в транса.
Уестърн, нподобяващ на вид на Озора в Унгария, където всяка година се провежда едноимения голям фестивал, събиращ хора от цялата планета.
Тук, в Ямболско също видях хора от къде ли не , от Германия, Португалия, други, нмо и от Австралия, Гватемала, Корея.

Повечето пристигнали артисти, музицираха на живо.

Сериозно впечатление направи във вторник вечерта руснака Longli. Смесваше с неизменно жив ритъм фолклорни напявания от изтока, запада и Балканите с неизбежната като обедно слънце през август психеделична мощ на транс бийта. Шапчицата на главата му наподобяваше еврейски равин, макар и твърде пъстра на цвят.
На следния ден Мексиканския гост, когото дотогава всички мислехме за поредната луда глава, реликва от Гоа, застъпи на сцената за да разкрие с микрофона в продължение на цял час пророчеството на маите за края на света… през 2012 година… с пробитите си уши, ноздри, вежди, скули и дори зъби. След речта си ни замери с бая брутален транс без да спира да танцува зад пулта с Мохиканските си цървули.

Огромната беда на фестивала засега остава повече от слабата посещаемост. Едва стотина чужденци, половината от които артисти. Те се отзоваха нормално на здаденото качество, но не и българите. Българите, които не са виждали досега подобен род размах и качество на открито никога, явно така и не повярваха че това ще се случи наистина. Засега все още ги няма. Дано със задаващия се уикенд да не отлети просто така и за в бъдеще наличието на такава голяма и блестяща музикална изява.

В къща в селото станах свидетел как пристигналата италианска Транс връзка {в лицето на Matte и Psy-Mr) подготвяха лайв сетовете си за сцената, вкарвайки вътре дори пуснати от присъстващи реплики.

Човекът, диджей, организатор, полиглот и идеолог Патрик, както и цялото бедно захвърлено в нищото Миладиновци, изобщо не мислат да се предават обаче. Посетители те макар и да няма, продължават да отмятат своята работа….

Даже душове и мивки са монтирани, с постоянно течаща топла вода. Душове на открито! За пръв път в България.

… a вече цената за българи е 20 лева за петък, събота и неделя.

Dreamswaves

Artmospheric – Open Air Underwater

Виктор Хари — Tue, 02 Jun 2009 10:01:29 +0000

children-of-dub

Родният фестивал за електронна музика Artmospheric се проведе отново в местността Чемерник над гара Лакатник.
Събитието очакваше своята публика на повече от 2000 метра надморска височина между 29 и 31 май.
Ако миналата година висoкопланинският дъжд не бе намокрил докрай решилите да се докопат до заветните върхове любители на музиката сред природата, то сега нямаше пропуснали потопа!
За огромно съжаление на всички присъстващи още от сутринта на втория ден, събота, заваля непрестанно. Дългият стръмен лагер, простиращ се между храсталаците на близо половин километър над поляната с главната сцена, се превърна в блато с малцина оцелели. Огньовете замълчаха в няколко въглена.
Все пак в първия фестивален “атмосферен” ден се намери топлина за докопалите се на 12 километра нагоре от Искърския пролом смелчаци. В забулен из пълзащата навред мъгла петък, измежду шубраците – подобно на пресни гъби, изникнаха палатки, огнища, неизбежните индиански шатри и чайни с храна и напитки. Навътре в горния край на пръснатия лагер бе чил-аут сцената – неголяма шатра с колони и чували със слама за сядане. Насреща й пък бе нареден артуърк – от изрисувани камъни до тотемни въжени паяжини.
По-късно през нощта се състояха превърналите се вече в неизменни огнени пърформанси на майсторите със запалени факли, проведе се и обещаната авангардна прожекция в импровизираното нощно кино.
Hо това, което превърна цялото събитие в положителна емоция, бе невижданата досега – поне у нас, анимация върху дървета… Тя продължи цяла нощ встрани от главата сцена, на която до ранни зори бичеше трансът.
Върху осветен ред високи раззеленени дървета в тъмната нощ течаха безцветни геометрични визуализации, които се разтваряха, отвяваха, концентрираха, разпръскваха, цъфваха, къдреха, носеха се в гигантска динамична илюзия. Ведно с листата на вековните планински дъбове.
Проекциите наподобяваха като цяло подводен филм в океана с всичките му там епизоди с леко реещи се във водата растения.
Хората ги забелязваха постепенно и започваха да танцуват със сенките си в светлината на прожекторите. Мнозина се заиграха на куклен театър с ръце, други създаваха въртящи, летящи и просто сновящи фигури, налагани една в друга, но всички във фона на анимирания калейдоскоп.

“Artmospheric” бе като филм на Жак-Ив Кусто, а реалността бе докрай потопена с дъжда, от който всичко прогизна и хората се стекоха надолу през хижа “Тръстена” и нейните чудни плантации от малини и бъчви с малиново вино и още надолу…надолу – чак до влака.
Локомотивът процепи дефилето през завоите. Обратно – до София.

За Един Ангел на Великден

Виктор Хари — Sun, 19 Apr 2009 14:30:42 +0000

PAul Van Dyk – For An Angel

Paul Van Dyk възкреси топлите чувства и спомени на около 2000 ентусиасти в столичния Зимен Дворец. Голямото име на транса от зората му до днешното комерсиално звучене се обясни в любов чрез музика на дошлите навръх Велкиден малко, но бурни свои почитатели.

Той започна с ремикс на култа For An Angel, към средата на сета го пусна в дълга версия, а в края и в оригинал, разчленявайки го постепенно на съставни части подобно на бързо топящ се лед под лъчите на изгрялото слънце. Германецът бе очарован от родната публика и дори си танцуваше усмихнат под виковете и крясъците на изпадналите в тричасов в екстаз отделили по 45 лева негови почитатели.

Те не свалиха ръце през цялото време, оставяйки седалките в залата пусти. В обширния салон на събитието бяха разположени подиуми с подбрани танцьорки в “пернати” и “ангелски” костюми, които изпълниха дори покатерване по въжена стълба и люлеене на люлка на 10 – тина метра височина под тавана.

Повечето свободно пространство и внимателно подготвената атмосфера направиха така че решилите се да дойдат почитатели на това модерно звучене, макари малко, останаха с добри впечатления… впечатления, подчинени изцяло на “ангелогласния” Ван Дайк Стил.

За специалната оригинална Ван Дайк – анимация бе предвиден огромен екран зад вдигнатия пулт. words for love